Неделя е и изпитвам омраза зад компютъра. Вън е слънчево. А е февруари. Да се разхождаш, да се разхождаш… И да изпитваш благодарност към природата, че се сбогува с лютата зима.
Но е и време за омраза – предстоят парламентарни избори на 26 март. Само 4 дни след Първа пролет.
За омразата има безброй научни трудове, стихотворения, пиеси, романи… Но все за омраза между хора. В природата, с изключение на човека, като че ли никъде не се среща омраза. Просто се води борба за съществуване. Често за лидерство в стадото, в ятото, в прайда… Още по-често за физическо оцеляване.
Сред лидерите на партии предизборната битка ми наподобява на омраза като… начин на препитание.
Колкото повече избиратели застанат за тебе, толкова повече парички идват в партията ти. За всяко гласче – било от селце или от столицата, било от изнемогваш пенсионер или неадекватно болен, от неосъден престъпник в ареста или от емигрант-невъзвръщенец, капе капчица от по 11 лева на година. В България. В бедна и изнемощяла Германия субсидията е 50 евроцента, грубо казано 1 лев. Даже по-малко от левче. В Македония – 1 евро. В Италия – 2 евра. Това са средства за препитание на всяка партия, преминала бариерата от 1 % на изборите.
Затова преди избори всички партии се мразят. Джунглата на предизборната борба в България практически се е превърнала в бизнес и който спечели изборите, има законното право за най-успешния, за най-могъщия бизнес – властта!
Затова се лее днес, ще се лее и до обявяването на резултатите от изборите омраза. Като манна небесна. После ще дойдат любовните ласки за съставяне на коалиция. Направо като в онзи поостарял италиански еротичен филм… В него знаменитата Чочолина с необузданата си страстна омраза стана царица на летовището. Богата, ухажвана, всевластна…
Омразата като начин на препитание по време на парламентарни избори има и своите вътрешнопартийни измерения. Борбата е кой ще влезе на избираемо място в листата. А след това и кой ще получи най-много преференции, за да влезе в парламента, за пред избирателите наречен още като Народно събрание. В този смисъл, убеден съм, че изборите за Народно събрание трябва задължително да се провеждат на една и съща дата – от много години повечето народи по света са я определили и тя е моят рожден ден – първи април, Ден на лъжата за едни, Ден на шегата – за други, но то си е едно и също… Тогава омразата ще преминава естествено в едно всенародно веселие, в една всенародна шега, в една всенародна лъжа…
Депутатското място най-вече е начин за препитание. Логично е да се мисли, че то е и плод на омраза – поне към конкуренцията от депутати, партии и партийни програми…
Математик би казал, че практически 240 единици от омраза /толкова е броят на депутатите в българския парламент/ се равняват на едно ОМРАЗНО НАРОДНО СЪБРАНИЕ.
Дори не искам да си помисля за такова нещо. Страшно е. Трагично е. Дай, Боже, България да няма такъв воденичен камък на шията си!
В избори сме. Не е етично човек да казва за кого ще гласува, какъв е неговият политически избор.
Но мога да кажа, бягайте, бягайте от пороя на омразата.
Такъв е животът!
Макар и в онзи стар еротичен италиански филм мъжете, изпитали омразата на божествената Чочолина, си останаха влюбени в нея и се жертваха, за да получат отново ласките й… Искаше им се да ги мрази, да ги мрази, и пак да ги мрази…
Такъв е животът!

Димитър ДУКОВ