Дискусия на тема "Естествено учене" се проведе в Добрич по инициатива на гражданският съвет на АБВ и неправителствената организация "Граждани в повече". На нея присъстваха зам.-кметът арх. Боян Коларов, директори на училища, учители, родители.
Лектор на форума бе Гаяне Минасян - съосновател на Националната мрежа на родителите. Тя
запознава участниците с изводите на редица изследователи и практици в
областта на психологията, педагогическата наука и невронауката.
Разработила е концепция за естественото учене, която представлява
стратегия за развитие на човека, отхвърляща насилието, срама и
унижението като методи, които се използват в днешното българско
образование. Естествено учене е концепция, която Гаяне Минасян е
разработила след години работа в тази област и опита със своите две
деца, както и от преводаческата дейност. „Исках да сложа на едно място
нещата, които са в синхрон с жизнената сила на човека. Един от основните
проблеми на конвенционалното образование е, че се пречи на децата да се
развиват”, посочи тя. И подчерта, че често, мислейки за учене, се мисли
за оценките, изпуска се процесът. Затова тя се е опитала да види
образованието под друг ъгъл, изхождайки от това как се осъществява
ученето в природата. Анализът показва, че колкото е по-интелигентен
един вид, то толкова по-малко инстинкти има той и усвоява опит от
родителите си. „Играта е признак за по-висше развитие. Колкото по-висш е
един вид, толкова по-дълго той играе. Когато отнемеш възможността на
едно дете да играе, ти му спираш най-висшия природен механизъм за
развитие. Човек е същество, което продължава да се учи до края на живота
си, което означава, че човещ играе до края на живота си”, обясни
Минасян. И добави, че, ако малките деца играят физически игри, то с
възрастта човек играе с все по-трудни неща. Така, например, учените
играят с идеи. „При играта няма страх от резултата. Регламентираната
игра не означава непременно, че играеш. Обратното на играта е да правиш
това, което ти казват. Начин, по който пречим на децата да играят, е
като ги манипулираме спрямо нашите цели. Другият начин е да им забраним
да играят. Важно е ученето да е игра, детето да изпробва роли без страх
от резултата. Когато има страх от резултата, забавата свършва. Всеки
вид в играта си развива това умение, което е най-важно за неговото
оцеляване. При човека специфичното е играта на въображението.
Най-силната част на човек,която той развива в уникалните си игри, е
въображението. Важно е споделеното внимание. Именно то липсва в
нашето училище, посочи Минасян. Според нея, друга грешка в
конвенционалното образование, е фрагментирането, а не пакетното
образование „Без игра няма учене. Ако си под напрежение и страх,
бързо забравяш наученото”, сподели лекторът. Според нея, играта е
естествен начин на учене. НДТ