За повечето хора в града важното е, че, век по-късно, все пак има паметник – ген. Колев командва конната дивизия, намесила се в битката за Добрич в решителен момент.  До голяма степен именно на него се дължи освобождаването на Добруджа.

Притесненията са да не се стигне до гавра с мултимедийната добавка към монумента. Има и директни обвинения, че историята се подменя с кич.

„Тия паметници са скучни, никой не им обръща внимание, такива неща дърпат хората“, защити художественото си решение авторът Александър Хайтов.

„Атмосферата се усеща във военния музей – експозицията вътре, униформата му е там, сабята му е там. В същото време звучат едни записи от фронта, гранати се пръскат. Около тия скучни иначе витрини звучат едни такива… все едно си на фронта”, разказа той.

Той обясни, че датчикът засича „неподвижно присъствие” и пуска „Шуми Марица” с едноминутна пауза. Именно старият химн звучал и по време на битката от преди век.

Скулпторът отбеляза, че още през 1944 г. са били събрани пари за паметник, но те са изчезнали. Преди 4-5 години имало конкурс, „някой го спечели и нищо не направи”, после „Крум Дамянов тръгна да го прави и спря”, провело се „ново конкурсче” и накрая потърсили него.

От думите му стана ясно, че половината от парите за монумента са дошли от лидера на НФСБ Валери Симеонов – дядо му загинал в битката за Добрич.

Хайтов коментира и предишното си по-известно произведение – статуята на цар Самуил, чийто очи светят вечер в центъра на София.

„Като пластика са си съвсем добре тези паметници. Това, че има нещо като допълнение, това не разваля паметника. Ако някой не иска да гледа очите на Самуил, да не ходи. Нощно време не се гледат паметници”, заяви той.

Скулпторът посочи, че е направил още два „светещи” паметника, като единият, на баща му Николай Хайтов, „говори” чрез стар документален запис.

„Всичко е бъкано с електроника наоколо. Хората до такава степен са свикнали с това, другото им е скучно”, отново подчерта той.

Според него част от критиките срещу работата му са „поръчкови”: „Едно време се интернационализирахме, сега се глобализираме, то е едно и също. Никой не иска да има патриотизъм, да има гордо вдигнати глави”.  http://trud.bg