И до днес кантар на търговец на вълна тегли добричлии за здраве
Гергьовден е сред най-тачените празници в Добруджа. Това е празникът на земята и плодородието – символ на новия живот в природата. С тези думи етнографът Лена Кирилова посрещаше от сутринта добричлии, които прекрачваха портата на етнографската къща в центъра на града, където по традиция под чардака музейните работници бяха извадили над 100-годишен кантар, за да претеглят желаещите за здраве и бяха вързали две люлки, окичени с китки здравец. От сутринта се изви опашка от малки и големи, които идваха, за да се претеглят и полюлеят след като са влезли в храм „Св. Георги“ в съседство и запалили свещ пред иконата на светеца. Сред първите още в утринните часове на празника бе младо семейства с двама малчугани. Бащата на момченцата сподели, че този ден за него и близките му е специален. „Аз съм Генади, но съм кръстен на дядо си Георги и празнувам на този ден всяка година. Идваме със съпругата и децата ни да се претеглим, за да сме здрави през цялата година“ – каза именникът. Сред първите, дошли да се претеглят бе и майка с двумесечната си щерка.
Кантарът, на който добруджанци всяка година на Гергьовден се теглят и гледат дали са наддали през зимата, което е гаранция за здраве, е част от музейните експонати в етнографската къща повече от 30 години. За него етнографът Лена Кирилова сподели, че е дарен от наследници на богат търговец на вълна от Добрич. Настроение за празника през целия ден внасяха с изпълниненията си различни състави за автентичен фолклор, а в двора се виеха кръшни хора, на които хората с удоволствие се хващаха, пожелавайки си да са здрави и честити през цялата година. Гергьовден има особено място в празничния календар на добруджанци, защото от отколешни тук стопаните са чакали идването на пролетта и новата стопанска година. Докато на Димитровден ратаите са били разпускани, то на Гергьовден стопаните са наемали нови ратаи за работата на полето. В народните вярвания още е запазено и поверието, че ако на Гергьовден вали, то годината ще е плодородна и благодатна. Всяка капка дъжд на този ден се е ценяла повече и от жълтица, разказва още Кирилова. Наред със земеделците на този ден празнуват и животновъдите – от рано сутринта подготвяли курбан – агне, като кръвта на животното се изливала в река, за да е богат млеконадоя, сдподеля още етнографът традициите. Преди да се отиде на църква на този ден в миналото хората са отивали сутрин рано на полето, за да се окъпят в гергьовската роса за здраве и да наберат здравец, с който се кичила къщата, добитъка и земеделските сечива. На Гергьовден се връзват люлки и хората се люлелят, като този обичай е от древността и е символ на култа към слънцето – колкото по-високо се залюлее човек, толкова по-близо е до слънцето и ще е по-здрав и успешен през годината. Място има и обредният хляб, замесен с мълчана вода и украсен с обреднизнаци. Погачи за празника добричлии можеха да си купят в празничния ден от изложбата-базар, подредена в двора на етнографската къща от майстори – хлебари от регионалния съюз на хлебопроизводителите и сладкарите. НДТ