Социалните мрежи, които се позовават на информация от BBC информират, че на 19.11.2015 е починал единствения президент на СССР Михаил Горбачов, предава Regum.ru.

Навършилите се 30 години от началото на перестройката на Горбачов в СССР и социалистическите страни от Източна Европа, довели до разпадането и унищожението на социализма, поставиха отново въпроса, който беше формулиран и в днешна Русия: "Дали Горбачов беше глупак, идиот или предател".

Самият Горбачов на семинар в Американския университет в Турция години по-късно призна: "Целта на целия ми живот беше унищожението на комунизма... Когато лично се запознах със Запада разбрах, че не мога да отстъпя от поставената цел. А за нейното постигане трябваше да заменя цялото ръководство на КПСС и СССР и ръководствата във всички социалистически страни."

Просто и ясно. Но въпреки това проблемът с Горбачов продължава. Какъв беше този човек - глупак, идиот или предател? Или всичко наведнъж.

Михаил Сергеевич Горбачов е роден на 2 март 1931 г. в селцето Приволное, в Ставрополския край. На фронта, заради младостта си, не попада. Въобще Горбачов беше първият и единствен политически лидер на СССР, формиран в мирни условия. Всички други - от Ленин до Черненко, бяха живели в условията на война и възстановяване. Но не и Горбачов. През август 1942 г. в Приволное се появили и хитлеристки мотоциклетисти. Според биографите на Горбачов той обаче не се изплашил и заявил: "Ние не се страхуваме от тях."

Но след това се оказа, че Горбачов е един Мюнхаузен.

През 1991 г. се появиха предположенията, че 12-годишният тогава Горбачов е дал на немските власти писмено задължение да им сътрудничи.

Дали Горбачов наистина е подписал някакви декларации не е ясно. Но версията съществува и на фона на онова, което вършеше, звучи доста убедително.

През 1950 г., след като завършва училище и иска да избегне армията, Горбачов подава документите за юридическия факултет на Московския държавен университет. Приемат го без изпит предвид неговия "работническо-селски произход", трудовия стаж (работил с баща си на комбайн) и че вече е бил кандидат- член на КПСС.

По време на следването Горбачов се жени за Раиса Максимовна, недолюбваната първа дама на СССР.

Горбачов завършва МГУ през 1955 г. Почти по същото време в престижния Колумбийски университет в САЩ отработва своя талант на провокатор още един бъдещ съратник на Горбачов - Александър Яковлев, наречен "Гьобелс на перестройката". Ще припомним, че Колумбийският университет беше традиционно ловно поле на чужденци от ЦРУ. Така е до днес.

След университета Горбачов не успява да остане в Москва и се връща в Ставрополския край, където се насочва към работа в комсомола и сяда на бюрото на зам.-завеждащия отдел "Агитация и пропаганда" на краевия комитет на ленинския комсомол."

Към партийната работа го насочва от комсомола Фьодор Кулаков, който през лятото на 1960 г. става първи секретар на Ставрополския краеви комитет на КПСС. Кулаков беше силен и ярък човек, добре познаващ селското стопанство.

През 1964 г. Кулаков премина на работа в ЦК на КПСС и постепенно достигна високо положение сред близките сътрудници на Леонид Брежнев. През август 1968 г., не без протекцията на Кулаков, Горбачов стана втори секретар на Ставрополския комитет на КПСС.

И именно тогава - през април 1969 г., стана може би най-важното събитие в живота на Горбачов. Той за първи път се срещна с Юрий Андропов - кандидат-член на Политбюро на ЦК на КПСС, председател на КГБ на СССР, пристигнал да почива в Железноводск. Андропов бе посрещнат от 38-годишния тогава Горбачов.

Ще припомним, че Юрий Владимирович Андропов стана председател на КГБ през 1967 г. И беше на този пост рекордно дълго - цели 15 години. След това стана генерален секретар на ЦК на КПСС и завърши своя земен път в леглото, което отговаряше на кончина на лидер на световната супердържава.

Кой беше Андропов?

Ще припомним, че когато се разиграваше унгарската драма през 1956 г. той беше посланик на СССР в Будапеща, а ръководителят на КГБ при Горбачов - Владимир Крючков, през 50-те години беше пресаташе в съветската мисия в Унгария и по- късно приемник от Андропов на поста председател на КГБ. Днес е доказано, че телеграмите на Андропов повлияха на решението на Кремъл да хвърли Съветската армия за елиминиране на унгарския метеж.

Андропов зае позиция и за влизане на войските на СССР и на страните от Варшавския договор в Чехословакия през август 1968 г. Същото може да се каже и за Афганистан. Това също беше негова идея.

Причините, заради които Леонид Брежнев назначи Андропов за председател на КГБ вместо Владимир Семичастни, и до днес не са ясни.

Брежнев за всеки случай се застрахова. След като назначи Андропов за шеф на КГБ, за негов заместник изпрати Семьон Цвигун, работел с Брежнев още в Молдавия и Георгий Цинев - работил с Брежнев в Днепропетровск. Силата на КГБ по онова време беше наистина колосална. Целият апарат наброяваше 490 000 служители. В състава на КГБ влизаше и военното контраразузнаване, негови представители имаше във всички държавни ведомства, обществени организации, крупни промишлени предприятия и т.н.

Андропов умело използваше неограничените възможности на своето ведомство за укрепване на личните си позиции. Любима тема на Андропов стана строгото съблюдаване на "социалистическата законност". Едновременно в СССР се създаде ситуация, в която лидерите на партийното и държавно ръководство и техните по-близки или далечни роднини се оказаха под шапката на КГБ. Охраната, куриерските връзки, държавните дачи, бюфетите, готвачите, шофьорите на служебните автомобили, шивачите и обущарите - всички бяха на щат на КГБ или му сътрудничеха.

През април 1969 г., когато Андропов си хареса Горбачов. Той все още търсеше подходящите хора. Предстоеше му още по-перспективна вербовка от младия комбайнер. Успя да привлече, по-точно да вербова и младия началник на Четвърто управление на Министерството на здравеопазването на СССР Евгений Чазов. Същото управление отговаряше за здравето на всички съветски лидери и техните близки, деца, баби, дядовци и т.н. Чазов стана основното лице в правителствената медицина почти едновременно с влизането на Андропов в КГБ през 1967 г. Очакваше го голяма кариера - да бъде началник цели 20 години и да проводи на онзи свят всички съветски лидери, особено охранявани от ведомството на Андропов. .След което погреба и самия Андропов.

Андропов и Чазов се срещаха редовно в служебна конспиративна квартира на КГБ, където Чазов подробно информираше за здравето на висшето съветско ръководство без да има за това пълномощия нито от Министерството на здравеопазването, нито от Политбюро на ЦК на КПСС.

От политическа гледна точка отношенията между Андропов и Чазов бяха заговорнически за постигането на определени резултати. И още по-скандални, тъй като в тях участваше лекар, ползващ се с доверието на своите пациенти.

След 1969 г. Андропов започна да изпробва и Горбачов за подобни цели. Защо именно Горбачов? Навярно като професионалист Андропов беше изучил онова, което в КГБ имаха за младия Горбачов. Какво беше то. Може би показанията на различни хора от Ставропол, че Горбачов вече е "неимоверно богат" и че по негово време градът се беше превърнал в гнездо за съветската мафия. Това Андропов взе под внимание. Той беше оценил и други характерни черти на Горбачов – патологично честолюбив, умствено плитък, самохвалко, лицемер, лъже без да се изчервява, демагог, продава и предава всичко и всеки, когато му е удобно, без трайни морални и политически убеждения.

И още нещо. В Ставрополския край бяха санаториумите, подведомствени на Чазов. Тук редовно пристигаха на почивка съветските ръководители, членовете на техните семейства, съветските спортни и научни среди. Горбачов, според Андропов, изпълняваше ролята на личен резидент в този съветски Клондайк на политически слухове, сплетни и заговори.

Но в средата на 70-те години ССР ставаше страна на герантокрацията. Престарелият и практически нетрудоспособен Брежнев до самата си смърт остана генерален секретар. През 1984 г. неговото място беше заето от 72-годишния Константин Черненко, който също не беше в състояние да управлява партията и страната. През 1980 г. за премиер беше назначен 75-годишният Николай Тихонов, също в тежко здравословно състояние.

В Политбюро около Андропов започнаха да стават доста странни работи, и особено около секретарите Фьодор Кулаков, Пьотр Машеров и Григорий Романов. Дали те бяха стигнали до обща договореност да се спре възходът на Андропов или бяха разбрали за неговата най-голяма тайна, която в тогавашните условия в СССР и света щеше да означава елиминиране на Андропов, даже физическо. Каква беше тази тайна? Това беше еврейският (по-точно хазарски) произход на Андропов.

Днес е известно, че бащата на Юрий Андропов се е наричал Левл (Владимир) Либерман и е бил полски евреин, а майката е била Геня (Евгения) Файнщейн.

Тези факти за произхода си Юрий Андропов укриваше старателно и вероятно нямаше да излязат наяве, ако не бяха някои случайни находки. В лъжите участваше и неговият близък помощник и бъдещ председател на КГБ Владимир Крючков, който твърдеше, че Андропов не е роден през 1914 г., а през 1915 г., че баща му е бил донски казак, а майка му - от дребната буржоазия.

За хората на Изток и Запад, които знаеха политическите реалности и процеси от онова време, е ясно защо при наличието на тази специфична биография, Андропов правеше всичко, за да скрие еврейския си произход.

И дали това нямаше решаващо значение за изкривяването на историята на СССР от времето на Андропов, станал истински баща на перестройката на Горбачов...

Така стигаме до Горбачов.

Причината за перестройката не беше Горбачов. Реално той беше продукт на онова, което беше свързано преди всичко с дейността на Юрий Андропов.

Горбачов, отгледаният от съветската власт щатен парторг на Ставрополското териториално–производствено–колхозно-совхозно управление стигна до ордените "Ленин", на Ватикана, на "Рузвелт" на звездата "Бен Гурион" - в Израел, на кръста на свободата на Португалия и на още десетки чуждестранни парични отличия, в това число "Нобел", автор на няколко книги, баща на руската социалдемокрация и изключителен Буратино. С една дума - ставрополски съветски късметлия, който през март 1985 г. беше избран и за генерален секретар на ЦК на КПСС.

Но и до днес не са ясни тайните на изкачването на този човек до лидер на най- влиятелната в света политическа партия. През 80-те години на XX век те изглеждаха пределно ясни - брежневското ръководство беше попаднало в старчески маразъм и застой, и под давлението на всенародното недоволство партийната върхушка избра "младия, но с достатъчно жизнен и политически опит" Горбачов, за да извърши перестройката. По това време в СССР и другите социалистически страни даже се радваха на неговия избор.

Андропов беше утвърден за секретар на ЦК през май 1982 г., а през есента на поредния ноемврийски пленум, Брежнев започна да готви маневра - ще стане почетен председател на партията, а генерален секретар вместо него ще стане някой друг. Реални кандидатури бяха две - на Шчербицки и Андропов. Противниците на Андропов използваха аргумента, че той е сериозно болен от 20 години - бъбреци, диабет, кръвно налягане.

Брежнев повика Андропов на 7 ноември и дълго го разпитва за неговото здраве. Какво искаше да каже не е ясно.

7 ноември 1982 г. беше студен ден. Брежнев издържа на Мавзолея поредния военен парад, кратка манифестация и замина на дачата в Кунцево. На следващия ден замина за Завидово на лов. Късно сутринта на 9 ноември, в добро настроение пристигна в Кремъл. В 12 часа поканиха при него Андропов. За какво Брежнев говори отново с него в последния ден от своя живот не е ясно. Вероятно му съобщи, че ще предложат на ноемврийския пленум за генерален секретар все пак Шчербицки. А Андропов, като секретар, трябваше да оглави подготовката на пленума. Присъстваше ли някой на този разговор? Вероятно Черненко. Но минимум трима - Устинов, Черненко и Шчербицки, а и самият Андропов, знаеха за неговото съдържание.

Вечерта, след работа, Брежнев се върна в Кунцево. Вечеря и легна да спи. Според съпругата му, охраната му е помогнала да се съблече, дали му приспивателно. Сутринта, неизвестно защо, двама сътрудници на КГБ, влязоха да будят Брежнев. Намериха го мъртъв.

Първи на дачата се появиха Андропов и зетят на Брежнев - Чурбанов. След това пристигна Чазов, въпреки че той твърди, че е бил пръв и е съобщил на Андропов. Ако пръв до тялото на мъртвия Брежнев е бил наистина Андропов, това е повод за най-мрачни подозрения, т.е. за да се скрие факта, че през нощта на 9 срещу 10 ноември 1982 г. съветският лидер Брежнев почина от насилствена смърт и че Андропов имаше към тази акция пряко отношение.

И така, само три дни след последната беседа с Брежнев, а именно на 12 ноември 1982 г., Андропов седна на стола на генералния секретар. Не е ясно как така бързо се промени мнението на другите членове на Политбюро, но се говореше, че го е подкрепила армията, т.е. Устинов.

Що се отнася до Шчербицки, след смъртта на Брежнев той фактически прекъсна всякакви отношения с Андропов. Същото се отнасяше и за Черненко. Единственият, който спечели от тази интрига, беше Горбачов. Въпреки че формално статутът му на секретар на ЦК на селското стопанство не се промени, той публично вече беше в списъка на най-близките съратници на новия генсек Андропов.

Ако се проследи кариерният маршрут на Горбачов от момента, когато тръгна от най-ниското стъпало на висшата власт, за да пълзи по нея нагоре, добре се вижда, че всички последвали качвания имат "трупна природа". Политически криминал. Наистина кървава история.

Но това не беше краят. През август 1983 г. намиращият се на почивка в Крим Черненко стана жертва на тежко отравяне. За отравянето беше обвинен новият шеф на КГБ Федорчук, въпреки че по онова време той беше в Москва и въобще не беше виждал Черненко.

Що се отнася до Андропов, той цели 20 години се справяше със своите болести, но когато стигна до висшата власт, смъртта отнесе и него. Той се опитваше да ръководи партията и държавата даже от болничната стая. Но не издържа. Вероятно Брежнев го повика при себе си.

На 10 февруари 1984 г. стана прощаването и с Андропов в Колонната зала. Устинов и Громико, които бяха съсредоточили в свои ръце практически цялата власт, назначиха за генерален секретар неизлекувания Константин Черненко. На второ място Устинов постави Горбачов - нека поседи, след това ще видим.

И отново смъртта на Андропов стана за Горбачов стъпало към върха. Сега той получи правото понякога да ръководи заседанията на Политбюро, когато Черненко боледуваше. И около Горбачов беше провереният Чазов.

През есента на 1984 г. те двамата организираха давление върху Черненко да замине в Кисловодск в намиращите се там планини, за да почине. Още от войната Черненко боледуваше от белодробен емфизем, за което Чазов знаеше. Десетте дни в разредения, студен и влажен въздух на планините свършиха своето. Черненко беше върнат на носилка от Кисловодск в Москва вече без шанс да оживее.

В края на декември 1984 г. в Москва, отново неочаквано, умря последният покровител на Горбачов, маршал Устинов. С неговата смърт активното присъствие на смъртта във висшия ешалон в Москва завърши. Тогава Горбачов видя, че пътят към върха е напълно открит. И народът, уморен от погребалните церемонии на Червения площад, искаше по-млад генерален секретар.

Всесилният Громико предложи търговия - ще предложи Горбачов за генерален секретар, ако Черненко вземе и умре, но Горбачов ще го предложи за председател на Президиума на Върховния съвет на СССР. Постигнаха споразумение.

На 27 февруари 1985 г. Горбачов и Лигачов посетиха Черненко в болницата, който изненадващо изглеждаше "по-добре, отколкото предполагаха" и скоро искаше да избяга от "тази проклета болница".

Появи се няколкодневна пауза. Громико изпрати с визита в САЩ Шчербицки с някаква парламентарна делегация. Другият опасен човек Романов беше на почивка в Паланга.

И смъртта на Черненко дойде в студената сутрин на 10 март в 19,20 часа. Неделя...

Превратите в социалистическите страни в края на 90-те години, организирани от Горбачов, бяха само пролог към процеси, продължаващи до днес с цялата им сложност, трагичност, а в някои случаи и безизходица.

Операцията не завърши, а започна именно през 1990 г., като целта й беше унищожението на световния социализъм и на СССР.

Кой всъщност беше Горбачов?

Основната причина за разгрома на социализма в СССР и Източна Европа беше генералният секретар на ЦК на КПСС Михаил Горбачов. Заради петното на главата си беше наречен "белязаният Миша". Но по-точното наименование ще бъде "кървавият Горбачов". Защото Горбачов беше само резултат и кулминация на процес, продължил в СССР дълги години и свързан със смъртта на едни от най-изтъкнатите съвременни лидери на СССР.

Колкото и изненадващо да звучи, причина за перестройката не беше Горбачов. Той беше продукт на онова, което ставаше в СССР и КПСС и беше свързано преди всичко с дейността на Юрий Андропов.

Горбачов, отгледаният от съветската власт щатен парторг на Ставрополското териториално-производствено-колхозно-совхозно управление стигна до ордените "Ленин", на Ватикана, на "Рузвелт" на звездата "Бен Гурион" - в Израел, на кръста на свободата на Португалия и на още десетки чуждестранни парични отличия, в това число "Нобел", автор на няколко книги, баща на руската социалдемокрация и изключителен Буратино. С една дума - ставрополски съветски късметлия, който през март 1985 г. беше избран и за генерален секретар на ЦК на КПСС.

Именно с него започнаха подобните процеси във всички тогавашни комунистически партии в Източна Европа. Онова, което ставаше в другите социалистически страни, беше последица от появата и дейността на Горбачов.

Но и до днес не са ясни тайните на проникването на този човек до позицията на лидер на най-влиятелната в света политическа партия. През 80-те години на XX век те изглеждаха пределно ясни - брежневското ръководство беше попаднало в старчески маразъм и застой, и под давлението на всенародното недоволство партийната върхушка избра "младия, но с достатъчно жизнен и политически опит" Горбачов, за да извърши перестройката. По това време в СССР и другите социалистически страни даже се радваха на неговия избор.

Но оттогава изтече много вода и станаха известни много факти, от които започна да се оформя коренно различната мрачна и загадъчна история на проникването на Горбачов във висшата власт в СССР, украсена в червено-черните тонове на шекспировска трагедия, заради което в съвременна Русия и в постсъветското пространство той си спечели наградата на "най-големия злодей в цялата многовековна история на Русия".

Михаил Горбачов е роден на 2 март 1931 г. в селцето Приволное, в Ставрополския край. На фронта, заради младостта си, не попада. Въобще Горбачов беше първият и единствен политически лидер на СССР, формиран в мирни условия. Всички други - от Ленин до Черненко, бяха живели в условията на война и възстановяване. Но не и Горбачов.

През август 1942 г. в Приволное се появили и хитлеристки мотоциклетисти. Според биографите на Горбачов той обаче не се изплашил и заявил: "Стой, ние не се страхуваме от тях."

Но след това се оказа, че Горбачов е един Мюнхаузен. И дали именно тогава младият Горбачов не беше спечелен, за да стане по-късно "най-добрият немец" и като партиен демагог сам да извърши онова, което не беше по силите на Хитлер и неговите милиони мотоциклетисти и танкисти - да изгради "велика Германия". Дали именно в онези военни времена не е попаднал в архивите на немските спецслужби, които по-късно имаха отношение към открито предателската дейност на Горбачов като генерален секретар и президент на СССР. Защото именно през 1991 г. се появиха предположенията, че 12-годишният тогава Горбачов е дал на немските власти писмено задължение да им сътрудничи. Нищо особено. Това беше рутинна форма на работа на хитлеристите с младежите над 11 години в окупираните съветски територии. И дали онази малка хартийка след няколко десетилетия не беше попаднала някъде, за да му се напомни какво обещание е поел в далечната 1942 г.? Би могло и да е така. На Запад използваха немските военни архиви в Студената война срещу СССР.

Дали Горбачов наистина е подписал някакви декларации не е ясно. Но версията съществува и на фона на онова, което вършеше, звучи доста убедително. Още по-странно е, че в своите мемоари Горбачов си спомня как окупаторите са имали намерение да го разстрелят заедно със семейството му като комунисти на 26 януари 1943 г., но на 21 януари Приволное е било освободено от Съветската армия. Ако бяха закъснели, СССР още щеше да го има. Това е иронията на съдбата и на войната.

През 1950 г., след като завършва училище и иска да избегне армията, Горбачов подава документите за юридическия факултет на Московския държавен университет. Приемат го без изпит предвид неговия "работническо-селски произход", трудовия стаж (работил с баща си на комбайн) и че вече е бил кандидат-член на КПСС.

В университета Горбачов е бил нормален студент, учил се е добре, занимавал се е с обществена работа. Тогава се срещат с Анатолий Лукянов, който стана негов най-верен и ефективен съратник в унищожението на политическата система на СССР. Но през 1991 г. Горбачов предаде и него, както предаде много други, които му служеха лично и предано.

По време на следването Горбачов се жени за Раиса Максимовна, недолюбваната първа дама на СССР.

Горбачов завършва МГУ през 1955 г. Почти по същото време в престижния Колумбийски университет в САЩ отработва своя талант на провокатор още един бъдещ съратник на Горбачов - Александър Яковлев, наречен "Гьобелс на перестройката". Ще припомним, че Колумбийският университет беше традиционно ловно поле на чужденци от ЦРУ. Така е до днес.

След университета Горбачов не успява да остане в Москва и се връща в Ставрополския край, където се насочва към работа в комсомола и сяда на бюрото на зам.-завеждащия отдел "Агитация и пропаганда" на краевия комитет на ленинския комсомол, където още тогава изявява качествата си да не довежда до край нито едно сериозно начинание. Особено ясно това проличава, когато стига до първи секретар на краевия комитет и неговите сътрудници пишат: "Нито едно завършено дело и така практически с всичко."

Към партийната работа го насочва от комсомола Фьодор Кулаков, който през лятото на 1960 г. става първи секретар на Ставрополския краеви комитет на КПСС. Кулаков беше силен и ярък човек, добре познаващ селското стопанство. Горбачов, неизвестно по какви причини, му допада и през 1962 г. започва да го издига. Горбачов завършва задочно ставрополския селскостопански институт, което му дава основание да се счита за изтъкнат специалист в областта на икономиката на селското стопанство.

През 1964 г. Кулаков премина на работа в ЦК на КПСС (това време вече го помним добре - б. а.) и постепенно достигна високо положение сред близките сътрудници на Леонид Брежнев. През август 1968 г., не без протекцията на Кулаков, Горбачов стана втори секретар на Ставрополския комитет на КПСС.

И именно тогава - през април 1969 г., стана може би най-важното събитие в живота на Горбачов. Той за първи път се срещна с Юрий Андропол - кандидат-член на Политбюро на ЦК на КПСС, председател на КГБ на СССР, пристигнал да почива в Железноводск. Андропов беше посрещнат от 38-годишния тогава Горбачов.

Ще припомня, че Юрий Владимирович Андропов (с истинското фамилно име Либерман, майка - Евгения Файнщайн) стана председател на КГБ през 1967 г. И беше на този пост рекордно дълго - цели 15 години. След това стана генерален секретар на ЦК на КПСС и завърши своя земен път в леглото, което отговаряше на кончина на лидер на световната супердържава.

Тези рекорди на Андропов като председател на КГБ бяха резултат не толкова на неговите политически таланти, колкото на общата атмосфера на доверително отношение към кадрите на Брежнев. Въобще в СССР най-дълго държавни лидери са били двама души - Сталин (29 години) и Брежнев (19 години). Сталин до края не вярваше на никой и създаде в исторически кратък период несъкрушима във военно отношение и най-голяма в света супердържава. Брежнев пък вярваше на всички твърде много и накрая подкопа жизнените сили на СССР и го вкара в застой.

Когато Андропов стана шеф на КГБ, неговият реален политически капитал беше доверието към него на Брежнев. Но позициите му в Политбюро оставаха слаби. По същество никой от влизащите в неговия състав - Косигин, Кириленко, Мазуров, Суслов, Подгорни, Гришин, Машеров или Шчербицки, не беше приятел или привърженик на Андропов. Министър на отбраната стана 64-годишният маршал на СССР Андрей Гречко, който не криеше своето негативно отношение към разрастващата се бюрократична структура, което роди напрежение в личните му отношения с Андропов и въобще по линията армия-КГБ.

Но Андропов умело използваше неограничените възможности на своето ведомство за укрепване на личните си позиции. Любима тема на Андропов стана строгото съблюдаване на "социалистическата законност". Едновременно в СССР се създаде ситуация, в която лидерите на партийното и държавно ръководство и техните по-близки или далечни роднини се оказаха под шапката на КГБ. Охраната, куриерските връзки, държавните дачи, бюфетите, готвачите, шофьорите на служебните автомобили, шивачите и обущарите - всички бяха на щат на КГБ или му сътрудничеха.

По този начин постепенно се изгради и система за тотално следене и разработка на водещи длъжностни лица в СССР и събирането на политически компромати. При Андропов, КГБ знаеше за всеки от ръководителите на държавата абсолютно всичко, в това число и личния живот. И единственото, което през онези години съветските лидери успяваха да направят незабелязано от КГБ беше да умират. Но и това не беше съвсем истина и ставаше все по-загадъчно.

Така например вечерта човекът в добро здраве лягаше да спи. Сутринта охраната му го намираше в леглото мъртъв. Така през 1976 г. завърши своя земен път маршал Гречко. Вечерта след работа си легнал да спи. Сутринта пристигналият адютант го намерил мъртъв. Шест години по-късно същото стана и със самия Леонид Брежнев. Вечерта похапнал и легнал да спи. Истина е, че по време на вечерята веднъж се закашлял. Сутринта пристигналите да го събудят заедно двама офицери от КГБ поразени констатирали "готов е".

През април 1969 г., когато Андропов си хареса Горбачов, той все още търсеше подходящите хора. Предстоеше му още по-перспективна вербовка от младия комбайнер. Успя да привлече, по-точно да вербова, младия началник на Четвърто управление на Министерството на здравеопазването на СССР Евгений Чазов. Същото управление отговаряше за здравето на всички съветски лидери и техните близки, деца, баби, дядовци и т.н. Чазов стана основното лице в правителствената медицина почти едновременно с влизането на Андропов в КГБ през 1967 г. Очакваше го голяма кариера - да бъде началник цели 20 години и да проводи на онзи свят всички съветски лидери, особено охранявани от ведомството на Андропов. След което погреба и самия Андропов.

Партията и правителството оцениха успехите на Чазов. Получи четири ордена "Ленин", стана Герой на социалистическия труд, и два пъти академик. На заключителния етап на ръководството на 4-то управление Чазов измисли и диагнозата на Константин Черненко, благодарение на която и този генерален секретар потегли след своите предшественици като освободи пътя към върха именно на Горбачов, протежето на Андропов и личният приятел на Чазов. Едно от първите неща, което Горбачов обаче направи като генерален секретар беше да изгони Чазов от 4-то управление, за да не вземе по навик да погребе и него. След това Чазов можеше да отдели време на науката и литературата.

Но през 60-те години кариерата му тепърва предстоеше. Андропов, като шеф на КГБ, беше вербувал Чазов, като свой агент в кръга на висшите съветски ръководители и членовете на техните семейства. За това свидетелства и фактът, че дълго време Андропов неведнъж даваше на Чазов поръчения, които имаха не медицински, а политически характер. И Чазов ги изпълняваше.

Андропов и Чазов се срещаха редовно в служебна конспиративна квартира на КГБ, където Чазов подробно информираше за здравето на висшето съветско ръководство без да има за това пълномощия нито от Министерството на здравеопазването, нито от Политбюро на ЦК на КПСС.

От политическа гледна точка отношенията между Андропов и Чазов бяха заговорнически за постигането на определени резултати. И още по-скандални, тъй като в тях участваше лекар, ползващ се с доверието на своите пациенти.

След 1969 г. Андропов започна да изпробва и Горбачов за подобни цели. Защо именно Горбачов? Навярно като професионалист Андропов беше изучил онова, което в КГБ имаха за младия Горбачов. Какво беше то? Може би показанията на различни хора от Ставропол, че Горбачов вече е "неимоверно богат" и че по негово време градът се беше превърнал в гнездо за съветската мафия. Това Андропов взе под внимание. Той беше оценил и други характерни черти на Горбачов - патологично честолюбив (б. а. - за същото говореше и Живков), умствено плитък, самохвалко, самонадеян, лицемер, лъже без да се изчервява, демагог, добър в компания и на шашлики, продава и предава всичко и всеки, когато му е удобно, без трайни морални и политически убеждения.

И още нещо. В Ставрополския край бяха санаториумите, подведомствени на Чазов. Тук редовно пристигаха на почивка съветските ръководители, членовете на техните семейства, съветските спортни и научни среди. Горбачов, според Андропов, изпълняваше ролята на личен резидент в този съветски Клондайк на политически слухове, сплетни и заговори.

Точно една година след първата среща с Андропов, през април 1970 г., Горбачов беше избран за първи секретар на Ставрополския краеви комитет. През 1971 г. той вече беше приятел с Чазов. Заедно разработиха плана за превръщането на Ставропол в основна лечебна база на 4-то главно управление.

Растеше и количеството и ранга на пристигащите тук за почивка или лечение съветски ръководители. Горбачов ги предразполагаше, настаняваше, изпиваше по една-две чашки. Всичко това узнаваше след това и Андропов.

Но всичко тепърва предстоеше. В Москва в Политбюро Андропов нямаше приятели и техният брой растеше, въпреки оказаното му доверие от Брежнев. Това означаваше, че при кончина на Брежнев, Андропов щеше да загуби своя пост на председател на КГБ. Заради това Андропов всячески помагаше да поддържат Брежнев на поста генерален секретар, а от друга страна форсираше собствената си подготовка за прехващане на властта.

През 1975 г. Чазов информира Андропов, че здравето на Брежнев се влошава рязко. Появи се опасността, че на предстоящия през февруари 1976 г. XXV конгрес на КПСС ще стане и смяна на генералния секретар. Заради това Андропов правеше всичко да осигури властта на Брежнев и за тази цел установи добри отношения с Дмитрий Устинов, който тогава беше секретар на ЦК и кандидат-член на Политбюро на ЦК на КПСС.

Устинов беше човек-легенда. Сталин му довери ръководството на народния комисариат по въоръженията на СССР още през 1941 г., когато Устинов беше само на 33 години. Оттогава той изграждаше военно-промишления комплекс на СССР, беше велик инженер, прекрасен организатор на отбранителната промишленост, честна личност и слаб политик.

На различни етапи именно Устинов оказа решаваща подкрепа на Андропов, който след като стана генерален секретар през 1982 г. първото нещо, което направи беше да разклати позициите на Устинов в Политбюро. Но в тогавашното Политбюро двойката Устинов-Андропов имаше сериозно политическо тегло. Това се предшестваше от влошаване на отношенията между Андропов и украинският лидер и член на Политбюро Владимир Шчербицки.

В навечерието на XXV конгрес на КПСС Андропов въобще не беше в списъка на възможните приемници на Брежнев. Тогавашният премиер Косигин заяви пред Джулио Андреоти, че основна фигура в бъдещия политически живот на СССР ще е Григорий Романов, първи секретар на Ленинград и кандидат-член на Политбюро, с реноме на честен човек, умен технократ, склонен към социални иновации.

XXV конгрес работеше от 24 февруари до 5 март. Брежнев имаше с какво да се похвали. През 1975 г. беше подписал хелзинкските договорености за мир и сигурност в Европа. В СССР започна строителството на БАМ и на крупните енергийни териториално-производствени комплекси в Западен Сибир и Красноярск - в Якутия.

Брежнев издържа конгреса и беше преизбран с "ура". Нови членове на Политбюро станаха Устинов и Романов, като Андропов, Гречко, Гришин и Громико запазиха своите постове. Черненко беше повишен до секретар на ЦК.

Но на 26 април от някаква ужасна болест "заспа и не се събуди" министърът на отбраната Гречко. Тогава беше само на 72 години, в добро здраве, не беше боледувал въобще, умря тихо, като мишка. Нов министър на отбраната на СССР стана новият член на Политбюро Устинов.

След това на чуждите радиостанции започна разработката на Романов - че е взел от Ермитажа сервиза на Екатерина Втора за сватбата на дъщеря си, че пияните му гости са го изпочупили и т.н. Въпреки че сватбата беше още през 1974 г., те си спомниха за нея през 1976 г. след избирането на Романов в Политбюро. И към ЦК потекоха писма от разгневени комунисти, повечето написани от КГБ. Романов, който никога никакви сервизи от Ермитажа не беше взимал, се обърна за обяснение към Андропов, който му каза, че това е "операция на американските спецслужби за политическо дискредитиране на Романов и че няма нужда да се отговаря на тези провокации." Това само убеди опитния Романов, че интригата може да излиза именно от КГБ, по-точно от самия Андропов.

Междувременно дружбата на Горбачов с Андропов укрепваше. Започнаха да му търсят свободно място в Москва, по-близо до центъра. И случаят се появи като по поръчка. Този път "заспа и не се събуди" не някой друг, а секретарят на ЦК по селското стопанство Фьодор Кулаков, най-близкият съратник на Брежнев, един от реалните претенденти за неговото място. Още нямаше и 60 години. На сутринта на 17 юли 1978 г. Кулаков беше намерен мъртъв в леглото. Тръгнаха слухове, че се е застрелял. Но и до днес трагедията на Кулаков е една от най-загадъчните страници на брежневските години.

Интересно е да се припомни, че малко преди това Чазов беше удостоен с Герой на социалистическия труд и именно той констатира смъртта на Кулаков "като внезапно спиране на сърцето във връзка с болестта", което беше истина. Никой не може да умре без да му спре сърцето. Но по-интересно беше нещо друго. Вечерта дачата на Кулаков беше напусната от охраната. Интересно съвпадение, нали? По този начин смъртта на Кулаков помогна на Андропов и Горбачов.

Веднага след това Андропов, с помощта на Устинов, започна да натиска Брежнев да вземе на мястото на починалия секретар на ЦК по селското стопанство именно Горбачов. Нали и той, като Кулаков, е от Ставропол?

И на 27 ноември 1978 г. пленумът на ЦК на КПСС избра Горбачов за секретар на ЦК по селското стопанство. На същия пленум Черненко стана пълен член на Политбюро на ЦК на КПСС.

Атаката на Андропов продължаваше. Точно след една година, на 27 ноември 1979 г. Горбачов стана кандидат-член, а след още една година - октомври 1980 г. и член на Политбюро на ЦК на КПСС. Андропов и по-рано щеше да направи Горбачов пълен член, но срещна съпротивата на Косигин, който беше обезпокоен от нещо в личността на ставрополския кариерист.

По същото време се разпространяваха и слуховете, че дъщерята на Брежнев - Галина, е получила подкупи и подаръци за 3 милиона рубли и 600 000 долара, а синът му - Юрий, за 3,5 милиона и 450 000. И така нататък. Но след смъртта на Брежнев не бяха представени никакви доказателства за тези слухове. Вероятно излетяха от същото гнездо, откъдето тръгнаха и слуховете за сервиза на Романов.

С тези дела обикновено се занимаваше 5-то управление на КГБ, любимото творение на Андропов, създадено специално от него за борба с идеологическата диверсия, ръководена от Филип Бобков, човек на Андропов в апарата на КГБ. По онова време там циркулираше и "дипломатът" и бъдещ посланик на СССР в България Виктор Шарапов. Неслучайно след преврата в СССР през 1991 г. Бобков премина на служба към един от новите еврейски магнати олигарси - Гусински, и беше свързан с международния наркотрафик.

На прелома на 70-те и 80-те години Андропов се превърна едва ли не в символ на рицарска смелост в борбата срещу корупцията в екипа на Брежнев. В периода на подготовката за XXVI конгрес на КПСС Андропов излизаше от убеждението, че Брежнев още му е нужен. И отново помагаше за преизбирането на болния 74-годишен генерален секретар на пореден мандат. Но след конгреса зачестиха срещите на Андропов с Чазов или в сградата на КГБ или в конспиративна квартира недалеч от Сатиричния театър. На тези срещи, според самия Чазов, са обсъждали здравето на Брежнев.

Към есента на 1981 г. докладите на Чазов за състоянието на Брежнев станаха все по-тревожни. Появи се въпросът Андропов да премине от КГБ в ЦК, тъй като предстоеше последният рунд в битката за властта.

И пак трябваше да се появи свободно място. Това беше 79-годишният главен идеолог Михаил Суслов. Но и той имаше един недостатък - не вярваше на лекарите и здравето му беше добро, най-много го болеше ставата на дясната ръка. Умря през януари 1982 г. доста оригинално, в смисъл, че преди смъртта успешно премина във ведомството на Чазов планов преглед - кръв от вената, кръв от пръста, ЕКГ, велосипед, Суслов се обади на дъщеря си и предложи да вечерят заедно в болницата, за да може сутринта веднага да отиде на работа. След вечерята медсестрата донесе някакви хапчета. Суслов ги глътна и през нощта получи инсулт. Чазов побърза да съобщи на Брежнев даже преди смъртта на Суслов.

Но Брежнев не бързаше да пренесе Андропов от КГБ в ЦК. Постигнаха компромис. На мястото на Андропов в КГБ назначиха неговия украински колега Федорчук, като по този начин отделиха Андропов от главния източник на силата му.

Андропов беше утвърден за секретар на ЦК през май 1982 г., а през есента на поредния ноемврийски пленум, Брежнев започна да готви маневра - ще стане почетен председател на партията, а генерален секретар вместо него ще стане някой друг. Реални кандидатури бяха две - на Шчербицки и Андропов. Противниците на Андропов използваха аргумента, че той е сериозно болен от 20 години - бъбреци, диабет, кръвно налягане. Какъв смисъл да заменят болен с друг? Брежнев се обади на Чазов: "Защо не ми казваш, че дните на Андропов са преброени?"

Брежнев повика и Андропов на 7 ноември и дълго го разпитва за неговото здраве. Какво искаше да каже не е ясно. Накрая обеща, че сериозно ще говори за това с Чазов.

7 ноември 1982 г. беше студен ден. Брежнев издържа на Мавзолея поредния военен парад, кратка манифестация и замина на дачата в Кунцево. На следващия ден замина за Завидово на лов. Късно сутринта на 9 ноември, в добро настроение пристигна в Кремъл. В 12 часа поканиха при него Андропов. За какво Брежнев говори отново с него в последния ден от своя живот не е ясно. Вероятно му съобщи, че ще предложат на ноемврийския пленум за генерален секретар все пак Шчербицки. А Андропов, като секретар, трябваше да оглави подготовката на пленума. Присъстваше ли някой на този разговор? Вероятно Черненко. Но минимум трима - Устинов, Черненко и Шчербицки, а и самият Андропов, знаеха за неговото съдържание.

Вечерта, след работа, Брежнев се върна в Кунцево. Вечеря и легна да спи. Според съпругата му, охраната му е помогнала да се съблече, дали му приспивателно. Сутринта, неизвестно защо, двама сътрудници на КГБ, влязоха да будят Брежнев. Намериха го мъртъв.

Първи на дачата се появиха Андропов и зетят на Брежнев - Чурбанов. След това пристигна Чазов, въпреки че той твърди, че е бил пръв и е съобщил на Андропов. Ако пръв до тялото на мъртвия Брежнев е бил наистина Андропов, това е повод за най-мрачни подозрения, т.е. за да се скрие факта, че през нощта на 9 срещу 10 ноември 1982 г. съветският лидер Брежнев почина от насилствена смърт и че Андропов имаше към тази акция пряко отношение.

И така, само три дни след последната беседа с Брежнев, а именно на 12 ноември 1982 г., Андропов седна на стола на генералния секретар. Не е ясно как така бързо се промени мнението на другите членове на Политбюро, но се говореше, че го е подкрепила армията, т.е. Устинов.

Що се отнася до Шчербицки, след смъртта на Брежнев той фактически прекъсна всякакви отношения с Андропов. Същото се отнасяше и за Черненко. Единственият, който спечели от тази интрига, беше Горбачов. Въпреки че формално статутът му на секретар на ЦК на селското стопанство не се промени, той публично вече беше в списъка на най-близките съратници на новия генсек Андропов.

Ако се проследи кариерният маршрут на Горбачов от момента, когато тръгна от най-ниското стъпало на висшата власт, за да пълзи по нея нагоре, добре се вижда, че всички последвали качвания имат "трупна природа". Политически криминал. Наистина кървава история.

Но това не беше краят. През август 1983 г. намиращият се на почивка в Крим Черненко стана жертва на тежко отравяне. За отравянето беше обвинен новият шеф на КГБ Федорчук, въпреки че по онова време той беше в Москва и въобще не беше виждал Черненко.

Що се отнася до Андропов, той цели 20 години се справяше със своите болести, но когато стигна до висшата власт, смъртта отнесе и него. Той се опитваше да ръководи партията и държавата даже от болничната стая. Но не издържа. Вероятно Брежнев го повика при себе си.

На 10 февруари 1984 г. стана прощаването и с Андропов в Колоната зала. Устинов и Громико, които бяха съсредоточили в свои ръце практически цялата власт, назначиха за генерален секретар неизлекувания Константин Черненко. На второ място Устинов постави Горбачов - нека поседи, след това ще видим.

И отново смъртта на Андропов стана за Горбачов стъпало към върха. Сега той получи правото понякога да ръководи заседанията на Политбюро, когато Черненко боледуваше. И около Горбачов беше провереният Чазов.

През есента на 1984 г. те двамата организираха давление върху Черненко да замине в Кисловодск в намиращите се там планини, за да почине. Още от войната Черненко боледуваше от белодробен емфизем, за което Чазов знаеше. Десетте дни в разредения, студен и влажен въздух на планините свършиха своето. Черненко беше върнат на носилка от Кисловодск в Москва вече без шанс да оживее.

В края на декември 1984 г. в Москва отново неочаквано умря последният покровител на Горбачов, маршал Устинов. С неговата смърт активното присъствие на смъртта във висшия ешалон в Москва завърши. Тогава Горбачов видя, че пътят към върха е напълно открит. И народът, уморен от погребалните церемонии на Червения площад, искаше по-млад генерален секретар. Същото се отнасяше и за България, ЧССР, Унгария, ГДР, Полша...

Всесилният Громико предложи търговия - ще предложи Горбачов за генерален секретар, ако Черненко вземе и умре, но Горбачов ще го предложи за председател на Президиума на Върховния съвет на СССР. Постигнаха споразумение.

На 27 февруари 1985 г. Горбачов и Лигачов посетиха Черненко в болницата, който изненадващо изглеждаше "по-добре, отколкото предполагаха" и скоро искаше да избяга от "тази проклета болница".

Същото потвърди и съпругата на Черненко - Ана Дмитриевна. Появи се няколкодневна пауза. Громико изпрати с визита в САЩ Шчербицки с някаква парламентарна делегация. Другият опасен човек Романов беше на почивка в Паланга.

И смъртта на Черненко дойде в студената сутрин на 10 март в 19,20 часа. Неделя.

Рано сутринта в понеделник Горбачов пътуваше към Кремъл за неизбежната победа. Вдигна слушалката на специалната кръзка и повика Чазов. Благодари му за всичко, което безкористно е направил за него през тези години и добави "особено в последно време". Така дребният ставрополски кариерист стана генерален секретар на най-голямата супердържава в света. Кървава история.

Горбачов избяга позорно от своя пост на 25 декември 1991 г., като Русия потъна в сълзи и кръв

Това е близката история. И всичко още предстои...

Красимир Иванджийски

http://strogosekretno.com