Няколко дни журналята от София ни шибат мозъците с големия проблем за България. Разви ли някой, или се саморазвиха болтовете на мерцедеса на Лозан Панов.  Дреме му на оная работа на българина как щяло да падне колелото на служебната талига на председателя на Върховния касационен съд. Всеки ден хиляди българи трошат собствените си коли из дупките по улиците и пътищата в страната, за да разрешат съдебни спорове, някои от които се протакат вече 20 години. А на Лозан Панов не му дреме на онази работа кой с какви пари си ремонтира личната кола, търсейки правосъдие и справедливост.

Има по-важни болтове днес за затягане. И те са на държавата. И по-конкретно – на демографската криза. Впрочем, каква ти криза? То си е чиста проба умопомрачителна катастрофа!

Вчера публикувахме в сайта си ndtnews.hopto.org ужасяващия доклад на ООН, че българите изчезваме. Той пък потвърждавал доклад на ЦРУ на САЩ. За наш реалистичен доклад по демографската катастрофа не се споменава.  Както и за неотложни държавни мерки. По-скоро човек може да намери обещания на т. нар. политици и народни представители, отколкото национална програма, приета и изпълнявана с консенсус от тези, чиито деца вече учат, живеят и работят зад граница.

Такъв е животът!

Според ООН, през 2020 г. населението на страната ще е под 7 млн. души. Лично аз съм убеден, че в България днес живеят не повече от 6 млн. души, а извън нея търсят дом, препитание и развитие 3 млн. млади, способни, знаещи и можещи български граждани.

Интересен факт е, че гражданите на България се топят, както и покупателните способности на мнозинството българи, а в същото време администрацията се множи. Не намалява и броят на депутатите, а заплатите им растат бързо-бързо като мерака на магарето Марко, когато съзре дупето на Мара зад стобора на съседа.

В Добричка област също сме цъфнали и вързали. Даже сме презрели и затова повече се преселваме на метър под земята, отколкото се чува първият писък на новородено. Според статистиката през 2016 г. в областта са родени 1447 деца, а починалите добруджанци са 2784. За избягалите от Добричка област статистика няма, защото мнозина се водят на постоянен адрес тук.  Населението в областта в края на 2016 г. е наброявало 178 438 души. Не искам да ви тревожа, нито да правя политика, нито ми се коментира евроинтеграцията на държавата, нито ми се защитава управлението на Тодор Живков и загробения социализъм, но в Добричка област, в Толбухински окръг преди 1989 г. живееха над 250 000 души. Вярвате ли, че в областта днес живеят 178 438 души? Аз не вярвам, защото според мнозинството добричлии в областния град реално живеят около 60 000 души, а що се отнася за селата, в почти всички села е пълен погром.

Такъв е животът!

Влязохме в капан, от който няма излизане. Няма работа или поне добре платена работа за достоен труд за мнозина добруджанци. Няма и инвестиции, защото вече няма достатъчен брой квалифицирани работници. Дойде време, в което всеки се спасява сам. Общи са данъците, глобите, таксите… Беше време, в което се казваше, че в едно село няма ли църква и училище – хората го напускат. А в нашите села пустеят днес и църкви, и джамии, и училища, и здравни пунктове, и пощи, и селски магазини, и аптеки… Тук-там се рее някой кмет, колкото да проверява всеки ден кой старец и коя старица са умрели… Трагедия! Беше време, когато за Толбухин и Толбухински окръг се говореше, че са държава в държавата. Защото имаше работа за всички. И нямаше проблем дори пенсионерите да си плащат тока, водата, лекарствата, данъците, да се нахранят и облекат и дори да спестят пари за младите, за внуците…

Добруджанци, а и мнозинството българите днес не им дреме на онази работа за болтовете на мерцедеса на Лозан Панов. Хората се нуждаят да се затегнат болтовете на държавата. Да спре тази демографска катастрофа, тази национална трагедия. И този европарламент да не се занимава с въпроси като как да мастурбират тийнейджърите, колко да са дълги презервативите, да внасяме ли, или не жирафи, а да вземе и да начертае спешно една програма, която и да финансира, за решаване на демографската катастрофа в България.

На колко българи ще е нужен Европейският съюз, щом като няма да я има България?

Такъв е животът!

Димитър ДУКОВ