СБОГУВАХМЕ СЕ С ГЕОРГИ КОЛЕВ – ПЪРВИЯ КОРЕСПОНДЕНТ НА БНТ ЗА ДОБРУДЖА

С камерата си Георги Колев направи съпричастни България и света със златните години на Добрич, Добричка област и Добруджа. С камерата си той ни направи свидетели на изключителните успехи по света на наши знаменити дейци на културата от Япония до Венецуела. Както и на любовта на десетки българи, разпилени в годините по света и бленуващи за България.

Пред камерата му заставаха ръководители на малки и могъщи държави от всички континенти, световни величия в културата, спорта, науката… И най-обикновени хора, делата на които виждаме всекидневно като курортни комплекси, заводи, жилищни квартали, улици, обществени сгради, световни постижения на селекцията…

Беше изключителен приятел. Добронамерен. Зареден винаги с нова порция вицове. Далеч, много далеч от отрицанието, злобата, завистта…

Личност, която заслужаваше да бъде почетен гражданин на Добрич, но така и не се намериха приживе управници, които да му отдадат заслужена почит за всичко, което е направил за България и българите, за Добруджа и добруджанци, за Добрич и добричлии…

Мнозина в Добрич днес дори не знаят, че тези думи са и за Гошо Шапкаря от етнографския ни комплекс „Старият Добрич“. Удоволствие му правеше да поема и предаде щафетата на занаята на баща си бай Станчо. В ателието му гостуваха и обикновени хора, и непознати туристи от цял свят, а и национални и световни знаменитости… Имаше си специална книга за автографи, която на практика е едно от бижутата на областния ни град, тъй като в нея има и лични впечатления, и оценки, и добронамерени пожелания… Стоя далеч от политическите интриги, които предпочиташе да пресъздава във вицове, нито веднъж не се качи на лодките на съмнителни партийни величия.

Гошо живя в журналистическо семейство с жена си Марияна и сина си Станислав, което е естествено продължение на живота му, разбира се, с едно малко хуманно разклонение – уважаван лекар в лицето на дъщеря му Пламена.

Когато започнаха т. нар. величествени промени в България и Добруджа, упадъкът от които не се нравеше на Георги Колев, простащината временно беше взела връх и така бяха унищожени много, много архивни кадри за най-новата ни история. Всичко имаше в тях. Някои хора се страхуваха, че в тези кадри са самите те, родителите им… Но бяха унищожени завинаги що е то истинска жътва в Добруджа, що е то международно признание на таланта и труда на добруджанци… Дано нещичко е запазено в златните архиви на Българската национална телевизия. Защото е тъжно да се радваме и да превъзнасяме най-обикновени глинени лампа или вазичка отпреди 2-3 хиляди години, а да унищожаваме физически и духовно сътвореното от поколение добруджанци през последния век.

Сбогом, приятелю. Надявам се вече да си в прегръдките на мнозина приятели, с които се сбогувахме, сред които толкова близки ти бяха Филип Славов, Ели и Митко Карадимови, и още, и още…

Поклон!!!

Такъв е животът!

Димитър ДУКОВ