Такъв е животът!

Съвременните философски школи твърдят, че с постепенното деидеологизиране на обществото настъпва и процес на изчерпване на значението на партиите в класическия им смисъл. Те вече не са носители на определени идеологии, а по-скоро са организирани групи от хора за изпълнение на конкретни програми, бих казал – на предизборни обещания. Нещо повече. На предизборните обещания на малка групичка партийни чиновници, около които кръжи сателитен пръстен от разностранни интереси, обединени в една цел – службогонство.
Същото го има в природата. Обикновено начело на стадото застава лидер, а блеещите най-близко до него се надяват първи да бъдат… натаковани /приемете сърдечните ми извинения за цинизма/. При хищниците – най-близко стоящите до лидера имат право да споделят най-големи късове от жертвата… За тези в края – ако остане оглозган кокал или парче кожа, добре ще е.
Такъв е животът!
Защо на кукуво лято ще има мажоритарни избори?
Защото никога няма да има кукуво лято!
Представяте ли си в един от 240-те избирателни района да попаднат едновременно Бойко Борисов, Корнелия Нинова, Мустафа Карадаѝъ, Валери Симеонов, Красимир Каракачанов, Волен Сидеров и Веселин Марешки? Каква манджа с грозде само. И само един от тях ще влезе в парламента. Другите ще ги кацат мухите в партийните им централи, докато някой съпартиец им поиска вот на недоверие.
Или пък по традиция в Добрич и Добричка област как ще бъдат спуснати отново „парашутисти“, единственият принос на които за Добруджа е, че са изяли без пари няколко добруджански агнета и са пили на корем истински кастел. Разбира се, и са обещавали, обещавали, обещавали… И как разумният местен човек ще избере съвършено непознат, съвършено недосегаем надут партиен пуяк, вместо познат съгражданин или съселянин, на когото може да изкаже болка и намерения, да поиска помощ, а и в очите да му изрече тежки думи за предателство…
Тежко се дават празни обещания пред роднини, приятели, познати, колеги… Тежко се върви с изправена глава по улица, пълна с излъгани избиратели…
Такъв е животът!
Минаха тридесетина години от т. нар. демократичен възход на България, респективно на Добрич и Добричка област. Местните хора знаем за един човек, който и днес минава по улиците с гордо вдигната глава, който се ползва с огромна почит и уважение. Мнозина биха искали да седнат да изпият чаша кафе с него. Става дума за Димитър Димитров – бивши първи секретар на ОК на БКП, а след това и на цели три окръга заедно /Варненски, Толбухински и Шуменски/. Колко партийни лидери на т. нар. съвременни демократични партии познавате и колко от тях с чиста съвест виждате да минават по улиците на Добрич? Колко от тях се ползват с уважението на мнозинството? Колко от тях могат да изрекат, че тяхна е заслугата да се направи това и това в Добрич и Добричка област?
Мажоритарните избори за Народно събрание изискват най-вече лидери. Такива, които са се доказали, които хората познават, на които имат доверие. Пълен конфликт на интереси между обществото и 240-те депутати в 44-ото Народно събрание. С партийна листа можеш да вкараш в парламента и магарето Гошко на бай Рафи от Тервел, ала с мажоритарен вот доста от политическите ни звезди ще изгорят още по обедно време в изборния ден.
Кукуво лято няма да има!
Няма да има и пълни мажоритарни избори в България!
Засега ще гледаме пак и пак трагикомедията „Али Баба и 240-те разбойници“ и как политици и политички мастурбират на тема референдум и мажоритарни избори.
Такъв е животът!

Димитър ДУКОВ