Помня, че колеги-журналисти, отразяващи всекидневно дейността на първия партиен и държавен човек на България – Тодор Живков, на чашка споделиха. В резиденцията си Евскиноград Живков бил казал: „Свърши се. Станаха 300 000 души. Свърши се!“

Тогава се коментираше, че имало споразумение между Михаил Горбачов, Тодор Живков и Тургут Йозал /по него време премиер на Турция, а скоро след това и президент/, 300 00 турци от български произход да бъдат изселени в Република Турция. Това щяло да разреши важен кадрови проблем на южната ни съседка.
Каква е истината – не знам. Казвам какви слухове се носеха в журналистическата ни гилдия. Включително и от съветски колеги, които точно по това време бяха в България, било като кореспонденти, било в командировка, било „на почивка“ по морето. Знам, че за много семейства това бе трагедия. Знам, че местни предприятия и земеделието останаха без кадри и започна затъването на икономиката ни в тинята. Знам, че някои от изселените ни сънародници веднага бяха устроени на работа в Турция и днес са уважавани и богати фамилии. Има го и лошото.
Такъв е животът!
Тези редове са по повод посещението на минисър-председателя ни Бойко Борисов в южната ни съседка и официалните му разговори с президента на Република Турция Реджеп Ердоган и министър-председателя Бинали Йълдъръм. Както и разграничението което направи Йълдъръм, че България е подкрепила Ердоган за разлика от Брюксел /каквото и да означава това/.
По-важното е, не, най-важното е, че и след посещението на Борисов България и Турция си остават добри съседи и приятели. При това с по-добри перспективи за народите ни, за икономиките ни, за общите ни усилия за решаване на проблема бежанци и срещу международния тероризъм.
Понякога на човек мислите му го отвеждат ненадейно в миналото. „Пътят на България за Европа минава през Босфора.“ Това са думи на лидера на ДПС Ахмед Доган от трибуната на Великото народно събрание през 1990 година. Какво е знаел тогава Доган, за да изрече тези думи – 14 години преди България да влезе в НАТО и 17 години преди да влезе в Европейския съюз, само можем да гадаем. Не вярвам Доган да е гадател като Ванга, повече вярвам да е имал поверителна информация.
Такъв е животът!
Днес в Турция живеят може би около милион от изселените ни сънародници и техните наследници. Колко са етническите турци в България, трудно може някой да каже, защото видяхме колко „стриктно“ мина последното преброяване в страната ни през 2011 г. Огромни маси хора имат право да гласуват на изборите в Турция и България от двете страни на границата. Неизмерими са общите икономически връзки и интереси, културните продължават да се увеличават. Туризмът отдавна е съборил границите. А социалните мрежи са слели в една общност стотици хиляди преди всичко млади, знаещи и можещи хора. С всеки ден физическите граници стават все по-условни. Имаме и проблеми, разбира се, но което е това семейство, в което да няма какъвто и да е проблем.
Историята е отредила да бъдем съседи с една могъща държава. Като че ли сега отрежда да бъдем и значим посредник между Турция и Европейския съюз, а това, както и да го увъртаме, си е и път на България и Турция към евроинтеграция. Веднъж изгубихме посредническата си мисия между Брюксел и Москва, не ми се иска да вярвам, че това може да се сучи и сега. Защото отношенията ни с Турция косвено са знакови и за отношенията ни с Русия, със САЩ, с арабския свят. Сложно, но за това пък интересно и носещо шанс за развитието на България в този противоречив и динамичен свят.
Малки сме. Нямаме икономическа и военна мощ. Но защо пък да нямаме умна и прагматична дипломация?
Такъв е животът!

Димитър ДУКОВ