изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2024-04-26 @ 16:07 EEST
„Изгубеният град“ е съвместен проект, по който работят в Добрич двама млади ентусиасти – културолог и фотограф    
НовиниДобрич. „Изгубеният град“ е съвместен проект, по който работят в Добрич двама млади ентусиасти – културолог и фотограф. Това са Ана-Александра Богдева и Ерджан Бекир, предаде кореспондент на Радио „Фокус“- Варна. Идеята за съвместната работа се е зародила преди около половин година и е свързана с интереса на Ана-Александра Богдева в сферата на градската антропология. Тя е завършила културология и история на изкуството.
Паметникът на Хан АспарухДраматичният театър "Йордан Йовков"Високото тялоХотелски комплекс "България"Железопътната гара в началото на 20-и век

От две години живее в Добрич и е силно впечатлена от присъствието в градския пейзаж на огромни сгради, които на практика са лишени от живот и са изоставени. Тези сгради се намират в централната част на града и по някакъв начин са свързани с човешки съдби, много хора години наред са работили в тях, за други близките им са пребивавали в тях, т.е. тези сгради имат история в живота на мнозина. „Хората ги подминават някак си, все едно са изгубени, все едно ги няма, стоят просто като сенки на тези сгради. От друга страна много ми се иска, при пътуванията ми в чужбина съм виждала как такива сгради придобиват живот. Биват съживени по някакъв начин, дали чрез творчески дейности, като изложбени зали, или концертни зали, или просто като пространства за някакви други социални, артистични дейности. Просто ми се искаше да покажа, че тези сгради присъстват, има ги освен в паметта на хората, защото при много разговори и разкази разбрах всъщност, че може би почти всеки човек в града по някакъв начин е свързан с тези сгради, дали е работил, дали родителите му са работили там. Някои от тях десетилетия са прекарали там, в тези заводи. Просто за мен това е много интересно“, сподели Ана-Александра Богдева и още: „Добрич e град, в който хората се познават и поздравяват по улицата, всеки знае всичко за останалите, град, заобиколен от много равнини и житни поля. Още в началото усетих, че има нещо особено в пейзажа на града. Интересите ми в сферата на културологията, съвременното изкуство и градската антропология ме накараха да погледна пространството по един по-различен начин. В града имаше един изоставен, безжизнен призрак, който всеки подминава. Големи изоставени сгради се издигаха над останали постройки, със своите тежки конструкции, забравени предназначения и дълги сенки. Разговарях с хора, живеещи отдавна в Добрич. От техните разкази разбрах, че градът е бил един от най-икономически развитите в страната по време на социализма. Огромни заводи, промишлени сгради и производствени складове, намиращи се и в центъра и в периферията на градското пространство, са били работно място за стотици хора в продължение на почти половин век. Така се породи у мен интерес да се докосна до този забравен град, до енергията на местата, обживявани години наред и свързани със спомените на почти всеки жител в Добрич. Исках да създам нещо красиво, нещо което да вълнува, да показва едновременно проблема за една напълно видима и в същото време невидима структура, за индустриалните и обществени сгради, които са били дом на хиляди съдби. Идеята ми беше чрез фотографиите хората да усетят магията, значението на тези сгради в живота на града“. Първата фотосесия е била в сградата на бившия обувен завод в Добрич. „Аз бях изключително впечатлена от това пространство. Много голямо, почти изцяло разрушено. И наистина според мен снимките са много впечатляващи“, допълни културологът. По думите й, имало е трудности с достъпа до сградите, но въпреки това работата е продължила. Интересен факт е, че в Добрич са се намирали едни от най-големите индустриални сгради на Балканския полуостров в периода между 60-те и 90-те години на миналия век. Обувният завод е бил за времето си най-големия на Балканите. През 80-те години заводът процъфтява, в него служат над 1700 работника. До средата на 90-те години заводът е най-големият производител на детски обувки в Европа. През 1998 е приватизиран и започва да „тъне“ в блатото на декапитализацията, а през 2000 година е обявен за фалирал и е затворен, поради огромните дългове и поради други причини. Често заводът е наричан емблема на фалита, като се свърза с неуспешните в новата демократична история на страната Роботническо -мениджърски дружества, които след приватизация неуспешно са били управлявани и са фалирали редица предприятия в страната. Заедно с Ерджан Бекир, който е техническият изпълнител на проекта, те са направили общо 4 фотосесии във всички по-големи такива сгради в добруджанския град. Двамата млади ентусиасти работят на добра воля. Въпреки, че броят на подобни знакови за Добрич изоставени сгради е голям, към момента е събран достатъчно материал. Той се обработва и предстои скоро около 35 фотографии да бъдат представени на публиката в изложба в един от салоните на Художествената галерия в Добрич. Вече са проведени предварителни разговори с ръководството за това, посочи Ана-Александра Богдева.
Жулиета НИКОЛОВА
http://www.focus-news.net
 


Сходни връзки

„Изгубеният град“ е съвместен проект, по който работят в Добрич двама млади ентусиасти – културолог и фотограф | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2024 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.38 секунди