Впрочем, ако не бяха онези малки колегиални предателства, пак щях да избера призванието си... Докато една година обикалях по болниците, за да се лекувам от посегателствата на биячите над мен, осъзнах, че вече идва друго време - време, в което пак ще има журналистика, но не на морала, а на падението! И на интересите, на изгодите, където Човекът все по-малко щеше да е героят на нашето време!
И в началото на 90-те се отказах - и добре направих! Виждах все по-често как много колеги започнаха да избират онези продажни 30 сребърника и загърбваха морал, почтеност, чест! Времето минаваше и установявах вече как сребърниците се материализираха в имане!
Много вече не са между нас, други още се гърчат в катрана на недоимъка, а компромисът за тях е неизбежен като водата... Да, има и такива, за които журналистиката все още означава и морал, и чест, но те остават все по-малко.
Трети... отдавна са намерили дамара на леснотията на измамното, което нахлу в живота ни с пазарната икономика и уби морал, добродетелност, човещина...
Иначе и журналисти и всякакви други писачи по форуми, сайтове още продължаваме да използваме словото в общественото пространство. Сега поне възможности много - новите технология правят нашите мисли и послания достъпни до съзнанието на другите - интересуващите се, будните, непримиримите, безнадеждните, отчаяните...
... И НАИВНИТЕ!?

ПОСЛЕСЛОВ:
Харесва ми хъса на някои колеги, които и в младостта си бях стършели, въпреки "некои съображения" на времето. Сега, след като са успяли, макар в пенсия или пред пенсия, не са се отказали от жилото си.
Да, може да са си все така цапнати в изказа, но са предпочели морала, а не падението, за разлика от много други, които натрапчиво парадират с безкомпромисна принципност, а всъщност са избрали падение и тайно се радват на осребрените сребърниците от предателството към МОРАЛА... Разчитайки на максимата на Тартюф - "...осъжда ни светът за туй що вършим знай, но ний не вършим грях, кога грешиме тайно..."

БРАНИМИР ЯНКОВ