Пред НДТ - проф. Маргарита Нанкова - професор по агрохимия в Добруджански земеделски институт - Генерал Тошево

Проф. Маргарита Нанкова е завършила „Агрономство“ в СА „Георги Димитров” - София, специалност „Полевъдство“. От края на февруари 1978 година работи в Добруджански земеделски институт. Научното й звание и академични длъжности са свързани с агрохимията като тясна специалност.

- Проф. Наквова, какво сочат проучванията за добив на шистов газ?
- Във връзка със събитията през последните седмици в Добруджа по повод проучванията и добив на газ от Русгеоком в изготвения ОВОС официално се говори за проучване и добив на газ по конвенционална технология. На обсъждането на 28.10.2017 в Генерал Тошево много добре стана ясно, че нещата не стоят съвсем така. В залата имаше добре подготвени специалисти, които широко повдигнаха завесата и стана ясно какви са намеренията. За съжаление на експертите, подготвили ОВОС, и на масовата публика бяха ясни намеренията. Освен това хората в района на сондажа са вече потърпевши към настоящия момент по отношение на водата. Това наложи и позорното им оттегляне от обсъждането. Чуждият опит в световен мащаб показва тревожни картини - Пенсилвания, Западна Вирджиния, Тексас, Северна Дакота, Сев. Рейн-Вестфалия, Долна Саксония, Саксония-Анхалд, Тюрингия, Баден-Вюртемберг и други места по света. Няма никакво съмнение, че рисковете за нанасяне на сериозни щети върху подземните запаси от вода, които са единствени за Добруджа, а от там и върху останалите компоненти на околната среда, са големи.  Описаните предпазни мерки будят сериозно недоверие.

- Каква е оценката за природния ресурс на земята на Добруджа като главен зърнопроизводителен регион на България?
- Според Обединените нации, населението на планетата Земя през 2050 се очаква да надхвърли 9 милиарда. Според проф. Блум (Австрия) стартиралата „Зелена революция” през 60-те години на 20 век доведе до огромно нарастване на добивите през последните десетилетия. Това стана главно благодарение на съществени агротехнически вложения (торене, напояване, агромашини, нови технологии и др.), както и на мощен напредък в селекционен аспект. Редица изследвания обаче показват, че нуждите от храна все повече ще нарастват. За да може земеделското производство да отговори на това предизвикателство, е необходимо по-нататъшно повишаване на добивите, при това - без да пострада околната среда, е необходима „Устойчива интензификация”. Като се има предвид, че в световен мащаб, което значи и у нас, значителна площ от земеделските земи отпадат като такива, задачата става още по-трудна. Производството на здравословна продукция е немислимо без опазване на здравно-екологичния статус на почвите. Почвата е не само част от околната среда, тя има също своите социални и икономически функции. Тя директно е ОСНОВНО СРЕДСТВО за земеделско производство, а също така и индиректно - при по-нататъшно използване на продуктите на това производство. В това отношение България е надарена от природата с уникален за света почвен ресурс за такава сравнително не голяма територия. Всичките й почви с тяхното разнообразие са безценни. Сред това богатство особено място заемат Черноземите. Както е добре известно, с тяхното разнообразие те са основния зонален почвен тип на Добруджа. Без тях тази част от България не би се наричала нейна Житница. Този природен ресурс е формиран в продължение на милиони години и съответното ниво на плодородие се поддържа благодарение на интензивното „общуване” или равновесно състояние с по-долу лежащите слоеве. Почвата е изключително динамична и широко отворена система. Не случайно човешката дейност с нейната все по-нарастваща мощ е в състояние да й нанася непоправими щети. Тя е трудно възстановим ресурс във времето и дори не възстановим. Земеделското производство не само у нас е дисциплинирано с адекватни законодателни мерки, защото целта е не само да се запази почвеното плодородие, но и да се поддържа и дори повишава. Не е далеч денят, когато цената на продукцията от чиста околна среда ще бъде безценна, независимо дали е продукт от биологично земеделие или от конвенционално, но с параметри максимално близки до биологичното. Това още повече ни задължава да опазим природните дадености в областта на земеделието, защото България сега е една от малкото естествени и неподправени екологични зони на Европа.

- Концесията, която се готви да бъде дадена за 35 години - какво отрицателно влияние би оказала върху природния ресурс, а от друга страна - на многогодишното поддържане на земята от зърнопроизводителите?
- По този въпрос неизвестните са много и в различни посоки. Самият факт, че са имали авария и се наложило да излеят 5 тона сярна киселина, е достатъчно обезпокоителен (това се знае и беше коментирано на обсъждането на 28.10.2017 в Генерал Тошево). Реакцията  на хората в залата беше не само категорична, но и гневна. Грешка е, ако някои я тълкуват като страх. Хората от района, независимо от професионалните им ангажименти, показаха високо ниво на екологична отговорност. Те много добре прецениха потенциала на природните дадености и възможността за неговото повишаване (земеделие, туризъм, включително археологически обекти на световно ниво в района). Срещу тези дадености е несериозно да се допуска добив на газ, за който не е ясно има ли търговска значимост. Към това трябва да прибавим и сериозната опасност от нарушение, включващо и замърсяване на подземните води на различни нива, което не касае само област Добрич, а и други съседни области, тъй като те навлизат навътре в Северна Добруджа (Румъния). Подобна концесия със заложените в нея параметри и „отговорности” е неудовлетворителна или направо казано -недопустима.

- Застрашава ли тази концесия дейността на Добруджански земеделски институт -  Генерал Тошево?
- Концесията е заплаха за всички. Добруджански земеделски институт, като част от плодородна Добруджа, от началото на своето създаване до настоящия момент - с целия си интелектуален потенциал, е бил винаги съпричастен с проблемите на земеделските производители в района и страната.

- Вярвате ли, че добруджанци могат да спечелят битката за опазване на чистата земя на Добруджа?
- Хората от Добруджа показаха по недвусмислен начин, с точни аргументи, че не желаят развиването на дейности от подобен характер. Вярно е, че има още процедурни обсъждания и решения. Необходимо е на държавно ниво да бъде обърнато сериозно внимание по въпроса за всякакви концесии. Добруджа получава подкрепа от всички краища на страната, включително и от английската общност, живееща тук. Битката за Житницата на България и за земеделските земи на страната е в нашите ръце и ние ще я устоим, само ако сме обединени.

Разговаря Златина СТЕФАНОВА