Няма по-честни от митничарите в България. Няма по-скромни от митничарите в България. Няма по-загрижени от митничарите за законността в България.

Може би затова често ги арестуват. И не е вярно, че с една държавна заплата си строят огромни къщи, някои по две-три, та и казина… И не е вярно, че си затварят очите и си отварят джобовете, когато тирове, танкери, та и самолети преминават ей така нелегално и разтоварват, и се връщат, и пак идват, и пак се връщат… И не е вярно, и не е вярно, и не е вярно…

Затова на тези честни, самоотвержени, до гроб вярни на държава и закони, даже и на депутати, мутри, министри и политици, на сводници и проститутки, затова на тези хора е била поверена задача, от изпълнението на която зависи демокрацията в България, зависи възходът на икономиката на България, зависи евроинтеграцията на България… От която зависи всичко онова, което виси, а щом виси, от него нищо не зависи, казва народът. И те се справиха достойно в името на гражданския, етнически и религиозен мир в държавата, за която има любима песен за млади и стари и тя се казва „Няма такава държава…”.

Великите български митничари удариха индустрията за алкохол в няколко български манастира – Троянски, Бачковски… Манастири, които в цялата история на българия не са сторили и прашинка за утвърждаването, възраждането, за спасяването на Дякона, на Отечеството, дори на Родината, а най-вече и на съвременна демократична, устремила се към небесните висини България.

След тази митничарска операция, днес България е чиста като водите на Клептуза, като планински ручей за класна митничарска  бира, като момина сълза на рамото на митничар, като митничарска съпруга, като митничарска дъщеря, дори като митничарска любовница.

Какво от това, че митничари така и не влизат в гетата. В гетото да не би да има нещо незаконно – от правенето на елитни алкохолни напитки, от търговията с цигари, та чак до дарителството на наркотици? Митничарите от сърце се радват на благоденствието на политици, мутри, депутати… И не им завиждат. И не им пречат на бизнеса. И дори им помагат – безрезервно, безкористно… Защо? Защото са честни и справедливи, достойни българи.

Това, което всекидневно четете, слушате и гледате за контрабанда на горива, цигари, скъпоценности, автомобили, яхти, стоки от пластмасови играчки до артефакти, дървесина и т.н, за сива икономика, не е вярно. А и да е вярно, не се отнася до честните, скромните, самоотвержените, смелите, преданите до последна капка кръв на Родината български митничари.

Манастирите са гнилата ябълка на европейска България!

Тези манастири, нямат нищо общо с българската държава и държавност. Нямат нищо общо с българския народ и българската духовност… Нищо общо с приютяването на деца и бездомни… Те трябва да бъдат заклеймени и дори приватизирани, най-вече  в полза на митничарите, заради доблестната им служба към народа.

Всичко е възможно в България. Да помогнем на митничарите да приватизират българските манастири. А заедно с тях и монасите. А заедно с тях и монахините, най-вече монахините, защо какво е манастирът – едно нищо. Друго нещо е манастирът да бъде безмитен магазин, ресторант, казино с танцьорки, седемзвезден хотел… Колкото повече звезди, толкова по-близо до Бог! До Христос!

Няма такава държава…

Има, имааа… Все още се казва България!

Такъв е животът!

Димитър ДУКОВ