Остаряхме и все една и съща песен пеят неуспелите творци. Младите не влизали в театър, в художествена галерия, не купували книги, това не правели, онова не правели… И пиели, и пушели, и дивеели в дискотеки и барове.

Само дето не ги упрекват, че се любят. Но пък бълват плюнки срещу тях, че не се женели, че не правели деца, че подбирали работа…

Всъщност, всички тези плювки са израз на преждевременно остаряване и озлобление, породено от собствената немощ.
България напуснаха в търсене на по-добър живот близо 3 милиона души. Сега работещите зад граница вече са повече от работещите в България. Защото зад граница по-добър живот се осигурява с работа. В България, трагедията е тази, че и да се пукнеш от работа, с малки изключения, си оставаш беден, неоценен, без перспектива… А младите искат да получават за добър труд добро заплащане, достойно оценяване и перспектива на развитие, а не предизборни обещания.

Представяте ли си младите хора в България, които имат щастието да бъдат на работа, само за един ден да напуснат работните си места и да се ширнат по телевизии, радиа и вестници да гракнат срещу средното и възрастно поколение какво наследство им е осигурило в момента. Трудно достъпно висше образование, непосилно за финансовите възможности на милиони българи. Безплатно по конституция и непосилно по действителност лечение на всички нива в здравната система. Огромни по размер на лихвата кредити за откриване на бизнес и за закупуване на нормално семейно жилище. Проядена държава от бзработица, корупция, партийна партизанщина, несправедливост, безнаказано насилие… Представяте ли си, господин Х, как само за ден не са на работа младите лекари, учители, шофьори, медицински сестри, IT специалисти, сервитьори, продвачки, работещите в армията, полицията, съда, прокуратурата?... Аз си представям. Представям си как България, която сега е в будна кома, ще бъде един саморазлагащ се труп.

В дискотеките и баровете ще срещнете и млади професори, доценти, студенти, стругари, икономисти, възпитатели, полицаи, архитекти, строители, камериерки… Дискотеките и баровете не са запазено място за художници, артисти, певци, журналисти, политици, за всички, самонаричащи се творчески елит. За тези, на които младите им пречат, а очите им изтичат по красиви момичета и момчета. И не само изтичат, но и гледат как да ги вкарат в леглото си. За да ги напътстват, че без тяхна помощ един млад човек не може да пробие в голямото творчество, в голямата наука, в голямата политика, в големия бизнес… Няма как да си намери дори работа. Няма как да попадне на челните страници на столичните вестници. Няма как да излезе пред камерите на БНТ, БТВ, Нова телевизия и т.н.

Имаше време, когато младостта беше навсякъде като чавдарчета, пионерчета, комсомолци, като научно-техническа и творческа младеж, кръжоцници… Всичко с времето си. Отмина това време. Управляващите не можаха навреме да отсеят доброто от недоброто и да продължат да градят. След дъжд качулка, казва народът. Но и това е добре, пак ще завали дъж, един ден.

Но е грехота да кориш младите хора, малцината останали деца и младежи в България, които печелят всевъзможни олимпиади, фестивали, конкурси, спортни състезания и какво ли не по цял един свят, отказват фантастични за нашите възможности оферти и се връщат тук, за да гледат по една телевизия как някой си господин Х и друг до него, и още един друг, ги назидават, че нищо не правят, освен да „киснат по дискотеки и барове“.

Господи, прибери си вересиите от синия екран, от микрофоните на радиата, от страниците на вестниците, от блоговете и коментарите в интернет… И остави младите хора сами да избират как да живеят, какво да любят и мразят, как да творят, къде да учат, къде да работят, какво питие къде и как да пият… Но нека бъдат в България! Няма, Господи, по-голяма мъка от тази да се радваш на успехите на децата и внуците си някъде по света и да ги целуваш, и да ги милваш на екрана на компютъра си, а след това скришом да бършеш сълзи.
Такъв е животът!