На 3 май в зала „Добрич”
хор „Добруджански звуци” под ръководството на Елвира Пастърмаджиева и
нейният екип триумфира с една сложна програма, посветена на
260-тодишнината от рождението на В. А. Моцарт. Бяха изпълнени арии и
дуети из опери, хорови произведения и части из „Реквием” на Моцарт.
Спускането в тези дълбоки води на музикалното изкуство изисква не само кураж, но и сериозни познания в областта на хоровата литература. Това означава, че Елвира не си е губила времето в Консерваторията, или сега много работи за усвояването на нови и нови творби на Великите майстори. Най-вероятно и двете. Като обръщам специално внимание на солистите на хора: Галина Великова, Галя Ованесян, Радослав Радев, Атанас Атанасов и Паско Ташев, на които изказвам моите лични адмирации, искам да кажа, че при други условия и обстоятелства те биха могли да се отдадат професионално на това поприще, като Галина Великова. Колкото до хора, този „апарат”, като един изпълняваше невероятните крешченди и декрешченди, чрез верижното дишане, от ррр /пиано пианисимо/ до fff /форте фортисимо/ на фона на стабилна интонационна чистота, умело водещата Елвира постигна завиден триумф. Залата се пукаше по шефовете от тази монолитност на хора. Чест й прави на Елвира Пастърмаджиева, че никога не забрави Захари Медникаров /за разлика от други, които си мислят, че историята на хоровото изкуство започва от тях/ и се покланя пред неговата памет. Важен дял за този триумф на хора се пада и на диригента Миглена Пенева и на дългогодишния и опитен хормайстор Божана Тонева, която безрезервно дава своя квалифициран труд, както и на брилянтната Радостина Гроздева-Кръстева като клавирен съпровод. Още веднъж – браво, Елрива! Искаме занапред да чуем и български творби! Ахил КАРАМУЗОВ