ДИМИТЪР БОРИМЕЧКОВ: ОБИЧАМ БЪЛГАРИЯ КАТО ГЛЪТКА ВЪЗДУХ
2017-06-01 @ 13:47 EEST
Димитър
Боримечков е един от поетите, чието творчество ще бъде представено в
литературната седмица "Буджака гостува на Добруджа". Както НДТ писа, от 2
до 6 юни в пет общини от Добричка област ще гостуват поети бесарабски
българи от Молдова и Украйна. Инициатор на литературната седмица е
Асоциацията на българите по света.
Събитието е под егидата на кмета на Община Добричка инж. Тошко Петков и със съдействието на Съюза на независимите поети и писатели, дружеството на краеведите в Добрич „Отец Павел Атанасов”, регионална библиотека „Дора Габе” и в. „Нова Добруджанска трибуна”. Първото представяне на поетите ще е на 2 юни от 17 часа в пленарната зала на Община Добричка, а на следващия ден ще е от 18 часа в РБ "Дора Габе". На 4 юни от 17 часа творците ще са в Образцовото читалище в Шабла от 17 часа, на 5 юни - в Образцовото читалище в Каварна от 17 часа и на 6 юни - в Художествената галерия в Балчик от 17 часа. Димитър Боримечков ще гостува на добруджанци с брат си Иван Боримечков - интелектуалец от Тараклия, директор на българския театър "Смешен петък" и председател на читалище "Олимпи Панов-1992 г." Димитър Боримерков е роден в Тараклия. Член е на Съюза на независимите писатели в София, издал е над 20 фотоизложби в Казанлък, Велико Търново, Габрово, Шумен, Варна и др. Пише стихове, новели, миниатюри. Поезията му е изповед, силна, искрена, трогателна и чиста. Автор е на книгите "Вселена на откровения", Кишинев, 1997 година, "Синята далечина", Кишинев, 1998 година, "Аз искам утре да живея пак", Велико Търново, 1999 година, "Границите на духа", Варна, 2005 година. Димитър Боримечков е един от инициаторите за превръщането на 29 октомври в Ден на бесарабските българи. За своята активна творческа родолюбива дейност е награден от Държавната агенция за българите в чужбина с почетен медал. Димитър Боримечков споделя: "Обичам България като глътка въздух, защото е единствена и неповторима, а и защото съм един от нейните синове. Обичам я, защото е своя. Мъка ме обзема, когато си помисля, че един ден ще я напусна. И единственото, което моля Бога, е по-скоро да се върна на това райско място. Защото България ми у нужна като мила майка, като глътка въздух, като "калория нежност".
МЕН МЕ МАМИ СИНЯТА ДАЛЕЧНОСТ
Мен ме мами синята далечност, мен ме викат белите звезди. Искам да остана в тази вечност, гдето има слънце и мечти.
гдето има радост и надежди, здраве и усмихнати деца... Гдето с обич нови песни пеят - и душа откриват, и сърца.
Мен ме мами синята далечност, мен ме викат белите звезди. Но, уви, отдавна съм обречен тих да легна в меките бразди.