СЪРЦЕТО НА НАУМ БИЕ В ОХРИД - НДТ, Добрич, България

По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria

НОВ САЙТ
ВНИМАНИЕ! ТОВА Е АРХИВНО КОПИЕ НА САЙТА ДО 11 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. НОВИЯТ САЙТ Е НА АДРЕС WWW.NDT1.COM Информацията тук няма да бъде обновявана!

Раздели

Home
Новини
Времето
Европейски съюз
Еротика/Erotica
Екология
Забележителности
Заложници
Здраве
Земеделие
Икономика
Интервюта
История
Календар
Китай
Коментари
Кулинарни
Култура
Любопитно
Лов и риболов
Мис & Мистър
Недвижими имоти
Образование
Общество
Парламент
Поезия
Политика
По света
Ред и сигурност
Реклами
Светска клюка
Спорт
Туризъм
Хороскоп
За сайта
Празници
Атина 2004
Евро 2008
Евро 2004
Коледа
Ротари/Rotary
Справочник
Чаровниците на Добруджа

Какво ново
КОМЕНТАРИ последни 1 седмица Няма нови коментари ВРЪЗКИ последни 2 седмици Няма нови връзки

Други
Съдържание Галерия Галерия-сватби

Събития
Няма нови събития

Потребителски функции
Име: Парола: Все още нямате регистрация? Регистрирайте се като нов потребител Изгубена парола?

За сайта
Редакционен екип, адрес и телефони за контакти Новинарски канал (Newsfeeds) [ RSS ] [ RDF ] Новини в Галерия

Добре дошли в НДТ, Добрич, България
2024-04-26 @ 07:01 EEST

СЪРЦЕТО НА НАУМ БИЕ В ОХРИД

2015-09-15 @ 13:04 EEST

Една малка костица, която под най-строга охрана се пази в Националния исторически музей, е тънката връзка през вековете със седмината книжовници, направили езика ни свещен. Мощите на св. Климент всеки ден вършат чудеса, казва шефът на музея проф. Божидар Димитров и с охота реди случки за сакати, които са проходили и бездетни жени, които са заченали.

Малката костица обаче напомня колко големи длъжници сме на миналото и историята си. Мощите на светите братя Кирил и Методий и на техните ученици Климент, Наум, Горазд, Ангеларий и Сава са пръснати по света. Два града спорят за гроба на Методий, а къде са тленните останки на Сава, все още никой не знае. Тепърва започват битките на проф. Димитров за събирането на известните мощи в параклис “Св. Седмочисленици” в парка на музея. Бюрократични спънки бавят първата копка на храма. Но историкът не се предава. Плановете на градежа са готови, той вече води преговори за реликвите....

Италиански граф спасява мощите на свети Константин Кирил Философ

Малцина знаят тази история. Тя започва през 869 г. в Рим. На пищна церемония в базиликата “Санта Мария Маджоре” се случва немислимото – папа Адриан II признава славянския език за равнопоставен на гръцкия и латинския. И освещата литургичните книги, написани на него с новата азбука – глаголицата. Всъщност, правилно е да се казва, че папата признава българския език. Никой през Средновековието не говори за славянски език. Терминът е политически и е въведен много по-късно.

Броени дни след голямото признание, на 14 февруари 869 г., св. Кирил издъхва. Адриан II му отстъпва мястото, което е нарочил за своя гробница в църквата “Сан Клементе”. В нея са положени и мощите на св. Климент I, които Кирил открива в Херсон и носи на папата.

През 1798 г. войските на Наполеон Бонапарт нахлуват в Рим. И започват да плячкосват. Години наред историците вярват, че в онези смутни времена ковчежето с мощите на св. Кирил изчезва наред с куп други реликви. Никой не знае къде е то до 1963 г. Тогава един млад ирландски каноник – Ленард Бойл, служител в папския архив, започва издирването им. И ги открива. В замъка на семейство Матеи в Рим. Благородническата фамилия пазила реликвата столетия.

Днес всеки българин, който посети Сан Клементе в Рим, слиза в катакомбите, за да види празния гроб на първоучителя. Но единици са “посветените”, които знаят, че мощите на Кирил са не под земята, а пред очите им. Ковчежето се пази в малък параклис, вдясно от олтара. И върши чудеса. Досущ като ковчега с тленните останки на ученика му Наум. Неговото сърце все още бие. И всеки може да го чуе.

Това е друга история. Започва през 886 г., когато учениците на Кирил и Методий - Климент, Наум и Ангеларий, пристигат в България. Цар Борис I е вдъхновен. Но и притеснен - къде тримата ученици да подготвят свещеници и книги за богослужение на роден език без да ги усетят гърците. Съгласно решенията на константинополския Вселенски събор (870г.) българските епархии по онава време се управляват от гръцки епископи. За да остане мисията в тайна, тримата книжовници отворят школа на максимално отдалечено от столицата място. Охрид.

През 886 г. цар Борис I изпраща свети Климент в Охрид със задачата да обучи няколко хиляди свещеници. На областния управител Домета било заповядано да изпълнява всички искания на Климент. Светецът получил от владетеля и три болярски къщи в областта. Със средства на българската държава на хълма Плаошник Климент изградил манастира "Св. Пантелеймон". В него до 893 г. обучил близо 3500 свещеници. След като бил назначен за първи епископ на славянския език в Струмица, училището поема брат му свети Наум. През 900 г. той иска пари от Борис I и започва да строи манастир. Светата обител “Св. Наум” е изградена на южния бряг на Охридското езеро върху малко плато над изворите на р. Дрим, на 26 км. южно от Охрид. Мощите на свети Наум и днес са там, в каменен саркофаг. Всеки, който положи глава върху него, чува: туп-туп, туп-туп. Скептиците твърдят, че шумът е от подземни води. Но вярващите знаят - това е сърцето на учителя. Той бди над своя народ...

Два града спорят за Методий

Вече повече от век учените търсят отговора на въпроса къде е погребан Методий, по-големият брат от двамата славянски просветители и архиепископ на изчезналата през Х в. държава Великоморавия. От двата запазени източника -"Житие на св. Методий" и "Приложно житие на св. св. Кирил и Методий", се разбира, че той е починал в Моравия през 885 г. и е погребан в архиепископската си църква. Но къде точно се е намира тя, не е ясно и до днес.

Първоначално чешките и словашките археолози я търсят в средновековното селище край Ухерске градище. Между 1954-1990 г. обаче схващанията се променят с мащабните разкопки на проф. Йозеф Поулик край селцето Микулчице, близо до Годонин. Той изважда на бял свят развалините на голям град, който значително превъзхожда селището при Ухерске градище. Едно от най-интересните открития е голямата трикорабна базилика от византийски тип. Тя кара повечето изследователи да предположат, че точно при Микулчице се е намирал центърът на Великоморавия.

Така започва съперничество не само между изследователите, но и между двата днешни града. През 1970 г. ръководителят на първия обект - Вилем Груба, излиза със сензационна статия, че най-сетне е открил гроба на просветителя. Той го обявява в местността Сада на около 4 км от основното селище. Тезата веднага е атакувана от негови колеги. През 1990 г. се намесва друг виден чешки археолог - Зденек Кланица. В книгата си "Тайната за гроба на моравския епископ Методий" той твърди, че братът на св. Кирил Философ е погребан под разкритата в Микулчице катедрала. Сред многобройните погребения от проучвания некропол той откроява гроб в северната половина на храма, който според него е на св. Методий. От скелета там е запазена само една лакътна кост, но пък се намират многобройни предмети, свидетелстващи, че тук е погребан църковен архиерей - копринена дреха, пристегната с кожен колан със сребърен накрайник, златно звънче и позлатена декорирана медна пластина, която може би е от украса на книга. Чешкият православен учен- протойерей Павел Алеш, също приема хипотезата, че там лежи св. Методий. Но независимо от това спорът между Ухерско градище и Микулчице продължава.

Берат пази тайните на Горазд и Ангеларий

Една разкошна църква в албанския град Берат пази тайните на двама от учениците на Кирил и Методий. Това са Горазд и Ангеларий. Берат бил областен български град, център на комитат. В него имало 47 църкви и параклиси. Горазд и Ангеларий дълги години проповядвали божието слово на роден български език в Берат. Там са починали, там са били канонизирани. Една от църквите е превърната в музей.

Отдавна български учени са открили, че в нея, в едно сандъче се пазят мощите на двамата учители. Има и невороятни икони, рисувани от известния местен живописец Онуфрий. Иконографията е много по-различна от обичайната. Светите Седмочисленици не са представени в група от седем души, наредени един до друг. А в група от петима. Св. Кирил, св. Методий, св. Климент, св. Наум и св. Сава са изобразени около ковчег, изрисуван като черна яма в средата на една църква. Тя пък е в средата на крепост, която очевидно е град Берат. Вижда се реката, която на осморки се мие около крепостта - Осъм. Има и надпис, че това са свети Горазд и свети Ангеларий.

Мощите на Климент в три държави, светецът погребан в притвора на църквата "Свети Пантелеймон" в Охрид

Костите на св. Климент са разпръснати на шест места в пет града. Частици от тленните останки на епископа се пазят в църквата “Св. Панталеймон” в Охрид, манастира “Св. Богородица” във Верея, Гърция, храма “Св. Седмочисленици” и НИМ в София, в Пловдив и във Видин.

Св. Климент умира през 916 г. и е погребан в притвора на църквата "Свети Пантелеймон", построена на хълма Плаошник в Охрид. В началото на XVI век тя е превърната в джамия, но турците разрешават мощите на светеца да се пренесат в охридската църква "Света Богородица". Част от тях, включително и черепът на светеца, са дарени в гръцкия манастир "Св. Богородица" край Верея. Именно оттам през 2008 г. бе дарена част от тях на Пловдивския митрополит Николай. Друга част пък дари македонската църква и те се пазят в храма "Свети Седмочисленици" в София.

НИМ получава костите от Величкия епископ Сионий, викарий на Видинския митрополит Дометиан. Мощите му били дарени преди години, когато още бил млад монах, от събратя от гръцкия манастир "Св. Богородица", където се пази главата на светеца.

Сходни връзки
Още от Забележителности

СЪРЦЕТО НА НАУМ БИЕ В ОХРИД | 0 брой коментари | Регистрация

Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats