Росица Дурмушлийска – диригент на детски хор „Маестро Захари Медникаров” и хор „Мистика”, пред НДТ:

-      Как оценявате националната инициатива „България пее“,  посветена на 90-годишнината от създаването на Българския хоров съюз?

-      Инициативата е много хубава. Включиха се 33 града, над 3500 души, което никак не е малко. Трябваше много отдавна да направим това. Радвам се, че Българският хоров съюз събра идеи от много колеги и се получи. От петък започнаха празниците. Оказа се, че хората пеят. Не само деца, но и възрастни. Това им е хоби, нещо, което е разтоварващо. Лично мое мнение е, че работата в колектив, в хор, е много трудна. А, това възпитава – не само музикантски, но и като изграждане на личността. Вярно е, че, преди 20-30 години хоровото изкуство беше емблемата на България. Но, с времето, с изместване на ценностите, останахме малко в сянка. Не, че хоровете не пътуват за участия в чужбина. Парадоксът е, че зад граница те са оценени повече, отколкото у нас. Надявам се, че това първо издание на „България пее” няма да е последно, а ще се провежда поне два пъти в годината. В този ред на мисли, вече за втора година ние каним приятелски хорове за участие в „Детски хор и приятели”, „Мистика и приятели”. Този концерт, който се състоя в Добрич, бе заплануван още миналата година. Просто съвпадане на датите е, че се включваме и в тази инициатива на Българския хоров съюз.

-      Очаквате ли тази инициатива да привлече хората към този вид изкуство?

-      Искрено се надявам да е така. Особено по отношение на децата. Много е жалко, когато състави с традиции, които преди години са имали по 100 деца, от година на година остават с все по-малко певци.

-      Защо се получава така? Имате ли обяснение?

-      Лично за себе си имам обяснение. Първо, това е ценностната система, а второ - тези деца се възпитават от поколение, което е доста объркано, от поколението на прехода. Може би, не са запознати, не толкова с изкуството хорово пеене, колкото с начина, по който се работи. С колеги сме коментирали, че първо трябва да се работи с родителите, а след това с децата. Убеждаваме ги в истинността, и е много трудно да ни повярват, че правим нещо наистина стойностно. Резултатите са видими – на сцена, пътувания в чужбина, много концерти. Но, другият, според мен, голям проблем е, че се намалят часовете по музика. Това е пагубно. Без култура, без спорт какво ще стане с тези деца?

-      Какво може да се направи, според Вас?

-      Трябва малко повече да се говори. Трябва да се възстановят старите традиции и във всяко училище да има хор и духов оркестър. Спомням си моите ученически години, когато имаше много качествени ученически хорове, провеждаха се прегледи  на художествена самодейност, специално за ученическите хорове и духови оркестри.

-      Не е ли добре това предложение да се направи пред Общината или пред просветното министерство?

-      Би могло. Но, личното ми мнение е, че в един момент чисто административно тази идея ще бъде смачкана. Всичко, което се завърти около някакви проекти, някакви пари, ще „потъне”.  Все пак, според мен, не сме изтървали нещата съвсем. Има надежда.

-      Какво предстои на детски хор „Маестро Захари Медникаров”?

-      Ще гостуваме в Свищов, след това в Хасково. Вече бяхме в Румъния, където имахме прекрасно представяне. Тази година ограничихме участията в чужбина заради ситуацията в света. Не, че липсват покани. Но, винаги стои и големият финансов въпрос. Да, Общината помага. Може би, Община Добрич е една от малкото, които помагат активно хоровете. Не, че ние не търсим спонсори, но, за жалост няма. А, според мен, първо трябва да се подпомагат децата. НДТ