НА МУЗИКАТА ДЪЛЖА ПОЗИТИВНОТО СИ ОТНОШЕНИЕ КЪМ ХОРАТА И ЖИВОТА

По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria

НОВ САЙТ
ВНИМАНИЕ! ТОВА Е АРХИВНО КОПИЕ НА САЙТА ДО 11 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. НОВИЯТ САЙТ Е НА АДРЕС WWW.NDT1.COM Информацията тук няма да бъде обновявана!

Раздели

Home
Новини
Времето
Европейски съюз
Еротика/Erotica
Екология
Забележителности
Заложници
Здраве
Земеделие
Икономика
Интервюта
История
Календар
Китай
Коментари
Кулинарни
Култура
Любопитно
Лов и риболов
Мис & Мистър
Недвижими имоти
Образование
Общество
Парламент
Поезия
Политика
По света
Ред и сигурност
Реклами
Светска клюка
Спорт
Туризъм
Хороскоп
За сайта
Празници
Атина 2004
Евро 2008
Евро 2004
Коледа
Ротари/Rotary
Справочник
Чаровниците на Добруджа

Какво ново
КОМЕНТАРИ последни 1 седмица Няма нови коментари ВРЪЗКИ последни 2 седмици Няма нови връзки

Други
Съдържание Галерия Галерия-сватби

Събития
Няма нови събития

Потребителски функции
Име: Парола: Все още нямате регистрация? Регистрирайте се като нов потребител Изгубена парола?

За сайта
Редакционен екип, адрес и телефони за контакти Новинарски канал (Newsfeeds) [ RSS ] [ RDF ] Новини в Галерия

Добре дошли в НДТ, Добрич, България
2024-04-27 @ 01:34 EEST

НА МУЗИКАТА ДЪЛЖА ПОЗИТИВНОТО СИ ОТНОШЕНИЕ КЪМ ХОРАТА И ЖИВОТА

2016-01-08 @ 14:42 EET

Мария Димитрова - вокален педагог в ЦДГ №9 и ръководител на детска вокална група "Златно зрънце" към музикална школа "Доминанта", пред НДТ

- Г-жо Димитрова, бихте ли се представили за читателите на в. "Нова добруджанска трибуна"?
- Завършила съм държавна музикална академия „Панчо Владигеров" в София, във факултет за поп и джаз музика, специалност акордеон. Още като студентка ансамбловото музициране ми е било слабост. Омъжвайки се в Добрич, след студентство в София, напускайки родния си град Варна, току що завършила, не познаваща никого в града и с малко дете ми се наложи и да търся работа в най-тежките години на т. нар. „ преход”. Наложи се да се разделя с илюзията си, че ще работя само като инструменталист и реших да се преквалифицирам. Така завърших и Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив, специалност „Педагогика на обучението по музика”. Междувременно започнах и да пропявам заради изискванията на тогавашната ми работа. И ето ме вече учител по музика в детската градина.
- От кога се занимавате с музика? Как и кога се запалихте по нея?
- Занимавам се с музика от 35 години. Запалих се от съседското дете, с което играех. То свиреше на пиано. Но родителите ми нямаха толкова средства за пиано и ми купиха акордеон. Като дете свирехме на продукции и концерти в школата и училище. В музикалното ходехме на така наречените културни бригади, т. е. свирехме на събрания в читалища, болници, чествания.
- Как възникна идеята за създаване на вокална група "Златно зрънце"?
- Дълго време наблюдавах идващи и отиващи си от детската градина талантливи зрънца, чиито родители с радост научаваха от мен за неподозирания талант на отрочетата си и които съветвах да се отправят към съществуващите музикални школи и формации в града. Представете си какво е усещането, да държиш в ръцете си златни таланти и да ги губиш! И така докато дойде една година, в която трябваше да подготвим поредния юбилей в детската градина. Колежката, която отговаряше за сценария, ме помоли да научим някои песни, тематично отговарящи на сюжета. Като чух за кои заглавия става въпрос, реакцията ми беше повече от отрицателна, като казах, че тези песни са непосилни за изпълнение от деца в детската градина. Въпреки това експериментирахме и резултатът за мен беше повече от изненадващ. Междувременно с тези същите деца записахме и авторски албум с детски песни. На следващата година - през 2010-а, се присъединих към музикална школа „Доминанта” и поканих бъдещите първокласници да продължат със заниманията по пеене след детската градина. Така се създаде ДВГ „Златно зрънце”. Заниманията се провеждат два пъти седмично - едно индивидуално и едно групово. По този начин децата имат възможност да се изявяват и индивидуално, което обогатява нашите концерти. Но с порастването на първите „зрънца”, в контекста на модерната звучаща среда и всички реалити певчески формати, дойде поредната изненада за мен - големите вече не искаха да пеят детски песни. Така някои преминаха само на индивидуално обучение. Пеенето стана все по-модерно, благодарение на всичките тези телевизионни формати. Това създава впечатлението в големи и малки, че всеки, стига да взема уроци, ще пропее като тези мъници от предаванията.
Някои си пеят само за забавление. Други пък смятат, че като не е музикален инструмент стига да изтананикаме мелодията с думите и всичко е готово. В съвременния живот индивидуализма и стремежа за самоизява има все по-голям превес. Затова воденето на група става все по-трудно. Големите деца не желаят да пеят в група, а предпочитат да се изявяват самостоятелно. Аз съм щастлива, че имам възможност да водя именно група.
- Как правите подбора на малките певци?
- В детската градина надарените и музикални деца си личат веднага. Те се открояват с излъчването си и ентусиазма си. Откликват емоционално по–бързо на музиката, артистични са и не на последно място гласчетата им като че ли звънят. Обиграното ухо веднага улавя тези качества. И все пак в забавачката заниманията с всички деца са равнопоставени. Така че разговарям с родителите и каня децата с данни в школата. Разбира се, не всички се отзовават, някои започват с музикален инструмент, но… аз пак съм щастлива. Други родители, които не познавам, водят децата направо в школата. Тогава вече се налага прослушване. Критериите, на които трябва да отговаря детето, са: да интонира правилно, да е ритмично, да има хубава дикция и тембър, не е желателно да има логопедични проблеми, да е артистично, да обича да пее. Имало е случаи, когато детето не проявява своите данни веднага или показаното не е достатъчно, но желанието да пее е голямо. Тогава съм давала шанс да опита, а след това родителите сами решават дали ще продължи. Никога не давам напразни надежди на родителите. Не гоня бройката ученици, винаги съм казвала обективното си мнение за нивото.
- А как правите подбора на песните, които учите с децата? Какво харесват те?
- При подбора на песните се съобразявам с това съдържанието им да отговаря на възрастта на децата. Много държа на професионалните аранжименти. Най-често избираме и заедно с децата - аз предлагам няколко варианта, а те избират. Доверявам се и на тяхното усещане. Това, което напоследък ми прави впечатление е, че не им се пеят детски песни. По скоро им харесва детски текст с мелодия и звучене близко до нашите съвременни млади поп изпълнители. Ритъмът също е от голямо значение. Не правя никакъв компромис относно качеството на звука.
- Какво Ви дава работата с децата?
- Работата с децата ми дава радост да усетя как се раждат нещата от най-малкото. Дава ми неподправени и чисти взаимоотношения. Усещам техния заразителен ентусиазъм. Изненадват ме понякога с неподозирани възможности.
- Доволна ли си от конкурсите за пеещи деца, в които участвате? Какво би било да се промени в положителна посока?
- Относно конкурсите по-скоро съм на мнение, че голяма част от организаторите забравят, че работят с деца. Често се случва дете, което е музикално и не е получило награда, да се откаже от пеенето в начален етап. Родителите като че ли и те губят доверие, базирайки се на резултата още в началото. Децата като че ли биват оценявани прекалено строго. Мисля, че конкурсите за деца трябва да имат по-голям награден регламент. Да се поощряват повече деца. Често голяма роля играе и имиджът на учителя. Били сме свидетели на журиране според преподавателски и организационни интереси.
- Смятате ли, че европейския младежки поп-рок конкурс "Сарандев" трябва да се възстанови?
- За "Сарандев" съм твърдо да. Това е най класният конкурс в Добрич. Това е събитие, дори се превръща в празник за хората в града. При положение, че има толкова много педагози, които работят, и пеещи деца, чиито имена звучат в национален ефир и името на Добрич беше сред най често споменаваните в медиите ... нуждата от "Сарандев" е неоспорима.
- Изявявате се и в оркестър "Добруджански авлиги". Бихте ли разказали за това?
- В оркестъра съм от 20 години благодарение на свекъра и мъжа ми. Винаги съм харесвала народната музика. Този общ интерес ни събра и със съпруга ми. Тъй като съм акордеонист се опитвах да посвирвам и този стил. Но така и не успях да достигна нивото, което смятах, че е добро. Така в оркестъра изпълнявам басовата партия на клавир, тъй като доста време съм се занимавала с камерна музика.
- Лично на Вас какво Ви дава музиката?
- Музиката оформи моята индивидуалност. Разви мисленето ми. Научи ме да бъда последователна, да търся, да ценя хубавото, естетическия вкус. Да работя, да съм упорита, да не се отказвам. Даде ми духовно друга среда, научи ме да ценя и другите изкуства. Тя е място да изявя моята прекалена емоционалност. Да имам позитивно отношение към хората и живота.

Разговаря Мариела БОНЧЕВА

Сходни връзки
Още от Интервюта

НА МУЗИКАТА ДЪЛЖА ПОЗИТИВНОТО СИ ОТНОШЕНИЕ КЪМ ХОРАТА И ЖИВОТА | 0 брой коментари | Регистрация

Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats