Народ, който не тачи своите обичаи и
традиции, е обречен. Идеята на Магда Минчева и Денка Атанасова да ни
върнат в миналото, пресъздавайки „вътрешна седянка“, вече е реалност. За
реализирането й пенсионерски клуб „Димят“ заслужава уважение и
похвала. Така на 11 февруари в клуб „Димят“ бе изпълнено решение на
централния съвет на Съюза на пенсионерите 2004, по места да се
пресъздават народните обичаи, за да могат всички да се запознават с тях.
„Външна седянка“ се провежда на открито на селския мегдан. Ергените изкопават дупки, които измазват с гъста жълта глина. Носят сухи дърва, които запалват, когато всички се съберат. И запяват „Мене ме мама не дава на седянка да ходя“. Извиват кръшни хора до полунощ. При изпълнението на „Вътрешна седянка“ в ролята на младата стопанка влиза Йорданка Караделиева. Тя поканва най-близките приятелки и роднински момчета. До всяка мома сяда любимия момък, който с каквото може, помага. Спорят за бъдещите планове, пренавиват прежда на мотовилка, бродират на гергеф, плетат терлици. Майката Елена Манолова, заедно с бабата Петра Димитрова, пременени в национални носии, имат грижата да подредят софрата и да сложат сушени плодове, ошаф, пуканки, варена царевица, курабийки от петмез, орехи и други лакомства. Поканват младите на софрата да се почерпят. После отиват в одаята и през прозорчето зорко наблюдават влюбените. На следващия ден на раздумка с комшийките обсъждат ще има ли годеж. Веселието и закачките продължават до зори. На раздяла домакинята съобщава чий ред е да организира седянката. На изпроводяк всички запяват „Седянка е на раздяла“. Марин Драгнев – председател на Областния съвет на Съюза на пенсионерите 2004 г., благодари на участниците за успешното представяне на българския обичай. М. Минчева Д. Атанасова