РЕНТА - НДТ, Добрич, България

По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria

НОВ САЙТ
ВНИМАНИЕ! ТОВА Е АРХИВНО КОПИЕ НА САЙТА ДО 11 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. НОВИЯТ САЙТ Е НА АДРЕС WWW.NDT1.COM Информацията тук няма да бъде обновявана!

Раздели

Home
Новини
Времето
Европейски съюз
Еротика/Erotica
Екология
Забележителности
Заложници
Здраве
Земеделие
Икономика
Интервюта
История
Календар
Китай
Коментари
Кулинарни
Култура
Любопитно
Лов и риболов
Мис & Мистър
Недвижими имоти
Образование
Общество
Парламент
Поезия
Политика
По света
Ред и сигурност
Реклами
Светска клюка
Спорт
Туризъм
Хороскоп
За сайта
Празници
Атина 2004
Евро 2008
Евро 2004
Коледа
Ротари/Rotary
Справочник
Чаровниците на Добруджа

Какво ново
КОМЕНТАРИ последни 1 седмица Няма нови коментари ВРЪЗКИ последни 2 седмици Няма нови връзки

Други
Съдържание Галерия Галерия-сватби

Събития
Няма нови събития

Потребителски функции
Име: Парола: Все още нямате регистрация? Регистрирайте се като нов потребител Изгубена парола?

За сайта
Редакционен екип, адрес и телефони за контакти Новинарски канал (Newsfeeds) [ RSS ] [ RDF ] Новини в Галерия

Добре дошли в НДТ, Добрич, България
2024-04-27 @ 03:57 EEST

РЕНТА

2015-12-15 @ 17:20 EET

Втора седмица през ноември откак в Добрич вали дъжд. Силен вятър на талази разнася мокрите капки и нали не си свикнал с климатичните промени, неприятни студени тръпки те побиват. Хартиени отпадъци от единствената кофа за боклук пред Съдебната палата безразборно се носят във въздуха, току пред входа на съда, докато някой със сила се забие в тялото или направо в лицето ти. И всичко това на фона на току-що излязлата новина за сваления от Турция руски самолет, мрачните прогнози за нови световни атентати, вдигане на местните данъци и такси, цената на тока, винетките…

Щеш не щеш, си принуден да теглиш една пиперлия майна наум, с надеждата за да ти олекне и пак с надежда ускоряваш крачка към адвокатската си кантората.
- Здрасти, колега-а-а…- ще се провикне оня дебелият, а ти без да вдигаш глава ще махнеш за поздрав, нали и без това знаеш кой е.
- Има ли, има ли-и-и? - ще проточи извисения си басов глас, в очакване да чуе най-неприятната за него новина и на своя ред да тегли една наум, ама този път по мой адрес, чисто по български, от завист.
- Има-а-а…берекет вересин - ще отвърна аз и за да го засиля още повече, и да го накарам да подскочи от яд, че коремът му да се разтресе, допълвам лъжата:
- Две-три хиляди на месец като изкарам, що ми трябва повече.
А на себе си под сурдинка ще река:
- Ха дай, Боже, днес да се отбие някой. И не само това, ами и лев-двадесет поне да остави.
Е, влезе… не да не влезе. Беше приведен на две старец, с бастун в едната и износена торба от плат в другата си ръка. На главата носеше каскет. И той като останалите дрехи по него, от времето на далечния социализъм, ако речеш от седемдесетте години на миналия век няма да сбъркаш.
-Добър ден - рече старецът и облегнат на бастуна си вторачи поглед в мен. - Моя ли да седна, че не ма държат спирачките.
-Разбира се - отвърнах аз. - Те столовете са затова… Ама ти не само седни, ами почини малко, че май сърцето бафка като стар въглещарски локомотив.
- А че тъй, я… - отвърна моят клиент и наистина почина минута-две.
- Ха, сега речи, кой вятър те довя при мен в това неприятно време. На всичкото отгоре и бая си се понамокрил.
- Ами нали не ми държи търпилото, ко да прая. Все за туй мисля, че и нощя не мигвам.
Да си призная, обичам такава селска реч. Излиза от устата на хора, преживяли през годините какво ли не, видели и две и двеста, но закътали дълбоко и навътре в душата си човешката доброта.
- Имам десет декара нива в Поповската мера - рече старецът и на мен ми стана ясно, че става въпрос за землището на град Попово, онова малко градче по средата на България. - Миналата година арендаторът ми даде 18 лева рента, а на другите 30. Ще подпишеш, вика, десетгодишен договор занапреж, по 30 лева на година, тугива, вика, ща ти дам горницата от 18 лева. Абе, как, викам, ша подписвам, твой колега ми дава по 50 лева на декар, при него ша ида.
На това място старецът спря да разказва и ме погледна в очите. Разбрах, иска да види или поне да отгатне реакцията ми, един вид какво е мнението ми по въпроса от казаното до тук. Включих на момента.
- Излиза, този твой арендатор те кара да подпишеш, че следващите 10 години ще получаваш всяка година една и съща рента на декар. Или 30 лева за 2015 и пак 30 за 2020 или 2025- та. Така ли да разбирам?
- Ахъ... - Че той меня, ептен за скъсат църул ли ма зема? Я го виж ти! - отвърна човекът, а физиономията му освен недоумение, обида и гняв излъчваше едновременно. - Вярно, аз на даскало не съм ходил, само до трети клас, пиша и чета едвам-едвам, ама хич тъй не съм проз - рече куражлийски, като особено натърти на буквата ”з”.
- Излиза,че за миналата година не ти е дал 180 лева, нали така?
- Точ в точ - отвърна колоритният ми клиент. От къде знаеше и дали изобщо му идеше на акъла, че на руски език „точ в точ” означава ”едно към едно” един Господ знае, но вярно и на място се изрази.
- За тази година, как стоят нещата? Даде ли ти някой лев?
-Хич - отвърна старецът. - Отказа.
- За миналата и сегашната година, по твои сметки, има да ти дава общо 480 лева рента.
-Тъй. Една година без договор работи нивата.
А сега, де? Какво да му кажа. Наясно бях с казуса, но отговорът ми хич нямаше да му допадне. А той беше дошъл при мен с надеждата, че ще му помогна.
- Знаеш ли? - започнах аз - преди 35 години когато бях млад адвокат в Балчик обяснявах, обяснявах на един турчин как стои неговият случай и какво може да очаква от съда, и накрая го запитах: ”Разбра ли, бе човек?”. А той от срам ли, от страх ли, или просто така, отговори: ”Разбрах”. Помълча, помълча и ми вика: ”Другарю, адвокат…Сюле, бана, конкретно, бе джанъм” И нали поназнайвам чат-пат турски език, разбрах, че нищо не е разбрал и че настоява да му обясня наново, точно на него и най-важното кон-крет-но. Като че ли бях говорил на филанкиджията и примерно, а не конкретно.
На това място старецът се усмихна, явно вдяна за какво иде реч.
- Демек - вика клиентът мой - ти ще ми речеш, каквото ще ми речеш и накрая ще питаш дали съм те разбрал, нали така?
- Така, но не само това. Аз искам да знам готов ли си да чуеш истината, каквато и да е. Без значение дали ти изнася или не?
- Готов съм! - уверено отсече.
- Здраво сърце имаш ли?
- Имам.
-Е, тогаз слушай! - твърдо и почти заповеднически му рекох. - Най-вероятно ще пиеш една студена вода… Да-а-а, една студена чешмяна вода. Защо? Ами, защото да заведеш дело за 480 лева в Поповския Районен съд ще ти трябва държавна такса 50 лева. По тарифата за адвокатските възнаграждения, минималния размер на адвокатския хонорар при 480 цена на твоя интерес е 300 лева. До тук станаха 350 лева. Съдът ще назначи вещо лице и на него ще му даде най-малко 80 лева, колко стават общо- 430 лева. Ами нали на адвоката си, ако е от Добрич, ще трябва да му платиш бензина до Попово и обратно, някой лев за из път, и то не веднъж! Излиза, че трябва да извадиш напред повече от 500 лева, за да водиш дело срещу твоя арендатор. Това, че ще го осъдиш за тази сума, две мнения няма, гаранция давам. Ама, ако онзи не плати доброволно ще трябва да се бръкнеш наново и да платиш за образуване на изпълнително дело от съдия изпълнител. Та, докато видиш пари в джоба си, бая време ще мине и немалко разходи ще направиш. Не те съветвам да отиваш в Попово и да търсиш адвокат от там. Като те гледам как едва-едва вървиш… на колко си години?
- Трийси и шести набор съм… Осемдесетата подкарах.
- Ами тогаз, от къде сили за път?... Ами разходи по пътуването? Не се знае на кого ще попаднеш, ще ти вземе 100-150 лева, за да налапаш въдицата и повече няма да го видиш. Не ми е приятно да го казвам, но и такива има в нашите среди. Деца, внуци нямаш ли, бе човек? Те да бягат?
- Един син имам - рече старецът, а гласът му излъчваше отчаяние и обида. - На работа е във Австрия - млъкна и загледа в една точка, встрани от мен и нагоре към тавана.
- Всичко разбрах… Хубаво ми го рече…да пия една студена вода… Ама що тъй ва, момче? Държавата хептен не се сеща за нас, малко от малко, бе… защита да даде на старите, а то? Читирси лева за Нова година. Да ги миришеш ли, ток и вода ли да плащаш или на унуката да ги дадеш. Зер с тях и без тях, все тая…Кажи колко ти прай думата?
Разбрах го, кани се да плаща за консултацията.
- Каква пенсия вземаш? - запитах аз.
- Двестя лева - рече старецът и навярно ледени тръпки го побиха по гърба. От страх… знае ли човечецът каква сума ще поискам?
- Сърце не ми дава, бе наборе - рекох аз нарочно, да разведря малко обстановката, макар да знаех, че е цели четиринадесет години по-голям от мене. - Най-малката цена за устна консултация при нас адвокатите е 20 лева. Как да ти взема една десета част от пенсийката?… Бабката жива и здрава ли е?
- Абе, че е жива, жива, ама веран пада.
- Е - рекох уверено и нарочно усмихнат - иди сега на „Билата”, купи за 20 лева каквото ти душа сака за хапване, ама и за бабата да не забравиш, ей! Айретен нещо лично вземи, да сгрееш душата на своята спътница. Все едно тези 20 лева за мен си ги похарчил.
Като чу какво му рекох, старецът бавно-бавно, та то и да искаше бързо не бе в състояние, се изправи, подпрян на бастуна си за последно вторачи поглед в мен и с разтреперан глас попита:
- Има ли още такиви ора, бе момче?
Обърна се и замина. Дори не попитах как се казва и от кое село е.

Пенчо Иванов - адвокат

Сходни връзки
Още от Поезия

РЕНТА | 0 брой коментари | Регистрация

Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats