А вече на лъжите им народът ни гледа като на една предпразнична заря, след която задължително хоризонтът потъва в непрогледен мрак. От вяра в светлото бъдеще на демокрацията вече три милиона българи избягаха в трудното всекидневие на емигранта в САЩ, Германия, Испания, Англия… Някои така се заслепиха, че стигнаха до ЮАР, Австралия, Сингапур… И не искат да се връщат повече нито в Родината, нито в Отечеството, а още повече в държавата България, щастието в която всеки ден се свива като шагренова кожа с размерите на жълтите павета в София.
Понякога се чудя защо още се наричаме България, а не София. Тъй като на практика сме държавата София и покрайнините й до Черно море, до Румъния, до Сърбия, до Македония, до Гърци и Турция.
Защо са ме накацали мисли – черни като гарги, когато над главата ми блести ослепително евроатлантическата интеграция с 200 лева пенсия за 45 години стаж в служба на държавата, Отечеството, Родината, социализма, капитализма и демокрацията?
Защото експрезидентът Росен Плевнелиев, останал в паметта на мнозинството българи с прозвището Плевнята и Чехльо, както и като човека на Вселената за профашистките силоваци в Украйна, та Плевнелиев посъветва сегашния ни президент Румен Радев да не разсекретява стенограмата от 14 юли 2014 г. от заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност, свикано по повод КТБ. Причината била да не се компрометира президентската институция.
Народът отново се оказва прост, малоумен, недорасъл да разбере що се е говорило в плевнята на президентството за банката КТБ, та днес всички избиратели, включително и новородените, да плащаме над 4,222 милиарда лева /поне/. Без да знаем на кого и защо даваме тези пари. Кои са преките виновници, кои са хората, направлявали фалита, кой колко е ял от зелника и защо не си плаща сметката.
Такъв е малоумният живот на българския избирател. Даже и на този, който е умрял, но е гласувал с подписа си от небесата на Свети Петър. Все още се чудя, гласувал ли е, или не и Тодор Живков на последните кметски, президентски, парламентарни и европейски избори. Все пак днес България е страна на неограничените възможности. Дори не бих се удивил ако имам и неизплатен кредит към КТБ. Може би затова не разсекретяват тази пуста стенограма. А представяте ли си ако КТБ е платила тлъсти суми на всички тези участници в КСНС и затова съдът не позволява тази стенограма да стане явна? Да не се опетнява президентската институция?
Доколкото знам, още в зараждането си демокрацията се е изразявала в това явно всеки да обяви гласа си, било с две пръстчета, било с един, пък бил той и среден… Днес демокрацията в България е еволюирала /развила се е/ в тайнокрация, дъщерна издънка на партокрацията. Колективната отговорност еволюира в институционална безотговорност – била тя КСНС, Народно събрание, Министерски съвет, Висш съдебен съвет, Конституционен съд… На върха на пирамидата се мъдри Европейският съюз. Спряган за щяло и нещяло – от дължината на презервативите и мастурбирането в училищата, до вноса на жирафи, до квотите за лозя и прясно мляко, че и за усилията мъже да забременеят от мъже…
Управляващите искат да им вярваме. Ние обаче не сме дорасли да знаем истината и да я проумеем, ние сме едни малоумници, които трябва да им вярваме и… да ги избираме на най-висшите държавни постове.
И дори им вярваме.
И чакаме като овце пред празна ясла да научиме какво толкова с опасност за националната ни сигурност се е говорило в плевнята на президентството на КСНС на 14 юли 2014 година, когато управляваше геният на вътрешната и външна политика, бащицата на България, обичаният ни президент Росен Плевнелиев.
Такъв е животът!

Димитър ДУКОВ