В памет на Дочо Михайлов, Димитър
Дончев-Доктора,
и на всички, дали живота си в борбата с румънската робия в Добруджа.
Ломял безмилостно съдби и хора, със всичка сила духал вятър лош. Погубил някой слънцето в простора. Над Добруджа лежала дълга нощ. Като пелин горчал в устата хляба. Същински ад. Без никаква искра. Слова редели Йовков, Дора Габе. По съвестите хлопали с пера. Умира, вехне цветето на сянка. Убива всичко бясната река. Зовяла хубавата Добруджанка Европа да ни подаде ръка. Кървяла страшно раната голяма. Не с билка ръсната, а с морска сол. Че от тиранството по-лошо няма. От безчовечност и от произвол. Да си по участ изравнен със скота. Подложен на жестокост и погром. Стопанин да не бъдеш на имота си. И да се чувстваш чужд във своя дом. Борци - отдали младост, сили, кости във дневно време и във нощен час, във схватка тежка с нежелани гости. С безумен цинцар и със куцовлас. Обилно свети подвигът им днеска като голяма кървава звезда, че редом са до Ботев и до Левски в неравен бой, в борба за свобода. Застанали по хъш и по комита. Със гръд срещу неправда и лъжа. До сливенлията Хаджи Димитър, до тулчаница Стефан Караджа!