МИЛЕН АПОСТОЛОВ: ЧУВАМ МУЗИКАТА НА ВСИЧКО

По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria

НОВ САЙТ
ВНИМАНИЕ! ТОВА Е АРХИВНО КОПИЕ НА САЙТА ДО 11 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. НОВИЯТ САЙТ Е НА АДРЕС WWW.NDT1.COM Информацията тук няма да бъде обновявана!

Раздели

Home
Новини
Времето
Европейски съюз
Еротика/Erotica
Екология
Забележителности
Заложници
Здраве
Земеделие
Икономика
Интервюта
История
Календар
Китай
Коментари
Кулинарни
Култура
Любопитно
Лов и риболов
Мис & Мистър
Недвижими имоти
Образование
Общество
Парламент
Поезия
Политика
По света
Ред и сигурност
Реклами
Светска клюка
Спорт
Туризъм
Хороскоп
За сайта
Празници
Атина 2004
Евро 2008
Евро 2004
Коледа
Ротари/Rotary
Справочник
Чаровниците на Добруджа

Какво ново
КОМЕНТАРИ последни 1 седмица Няма нови коментари ВРЪЗКИ последни 2 седмици Няма нови връзки

Други
Съдържание Галерия Галерия-сватби

Събития
Няма нови събития

Потребителски функции
Име: Парола: Все още нямате регистрация? Регистрирайте се като нов потребител Изгубена парола?

За сайта
Редакционен екип, адрес и телефони за контакти Новинарски канал (Newsfeeds) [ RSS ] [ RDF ] Новини в Галерия

Добре дошли в НДТ, Добрич, България
2024-04-27 @ 07:51 EEST

МИЛЕН АПОСТОЛОВ: ЧУВАМ МУЗИКАТА НА ВСИЧКО

2015-10-02 @ 18:18 EEST

Младият диригент и композитор Милен Апостолов е на 23 години, роден е в Добрич, живее в София. Изучава пиано и солфеж в НЧ “Йордан Йовков“ и в частна музикална школа “Доминанта” в родния си град. Завършва ІХ ФЕГ “Алфонс дьо Ламартин” София и е приет в Теоритико-композиторско-диригентския факултет на НМА “Проф. Панчо Владигеров”, където следващата година профилира и оперно-симфонично дирижиране в класа на проф. Пламен Джуров и композиция при проф. Атанас Атанасов. През май 2015 г. успешно се дипломира и по двете дисциплини. Преди дни Милен Апостолов дирижира концерт на Български камерен оркестър-Добрич, в огледална зала "Нели Божкова", с който бе открит сезон 2015-2016 г. Ето какво сподели Милен Апостолов специално за читателите на в. "Нова добруджанска трибуна".

- Г-н Апостолов, как и защо решихте да дирижирате концерт в родния си град Добрич?
- На мен ми се роди в главата много отдавна да се върна тук и да направя нещо подобно. Просто заради самата идея, че момченцето, което много хора познават и са го виждал да свири по различни продукции, включително и в Огледална зала, се връща вече като композитор и диригент. И сметнах, че това е един вид уважение към културния живот и към хората в Добрич - да си дойда и да направя нещо такова. Да покажа докъде съм стигнал.

- Какво представихте пред добричката публика?
- Програмата бе много интересна. В началото мислех да заложа на някакви много ефектни произведения и да грабна хората с тях. Но после реших, че ако наистина искам да покажа докъде съм стигнал трябва да бъда много искрен със себе си. И точно за това реших да направя някаква пъстра програма. Първо сложих една икона за камерната музика и тя е Дворжак, "Серенада". Това произведение е репертоарно. По принцип е много интересно, защото всеки един диригент може да го интерпретира по различен начин и то има хиляди лица. Следващият композитор бе Моцарт. За Моцарт какво може да се каже? Той е океан. Избрах една негова композиция от много ранен период. Той още е живял в Залцбург и в общи линии е бил тийнейджър, 13-тина годишен, когато е писал тази композиция. В нея емоциите са безгрижни, няма нищо много задълбочено. Има красива ария, която просто стоиш и съзерцаваш, има леко гротескна музика, има нещо светло. Всичко е детско, много невинно. И това, с което исках да го съчетая, това, което показва пътя на израстването, е другата му композиция. Тя е много късна, близо до написването на реквиема му и няма нищо общо с предишната. Тя те хваща и те забива в земята, толкова е мрачна и тъмна, което е нехарактерно за Моцарт. Тя е една от малкото композиции, които той е писал просто така. Обикновено са му поръчвали, от това е живеел. Това е било някакво вътрешно излеяние. И голямата изненада беше, че и аз написах една композиция. Всъщност ми се роди като идея когато дойдох тук в началото на лятото - да видя оркестъра, да се запозная с музикантите. И им казах: "Абе хора, толкова по-голямо желание имате да свирите от музикантите в София, че аз пък искам да ви напиша нещо специално за вас". И така през лятото седнах и написах нещо специално за Българския камерен оркестър-Добрич, и за случая.

- Какво представлява това произведение?
- Казва се "Приказки отвъд небосвода". Много се чудих - аз реших да напиша композиция, но да я обвържа ли с Добруджа, с Добрич? Как да я обвържа? Най-тривиалното щеше да бъде да ползвам фолклорни мотиви. Но си казах, че искам да е нещо, което аз свързвам с Добрич. Имам известна доза странно развинтено въображение, което преминава по към детското и винаги съм си представял като гледам житните класове - как се люлеят от вятъра, че някой ги движи отдолу. И си казах - ще напиша няколко миниатюри, които да са точно като приказки, само че, примерно, не вятърът да движи класовете, а някакви феи, които танцуват и ги движат. Това е първата приказка. Втората се казва "Когато огънят загасне". Ако трябва човек да го изобрази - феите си танцуват, слънцето залязва, човек си е наклал огън, който вече загасва и започва тъмното. Какво може да е тъмното? Какви са нюансите? Понякога е страшно. Понякога е параноично. Понякога пък си казваш - може да е интересно. Това е тази втора част. Тя е малко по-кратичка, но показва точно такъв момент - присвитост и любопитство. Третата част е най-философска и тя се казва "Песента на времето". Тази песен, според мен, се чува и аз лично съм я чувал, когато човек легне точно по средата на поле, ливада или поляна, абсолютно сам, и то вече късно вечер след като огънят е загаснал и гледа звездите. И тогава ако е достатъчно спокоен чува песента на времето, която е интересна. Не съм искал да влизам в клишета
- да е драматично или меланхолично. Просто според мен песента на времето трябва да е нещо надемоционално. Вдъхновявал съм се много от барока и конкретно от Бах за тази част. Тя е такава безвременна музика, надчовешка и точно това исках да постигна. Малко странна композиция като цяло.

- Споделихте в предварителния ни разговор, че дипломирането Ви е било забележително. Вероятно имате отличен за симфонията, която е била дипломната Ви работа. Бихте ли разказали за нея?
- Да, но по принцип това са цифрички, аз никога не съм ги отчитал като факт. Когато влязох в академията малко не знаех какво се случва, защото изведнъж заваляха едни термини и аз не бях готов много. С течение на времето започнах да си търся свой стил. И това беше най-доброто, което съм правил от моя стил. И най-крупното, защото все пак става дума за цял оркестър, за симфония, която продължава близо половин час. Тази симфония пак е от три части. Реших да я кръстя "Симфонична новела". При мен всичко е много инспирирано визуално и музикално. Аз твърдя, че чувам музиката на всичко. Защото всичко си има музика. И по-скоро нещо такова направих - чух музиката на една история и просто я разказах. Придържах се към нещо много простичко, става въпрос за това как в света нещата са много критични, хората го осъзнават това. Втората е точно този психологическият процес на осъзнаването. И третата част е как те решават да създадат нов свят някъде другаде. Така се получи интересно, че всичко, което се случва в първата част като тематичен материал - тя звучи много мрачно и жестоко, втората е много философска и вглъбена, третата част е абсолютно същата, огледална на първата, но всичко е вече светло.

- Какви са бъдещите Ви планове?
- Да направя всичко по силите ми и възможностите ми първо тук, в България. И от там нататък вече да се пробвам в Европа. По какъв начин? По всякакъв. Всички ме питат - ти какво точно искаш? Аз искам да се занимавам с музика. Искам да дирижирам, да пиша. Просто това ми се прави. Не искам да се огранича само с едно нещо. Тук, в България съм задействал с колеги проекти, които са малко по-алтернативни, по-интересни. Работя не само с музиканти. Пиша музика за танцови спектакли, за филми, все още късометражни, надявам се след време - и за пълнометражни. Имам една идея, казва се "Да преоткрием музиката", която е все още много в зародиш. Тя пък е малко насочена да се вкарат класическите традиции, които ги има и са прекрасни, в един нов вид, да има малко повече електронна музика. Но всичко трябва да е с вкус и с мярка и в момента съм в процеса да доуточня съотношението на едното и другото. Търся хора, с които да работя. Не се намират много лесно, но все още има талантливи хора в България. Апелирам абсолютно всички да слушат много музика и да си плащат за музика. Защото това задържа и музикантите тук. Иначе просто изтичат на Запад, което не винаги е добре.

- Говорейки за чужбина, насочвате ли се към определена държава или към определен вид музика?
- Искам да си създам мой стил музика, колкото и детско да звучи. Искам да си направя някакъв нов стил музика, който си е мой.

- Каква ще е тя? С какво ще е по-различна? Кое ще е специфичното във Вашата музика?
- Специфичното ще бъде, че ще е съвременна, нова музика. Няма да е поп музика, но ще може да се слуша от повече хора. Защото има един момент на съвременна музика, която малко на моменти става неслушаема освен ако човек не е академик, за да оцени някакви похвати. Нормалните хора много бързо се отегчават. И понеже аз говоря с изключително голям брой художници, скулптури, актьори, танцьори, с всякакви творци, не искам да оставам само в музиката, това ми помага да създам нещо, което да може да се котира навсякъде. Включително и сред хора, на които просто им се слуша хубава музика. Идеята ми е тези традиции, които ги има и не трябва да се загърбват, искам да ми повлияят и аз да направя нещо ново, с ново звучене. Компютрите, както развалят много музиката на моменти, така и дават много възможности, зависи как ги ползваш. Мисля, че има шанс в това отношение - да се развива много музиката. А иначе за държава. Аз съм се насочил към много места. И както с музиката търсенията ми са на много фронтове, така и по отношение на държавите.
- В предварителния разговор споделихте, че желаете да завършите в чужбина докторантура?
- Да. Гледам какви са условията, комуникирам с няколко университета в Лондон за докторантура. Същевременно гледам и във Виена. В един от университетите във Виена се оказа, че двама от преподавателите - по дирижиране и мултимедийна композиция, са българи. Правя контакти навсякъде. Не зная всичките езици, които се говорят по света, но пък не ми пречи да ги науча. Не знаех немски, започнах да го уча. Както е казал Марк Твен: Животът е твърде кратък, за да се научи немски език, и май е прав. Гледам да се огранича до езиците, които знам - английски и френски. Но ако се отвори възможност да замина за Япония бих заминал за Япония. Сега е времето, когато човек трупа преживявания, които после да го обогатят и да му се отразят.

- Споделихте: Чувам музиката на всичко? Един доста тривиален въпрос - какво е за Вас музиката?
- Много често се отчайвам, това е неминуем процес като се занимаваш с музика. Но установявам, че вече толкова ми е влязла в програмния чип, че дори и нещо да се случи и да не мога да се занимавам с музика професионално, аз пак ще си намеря начин да се занимавам с музика. Не мога, тя вече ми е станала не втора природа. Първа природа ми е станала.

Разговаря Мариела БОНЧЕВА

Сходни връзки
Още от Интервюта

МИЛЕН АПОСТОЛОВ: ЧУВАМ МУЗИКАТА НА ВСИЧКО | 0 брой коментари | Регистрация

Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats