Западните сортове дават по-високи добиви, но не са приспособени кам
нашия климат, казва за Епицентър.бг проф. Иван Киряков, директор на
Добруджанския земеделски институт в Генерал Тошево.
- Проф. Киряков, какъв дял от засетите пшеници ще бъдат от български сортове? -
Тази есен зърнопроизводителите направиха рязко отстъпление от
българската селекция. През миналата есен продадохме около 1500 тона
семена, а сега – не знам дали ще достигнат 1000 тона.
-
Това е голяма изненада, защото в последните години българските сортове
пшеница единствени предствавяха родната селекция и с тях бяха заети 70
процента от нивите. Вие как си обяснявате този отлив? -
Истина е, че западните сортове дават по-високи добиви. Бият нашите само с
около стотина килограма от декар, но стопаните гледат всяко кило
отгоре. В момента разликата в цената между хлебната пшеница с високо и
ниско качество е малка - около 20 – 30 лева на тон. Това обяснява защо
фермерите посягат към селекция с по-висока добивност, макар и да е с
ниско качество. Но ще цитирам един от изявените български селекционери
проф. Ценов. Той твърди, че първоначално вносните семена дават изравнени
растения с добра братимост, продуктивността е висока. Но когато ги
отглеждаш 3-4 години у нас, започват да се нагаждат към условията тук и
добивите падат. Ние също имахме високодобивни пшеници, но ги спряхме
преди десет години. Такъв сорт беше „Тодора“, даваше повече жито, но с
ниско качество - от трета група. Имаше страхотно търсене и към сорта
„Свилена“, но протеинът не можеше да мине 10. Спряхме производството и
на тези семена. Тогава решихме, че не бива да ориентираме пазара към
нискокачествени пшеници и ще държим на хубавото жито.
- Изглежда това ви е изиграло лоша шега? -
Но пък сега хлебарите имат сериозни притеснения за качеството на
продукцията. Само преди ден един представител на хлебарския бранш беше
при мен и каза, че вносната селекция е дала жито с ниски хлебопекарни
стойности. И още нещо трябва да се разбере. Пшеницата е с широк ареал - и
на север, и на юг. Но е особено консервативна култура. Сортовете са
подходящи за отглеждане там, където са създадени. През последние 25
години Селскостопанска академия и в частност Добруджанският земеделски
институт се гърчат от липсата на финансов ресурс. Няма пари за покупка
на нова техника и апаратура. По ирония, това пък оказа положително
влияние върху селекцията. Научните работници не разполагат с условия за
работа в лаборатории и правят опитите основно на полето. Един сорт се
създава за минимум 15 години. През всичките тези години той е
съобразяван с промените на климата точно тук в България. Направили сме
така сортовете, че да са подходящи за нашите условия. Слънчогледът и
царевицата са много по-пластични култури, един и същи сорт може да се
засее и в Добруджа, и във Врачанско, и във Франция. Ще даде същия добив и
масленост. При пшеницата е различно – получава се разлика в добивите в
различни полета на община Генерал Тошево, например. Пшеницата е култура
на микроклимата.
- А какви са цените на българските семена в сравнение с вносните? -
В момента продаваме базови семена по 980 лева за тон. Вносните започват
от 1100 - 1200 и достигат до 2100 лева за тон. Но виждате, че макар и
по-скъпи, фермерите предпочитат вносната селекция. Тя се търгува от
частни фирми, които използват различни подходи. Често предоставят
семената на разсрочено плащане. Понякога изчакват фермерите да получат
субсидията и дори реколтата през следващата година. Освен това, много от
търговците на чужди семена продават също торове и препарати, отново на
отложено плащане. Нашият институт е държавна структура и не е възможно
да използваме подобни търговски прийоми.
- Какво ще кажете на фермерите, които предпочитат чуждата селекция? -
Че това е риск за страната. Ако българската селекция падне под 50% тази
есен, зимата се окаже сурова и пролетта – суха, зърненият баланс ще
бъде застрашен. Нашите сортове така са създадени, че при екстремни
условия ще дадат добиви, които могат да покрият себестойността. Не
казвам, че западната селекция е лоша, но тя не е приспособена към нашите
условия. http://www.epicenter.bg