На 5 септември Украйна прие закон за образование, който директно стъпква
основно право на 200-хилядното българското малцинство (а и на други
малцинства) – правото на майчин език. Да сте видели обаче реакция от
София, пита журналистът Юри Михалков в анализ на агенция БГНЕС.
Досегашното законодателство на Украйна позволява на малцинствата да се
обучават и да общуват на родния си език, ако те представляват поне 10%
от населението на съответния регион. Затова и езиците на малцинствата
имаха статута на регионални езици.
Новият закон премахва това положение. От 2020 година
украинският език става единственият език на обучението за учениците от 5
клас нагоре. Майчиният език е разрешен само в началното училище – или
първите четири класа. Отделно украинският език става доминиращ във
всички сфери на обществения живот – институциите, магазините, болници,
ще се ограничат и медиите на малцинствени езици. Предвиждат се и глоби
за нарушения на закона.
Повечето държави с етнически малцинства вече реагираха срещу
закона. Унгарският външен министър Петер Сийярто обяви пред украинската
посланичка в Будапеща, че закона е „срам и позор“, а страната му спира
всякаква подкрепа за Украйна на международната арена, докато Киев не
промени решението си. Румъния и Молдова също скочиха срещу „езиковия
деспотизъм“ на титулната нация.
(Логично, най-остра е реакцията на Русия, която има
най-голямото етническо малцинство в Украйна. Основният двигател за
образователните промени е преди всичко борбата с руското културно
влияние в страната, в рамките на продължаващия от 2014 насам остър
политически и военен конфликт между Киев и Москва - бел. Vesti.bg) https://www.vesti.bg