Всекидневно мастити политици, аналитици, журналисти и какви ли не още дървеняци ни заливат от медии, конгреси, парламентарни и други ящни трибуни, трибуненца и трубинченца как държавата се развива, повива и отвива, а напоследък и как народът живее все по-добре и по-добре, как расте т. нар. средна работна заплата и т.н. Общо взето България заприлича на една дружинка за лов и риболов, в която се надлъгва едно самоопределило се като елит малцинство, наподобяващо на кърлежи през пролетта.

Как се измерва успешно ли е едно държавно управление? Според управлявалите държавата ни след преврата на 10 ноември 1989 г., тя се измерва в дължината на периода, в който са лапотели на държавна ясла и са трупали пари и имоти в личните си сметки, както и в тези на отрочета, тъщи, зълви и едрогърдести или надарени любовници от двата пола.

Всъщност успешно ли е управлението на един държавник откакто съществува човечеството има винаги три мерки и теглилки:

1.    Разширяват ли се, или се смаляват държавните граници;

2.    Увеличава ли се, или намалява броят на населението /смятай най-вече на основния етнос в държавата/;

3.    Увеличава ли се, или намалява богатството в държавната хазна?

Нека си отговорим, без да се петлаем в калчищата на икономическата си, партийната си или васалната си зависимост.

1.    Държавните ни граници си остават поне за момента такива, каквито ги наследи т. нар. демокрация;

2.    Броят на населението, особено на етническите българи, пагубно намалява, според независими от управляващите учени българите сме намалели, откакто започна демотратичният възход на България, поне с два милиона и стопяването ни вече е влязло в прогресията на демографската катастрофа, която някои определят като интегриране на българите в Европа, САЩ и където им видят очите, но по-далеч от родината;

3.    Т. нар. демократична, европейска, натоваска, атлантическа България вече не е пеленаче, а е на около 27 години, но… С огромни заеми – скрити, открити, покрити, присвоени, удвоени или утроени… Един Бог знае колко са. Това, което знаем, че като лавина се увеличават хората, живеещи под границата на бедността, което принуждава мнозина да крадат, да грабят, дори да убиват за лев-два-три… Онези, които грабят стотици хиляди и милиони, ще ги познаете по трибуни, трибуненца, трибунченца, особено по време на избори.

Такъв е животът в днешна България: Заблеело ми е агънце за… Гергьовден, заквичало ми е прасенце за… Коледа!

Напред, парламентът е слънце, би написал един поет.  Той вече не е между живите!
Димитър ДУКОВ