В памет на Йордан Дачев, изявен журналист, носител на
национални награди. Почетен гражданин на гр. Добрич. Цял живот работи във в.
„Добруджанска трибуна“. Приятел и сътрудник на в. „Нова добруджанска трибуна“
от неговия първи брой до последния си дъх. Доказан критик и писател. Един
истински будител в нашия край.
Щом пожълтели вестници разлистя,
Не мога да не изрека на глас:
Приятелю, колега, журналисте,
Не си в отвъдното, а си при нас.
Възкръсват бързо спомени заспали.
Животът със години ни събра.
С теб дълго обща нива сме орали.
И хляб сме яли на една софра.
Ще бъдеш тук, каквото да се случи.
Сред думите, от живите по-жив.
Че не един с търпение научи
как да твори, перото да държи.
Кръжаха те край тебе зиме, лете.
Прикътали в душата си щурец.
Под мъдрите ти бащински съвети
крила разпери не един творец.
До листа бял до края ти остана.
Бе словото за теб съдба, закон.
Превърна те във струна и камбана.
Поклон, Будителю, дълбок поклон!
Люлеят гриви ниви златокоси,
все тъй във тая щедра равнина.
Перото ти над Добруджа се носи.
Звъни високо. Пръска светлина!
Генчо ЗЛАТЕВ
Почетният гражданин на Добрич Йордан Дачев, който
боготвореше Певеца на Добруджа Йордан Йовков в мислите и творбите си, големият будител
на Добруджа и България, си отиде от този свят духовно богат, но в нищета и
мизерия на 16 октомври 2009 година.