Представяне на
дебютната поетична книга "Записки на гърба на тетрадката" на
17-годишната Йоанна Петрова от Добрич ще се състои утре от 18.30 часа в
галерия "Георги Петров". Йоанна е възпитаничка на клуб за творческо
писане "Литературната къща" с ръководител Генка Петрова. На
представянето е поканила своите родители, учители, приятели, съученици.
Стихосбирката ми е малко книжле, което съдържа 19 стихотворения, сподели за НДТ Йоанна. Всички творби са от миналата учебна година. Единадесетокласничката обича да пише за месеците от годината, като в стиховете си включва и учебните предмети и училището като главни герои, които правят различни щуротии. Името на книжката не е случайно - по-голяма част от идеите за творбите й идват в час и тя ги записва на гърба на тетрадките си. В предговора на стихосбирката Генка Петрова споделя: "Играта с думите за Йоанна е едно приключение, чиято територия са последните листи на тетрадките по всички учебни предмети. Подобно вълшебните чехли на Малкия Мук обаче нейните стихове отлитат оттам, пресичат далечни пространства, меридиани и паралели, прескачат до Япония, за да си направят икебана, разпитват пирамидите за Тутанкамон и Нефертити, рисуват картината на живота й, завръщат се в класната стая, решават тестове по биология, определят любовта като бурна реакция в опита по химия…" Йоанна Петрова е ученичка в 11 клас в езикова гимназия "Гео Милев". Започва да пише стихове във втори клас, когато се включва в литературен клуб в СОУ "П. Р. Славейков", ръководен от Генка Петрова. Продължава да твори и след като я приемат в езикова гимназия, в "Литературната къща" е от създаването й през миналата учебна година. Българският език е един от любимите й предмети, но мечтата й е да учи медицина и да стане лекар. Йоанна Петрова е носител на много награди от различни конкурси. Само през миналата учебна година това са: трета награда от национален литературен конкурс "Петя Дубарова", Бургас, втора награда от "Чудото любов", Хасково, втора награда от "Жената - майка и любима", Свилеград, трета награда в "България в картини и слово", Търговище, първа награда от "Децата на Добрич творят", Добрич, отличена е от "Искри" на БНР. НДТ
НА ГЪРБА НА ТЕТРАДКАТА
Стиховете ме нападат със светлинна скорост. Първите са още малки и срамежливи, играят си със запетаите и често захапват химикала. Притиснати са от по-големите стихове. Те са високи и смели, не обичат украсите. Някои говорят с акцент, други носят барети. Свикнаха с учебника по математика. Знаят всички формули и обичат числата, между тях никнат и току се преброяват между сложните уравнения и условни задачи. Разбират се добре и с атласа по география, но спорят коя посока да поемат. Затова си избират трудните реакции по химия. След лекия взрив насочват енергията си към физкултурния салон и се разпиляват по цялата тетрадка. Правят разкопки в голямото междучасие и намират древен текст. Подреждат се в сложна верига между издайническите страници на учебника. Успокояват се с цитатите на Сенека и разсъждават вдъхновено. Какво ли не правят моите стихотворения на гърба на тетрадката.
ИЗПОВЕДНИЦА
Всички предмети ми се оплакват. Не търпят обидите на червения химикал. Химията не понася раздвоението си. Хем е органична, хем неорганична. Червеното поправя слоеве, киселини, кетони. Вече и синият химикал негодува. Физиката също се оплаква. Недопуска заплетените чертежи и задачи. Иска всички да запомнят законите на Ампер и Фарадей. Монологът на историята е обнадеждаващ. Прави всичко възможно да изгони трудните години. Дори ги скрива с черен маркер. Математиката също не е доволна. Забравя най-важните си теореми, дори и децата Х и У. Езиците са вързани на възел. Английският е недоволен от френския акцент на учениците. Така и не се сприятели с френското „р”. Биологията се ядосва на тетрадката. Обърква атомните бази с монозахаридите, спиралата на РНК с ДНК. Тя прихваща моите мисли и пише това стихотворение до мене, изповедницата на всички.
ХУДОЖНИКЪТ И ЕСЕНТА
Есента пристъпи с горда осанка. Измести лятото и се захвана да украсява света по свой вкус. Сложи шапката си и хвана палитрата с четките. Зелените листа си облякоха новите жълти и оранжеви рокли по поръчка. Намериха и кафявите боти, скрити под леглото. Небето смени златните си аксесоари със сребърни. Дърветата откриха топлите палта с пухени яки в ъгъла на гардероба. Нахлузиха и ръкавиците с цвят бордо. Когато валеше, всички цветове се прибираха вкъщи, за да не се размият. Гледаха филми, ядоха пуканки и пиха топъл шоколад. Пяха и коледни песни, защото нямаха търпение художникът най-сетне да довърши картината. Получиха ужасна мускулна треска. Художникът се видя в чудо от бунтовете на цветовете. Бързо ги укроти с няколко мазки на платното. Вече беше готов да свали шапката си.