Тунелът „Ечемишка” на магистрала „Хемус” се превърна в рекламна винетка на 27-годишния „демократичен” възход на България. Дори на нейната евроинтеграция.

Но политическата винетка Лили Павлова мълчи. Тя сега е заета да обещава. Какво? Светлина в тунела.

Винове е другарят Тодор Живков. Ама много е виновен, че по негово време е построен и тунелът „Ечемишка”. Затова, може би, трябва да го есхумират, да го осъдят, да го кримират, прахът му да разпръснат и по магистрала „Хемус”…

Но политическата винетка Лили Павлова мълчи. Разхожда се по магистралите „Тракия”, „Струма”, по обиколни и задобиколни шосета… Тя сега е заета да обещава. Какво? Светлина в тунела.

С Винетката на ГЕРБ Лили Павлова мълчат още много винетки – червени, зелени, жълти, сини,виолетови… От цялата политическа дъга на българския елит. Тези винетки сега са по преизборни срещи. И обещават. Какво? Светлина в тунела България.

И чакат служебното правителство, което още не е стоплило столовете под дупетата си, да разреши проблема. Да пусне автомобилите през „Ечемишка”. И да светне тунелът България.

Мен не ми е ясно при военно положение, не дай, Боже, трябва ли „Ечемишка” още да стои затворен. Пък и в мирно разположение на държавните чиновници вървят заплати, осигуровки, консултативни хонорари…

Толкова ли е трудно да се съборят за един ден опасните панели и в същия този ден да се пуснат аварийни светлини и под контрола на КАТ да започнат да се движат автомобилите. Нали пътищата са кръвоносната система на една държава.  Представяте ли си хирурзите при спешна операция да не оперират, а да чакат комисии, консултации, решения, обяснения…

Господи, прибери си вересиите, би казал покойният ми баща бай Дяко. Горкият, имаше щастието да почине от старини преди да развеем байряците на демокрацията. Беше преживял Съединението, Великата октомврийска социалистическа революция, два пъти румънско робство или присъствие в Добруджа, балкански, междусъюзнически, Първа и Втора световна война… Но нямаше „щастието” да види с очите си историческата евроинтеграция на България. За него тя бе и Отечество, и Родина, и Майка!

Щеше да се усмихва лаконично на висшите данъкоядци, че магистрала „Хемус” не е натоварена достатъчно, че и пътят Добрич – Варна не е натоварен достатъчно, че другарят Тодор Живков е виновен, че е строил пътища, мостове, виадукти, кръстовища, обиколни шосета, заводи, атомна електроцентрала, панелни жилища…

Тате, тате… Нищо не разбираш от евроинтеграция.

Баща ми обичаше да псува, което бе генетично потвърждение, че е българин, че е славянин, че е светъл балкански субект, давал доброволно труд за парка в Добрич, за шосето до Батово и водоснабдяването на Толбухин, сега Добрич, за прокарване на Прохода на републиката…

Ще го оправят един ден и този тунел „Ечемишка”.  Но дотогава има да се правят проверки, анализи, консултации, да се приказва по телевизии и радиа, да се пишат водещи заглавия във вестниците, да се отвори кранчето на хонорарите…

И най-вече, да се излее от рога на изобилието предизборната вакханалия на политиците и „държавниците”.

Дотога ще обикаляме на път за великата си столица – кой от юг, кой от север.

Такъв е животът!

Но не е такъв, защото днес – вторник -  пък паднала някаква греда на железопътната линия и били спрени влаковете от Варна, разбирай и Добрич, за София. Докога? Докато се интегрираме с  Брюксел ли, със Страсбург ли, така и не можах да се ориентирам.

Такъв е животът!
Димитър ДУКОВ