За Хан Аспарух: - Да си беше седял вкъщи, нямаше да създаде Дунавска България!
За Хан Тервел: - Да беше седял вкъщи, нямаше за спаси Европа от арабите още през 716 година!
За Хан Крум: - Да си беше седял вкъщи, нямаше да отреже главата на император Никифор I и да спаси България от византийското нашествие!
За Св. Св. Кирил и Методий: - Да си бяха седели вкъщи, нямаше да създадат славянската азбука и да умрат в изгнание!
Не са си седели вкъщи Симеон, Калоян, Иван-Асен II… Да продължавам ли? Добре: Раковски, Левски, Бенковски, опълченците на Шипка, знайни генерали и офицери, незнайни войници, стотици хиляди обикновени българи, които са възраждали със смъртта си, с героизма си тази държава, в която живеем днес и в която имат неограничената свобода днес анални журналисти да се гаврят с паметта на българския народ. И с черните забрадки на стотици хиляди майки, продължили да крепят семейство и държава!
Такъв е животът!
Някой ще потърси друга гледна точка - новороденият гений на аналната ни журналистика така искала да провокира общественото мнение да преоцени отново саможертвата и героизма на падналите за свободата на България. Може и цинично да звучи народната мъдрост „Майтап по голо не бива!“, на като че ли напоследък се нароиха мнозина журналя, правени на майтап. Вкъщи ли са правени, в някой полезащитен пояс ли, в тоалетната на бар ли, в трабант ли, в кабинета на началника ли, в командировка ли… Не съм светил на бащите и майките им, та да знам. Но написаното от тях не е нищо повече от една анална журналистика, която след ден-два ще се стопи като парче тоалетна хартия в канализацията на времето.
Такъв е животът!
Едни не си седяха вкъщи и създадоха историята на България!
Други си седят вкъщи, в кабинети, на коленете на мутри, псевдополитици и банкери, на мисионери и… пишат историята на България такава, за каквато им плащат едни други хора, които искат да я няма България. И си интегрират междубедрените стави в името на глобализацията на света и т. нар. мултикултурно общество…
Такъв е животът!
Аналната журналистика е като аналния секс. Начешеш си дупето, после един горещ душ, защо не и ароматизирана вана, и пак душата ти е чиста и непорочна като водите на Клептуза. И славата ти – слава, и сметката ти набъбнала с някой и друг лев… Понякога се питам дали жълтите павета пред Народното събрание в София не са така излъскани от речите на депутатите и писанията на придворните журналисти? И са толкова хлъзгави, че по тях сериозен човек трудно се задържа на влизане и на излизане от парламента. А други едни пък правят такива пируети, че хоп – станали министри, хоп – станали лидери на партии, хоп – станали директори тук и там, хоп – станали главни редактори, хоп – открили собствен блог или сайт, хоп- …
Нахопка ни се милата ни България, милата ни Родина, милото ни Отечество… Нахопка ни се народът…
И както се хопкаме – хоп-хоп, хоп-хоп… в канализацията на времето. И един ден едни историци ще пишат в дисертации: „Имало преди време един народ, който имал държава, наречена България, но започнал да се хопка и се нахопкал – изчезнал като народ, изчезнала и държавата България!“
Не дай, Боже!
Такъв е животът!

Димитър ДУКОВ