8 ДЕКЕМВРИ – ПРАЗНИК НА БЪЛГАРСКИТЕ СТУДЕНТИ

По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria

НОВ САЙТ
ВНИМАНИЕ! ТОВА Е АРХИВНО КОПИЕ НА САЙТА ДО 11 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. НОВИЯТ САЙТ Е НА АДРЕС WWW.NDT1.COM Информацията тук няма да бъде обновявана!

Раздели

Home
Новини
Времето
Европейски съюз
Еротика/Erotica
Екология
Забележителности
Заложници
Здраве
Земеделие
Икономика
Интервюта
История
Календар
Китай
Коментари
Кулинарни
Култура
Любопитно
Лов и риболов
Мис & Мистър
Недвижими имоти
Образование
Общество
Парламент
Поезия
Политика
По света
Ред и сигурност
Реклами
Светска клюка
Спорт
Туризъм
Хороскоп
За сайта
Празници
Атина 2004
Евро 2008
Евро 2004
Коледа
Ротари/Rotary
Справочник
Чаровниците на Добруджа

Какво ново
КОМЕНТАРИ последни 1 седмица Няма нови коментари ВРЪЗКИ последни 2 седмици Няма нови връзки

Други
Съдържание Галерия Галерия-сватби

Събития
Няма нови събития

Потребителски функции
Име: Парола: Все още нямате регистрация? Регистрирайте се като нов потребител Изгубена парола?

За сайта
Редакционен екип, адрес и телефони за контакти Новинарски канал (Newsfeeds) [ RSS ] [ RDF ] Новини в Галерия

Добре дошли в НДТ, Добрич, България
2024-04-26 @ 15:01 EEST

8 ДЕКЕМВРИ – ПРАЗНИК НА БЪЛГАРСКИТЕ СТУДЕНТИ

2017-12-08 @ 09:19 EET

Вече десетилетия наред 8 декември - Студентският празник се отбелязва от поколения български студенти. И така е от далечни времена. Счита се, че студентският химн Gaudeamus igitur е използван още през 13 век, а авторите му са неизвестни. Съвременният текст е написан от скитащия немски поет К. В. Киндлебен през 1781 г., а за мелодия е използвана по-рано създадена песен от Я. Г. Гюнтер.

През 1897 г. министърът на просвещението в България проф. Иван Шишманов поставя въпроса първото висше училище в България да има "по-особен, свой празник". През 1902 г. Академичният съвет на Софийския университет решава това да е денят на просветителя Свети Климент Охридски - 25 ноември. По нов стил това е 8 декември. Министерството се съгласява и студентите го отбелязват за първи път през 1903 г. Датата е отменена след 1944 г. и е заменена със 17 ноември - Международен ден на студентската солидарност. През 1962 г. празникът на университета отново е възстановен на 8 декември. В продължение на годините се чества от студентите в цялата страна като студентски празник. На 28 октомври 1994 г. Съветът на ректорите обявява 8 декември за неучебен ден и за празник на българските студенти.
… И така – до днес. Когато българските студенти отново ще отбележат „своя по-особен ден“, своя празник. На нашите добрички студенти – независимо дали учат във висшите заведения в града, или са някъде – в България или зад пределите й – ние от НДТ желаем здраве, обич и много академични успехи! И нека – независимо в каква област ще се дипломират и ще прилагат своите умения, бъдещето им донесе сбъднати мечти, а самите те да станат достойни и добри хора!
Днес ви срещаме с двама наши студенти – Камелия и Симеон учат в различни учебни заведения, ще имат различни специалности, ще прилагат различни знания и умения, но са еднакво сериозни в намеренията си да успеят в избраната професия. Еднакво уверени са както в собствените си сили, така и в бъдещето, което смятат, че трябва да си извоюват с труд и оптимизъм!

БЪДЕТЕ СЕБЕ СИ! И ОСТАНЕТЕ ТУК – ЗА ДА ПРОМЕНИМ ЗАЕДНО ВСИЧКО КЪМ ПО-ДОБРО!

КАМЕЛИЯ РАЙЧЕВА е студентка в трети курс в Колеж Добрич към ШУ „Еп. Константин Преславски“, специалност „Начална училищна педагогика с чужд език“. Макар да е омъжена и с радост и гордост да се грижи за дъщеричката си Радост, която е 4 години, Камелия не само успява да учи редовно, но и да бъде отличничка на своя випуск.

- Честит празник, Камелия! И честито признание! Защо реши да учиш педагогика?
- По време на майчинството осъзнах, че това е моето призвание. Осъзнах, че имам търпение с децата. Че е прекрасно да учиш деца и че самите деца имат на какво да те научат. Мислила съм и преди да започна да уча в университет, но нямаше да го оценя както сега. Явно моят момент на усещането за призвание настъпи с появата на Радост в живота ни.
- Какво мислиш за качеството на образованието, което получавате в Колеж Добрич?
- Много към доволна е от онова, което ни дава Шуменският университет. Смятам, че преподавателите ни са много компетентни, че ни дават много знания и умения. Лично аз, като завършваща вече студентка, се смятам 80-90 процента подготвена за онова, което ми предстои. Ходих на студентска практика, „сблъсках се“ с реалността, и смятам, че обучението ни е на изключително ниво. Особено в трети курс - с методиките, които се изучават и които на практика ни подготвят за бъдещата ни работа.
- Студентите в Колеж-Добрич чувстват ли се като общност, работите ли заедно, празнувате ли заедно?
- Като цяло нашият випуск сме сплотени и единни, помагаме си един на друг. Днес също ще се съберем, за да празнуваме задно. За себе си съм намерила сродна душа, колежка, с която се допълваме взаимно, учим заедно и извън училище поддържаме контакти, излизаме…

- А ръководството на учебното заведение грижи ли се вас-студентите, освен в академичен аспект?
- Много. Ето вчера например се оказа, че директорката г-жа Байчева е превела по 150 лева за празника на всички отлични студенти. Това е един чудесен стимул. И не само заради самата сума. А най-вече, защото усещаш, че някой мисли за теб, че трудът ти е уважен и че имаш на кого да разчиташ. Така е във всяко отношение, ако имаме проблем, има към кого да се обърнем и кой да ни обърне внимание с нуждата сериозност.
- Спомена отличниците. Миналата година си била пълен отличник. Как го постигаш? И какво ти дава този статут на „най-добър студент“?
- Да, така се получи. Аз съм си такъв човек - нещо, което ми харесва, в което виждам смисъл, му се раздавам на макс. В началото на учебната година, именно заради този - както казахте „статут на най-добър студент“, зам.-директорката доц. Цанкова ми възложи отговорността да приветствам първокурсниците. И си спомних, как - когато аз бях в първи курс и нас ни приветстваха, се замислих - какво ли е да си толкова добър, та да ти възложат подобна отговорност. Честно казано, не съм си и мечтала аз да бъда в тази роля. Затова, когато се наложи да говоря пред най-младите си колеги, бях наистина искрено развълнувана, откровена и емоционална. Усещането беше удивително. Оказа се, че това е направило впечатление. А иначе, вчера получих още едно признание за наистина сериозния труд, който полагам в това да уча както трябва и да се подготвям сериозно за бъдещата си професионална реализация – казаха ми, че съм одобрена за стипендия за отличен успех от спонсор на университета. Вярвайте, това е много нужен жест. И освен толкова безусловно необходимата финансова подкрепа, ти дава и усещането, че трудът ти е оценен.
- Смяташ ли да останеш в България?
- Нали затова уча – да се реализирам в България. Трудно е, знам но… Ще цитирам един мой преподавател Цанимир Байчев, който смята и ни говори, че от нас – младите хора, зависи промяната. А аз като един принципен човек, който вижда проблемите в системата, си мисля че, ако повечето са като мен, нещата могат да се променят към добро. Самите деца също. Ако се опиташ да възпиташ едни сплотени, толерантни деца, те ще израснат по-добри хора.
- Имаш ли си вече мечта – къде точно да прилагаш наученото?
- Искам да започна да работя с децата - независимо къде, може и в някое село. Трябва да започна отнякъде, да вложа наученото, да трупам опит… Когато завърша, ще кандидатствам навсякъде, където има обявено свободно място за моята специалност…
- А какво ще пожелаеш на колегите си студенти по повод днешния празник?
- Да са здрави! Да знаят какво искат и да се борят за това, което искат! И най-вече - да бъдат себе си и да останат да се реализират в България!

СТУДЕНТСТВОТО Е ПОСТОЯНЕН БАЛАНС МЕЖДУ СЕРИОЗНОТО УЧЕНЕ И ВЕЧНИЯ КУПОН

СИМЕОН ПЕТРОВ е на 19 години, студент-първокурсник във Висше училище по мениджмънт, специалност „Международен бизнес и мениджмънт“ - английска програма.

- Честит празник! Нека започнем от един простичък въпрос – защо избра да останеш да учиш в Добрич?
- В началото ми се искаше да уча в чужбина, но се замислих за цените на университетите… И намерих оптимален вариант - британска диплома, получена на родна земя. Ако чужбина ми е в Добрич, това е прекрасно. Към Висшето училище по мениджмънт везните се наклониха и от чудесната му репутация, задължителните стажове в чужбина, възможността за контакти със студенти от различни страни. Това ме привлече.
- Оправдаха ли се очакванията ти?
- Засега съм много доволен. Допада ми разнообразието и фактът, че стилът на преподаване е различен – тук по-скоро правим дискусии, отколкото някой да ни „налива в главите“ информация. Дават ни шанс да мислим… Условията както за учебния процес, така и чисто битовите – за студентите от други градове и други държави, са много добри. Има общежитие, имаме библиотека, която можем да използваме, безплатен интернет, в самата сграда на общежитието има колцентър на Сайтел, където студентите могат да работят или да стажуват…
Особено ми допада фактът, че като студенти точно в това висше училище имаме възможност да реализираме идеите си и да получим подкрепа.
- Спомена, че ти допада присъствието на студенти от различни държави. Контактувате ли помежду си, сближавате ли се?
- Май, българите сме най малко. Най-много колеги има от рускоговорящи страни - Русия, Беларус, Украйна, Молдова… Има студенти от Франция, Портулия, Италия, Испания, та дори от Аржентина и от Виетнам. Естествено, че контактът с тези хора от различни краища на света е много интересен, имаме какво да си кажем, на какво да се научим един друг…
- Успя ли да се приобщиш в тази по-различна обстановка, в която - както ти каза, се поощрява мисленето?
- Мисля, че да. Участвах в „Стартъп уикенд“ във Варна, където имаше студенти от медицинския и техническия университети. Темата беше свързана с иновациите в медицината, а ние – бъдещите мениджъри, трябваше да развиваме идеите за продукти. В рамките на един уикенд трябваше да се разработи цялостен бизнес-план. С гордост мога да каже, че отборите от Добрич се справихме много добре и бяхме класирани на първо и второ място.
Освен това, в Добрич имаше организиран иновационен лагер, ориентиран към ученици от гимназиите, също с конкурсен характер. Ние – студентите, участвахме като мениджъри, помагахме на по-малките да доразвият идеите си…
А в началото на учебната години лично аз организирах семинар за бързо четене. Бях се запознал с подобни инициативи и исках както да споделя наученото, така и да добия опит в говорене пред публика…
- Явно, много работите. А остава ли време за забавления и какво ще правите днес – на вашия празник?
- Остава, разбира се. Още в началото на академичната година ни посрещнаха с парти за добре дошли, празнувахме с много настроение Хелоуин, естествено – и днес ще има веселба. Днес самото усещане е за празник - не учим, всички ни поздравяват…
- Усети ли вече какво е да си студент?
- Да си студент, явно това е една симбиоза между постоянния купон и сериозното учение. Да си студент освен това е съзнанието, че си част от общност, че трябва да работиш в екип и да успяваш заедно с хората край теб. Всъщност, това ни сближава и прави живота ни по-разнообразен и по-интересен. А да си студент в нашето Висше училище е и голяма отговорност, тъй като нивото е високо и изисква от теб също да си на ниво. С една дума - трябва да се намери балансът между вечния купон и постоянното учене.
- Имаш ли планове за бъдещето след студентските години? Смяташ ли да останеш в България?
- Искам да се реализирам в чужбина, но не съм избрал страна. Ние - младите хора, искаме да се развиваме, гледаме филми, искаме да живеем по начина, по който живеят нашите връстници зад граница, искаме материални блага. А България просто не ни предлага някакъв вариант за развитие, заплатите не са от най-високите… Идеалният вариант, поне за мен - като човек, който учи бизнес, е да имам собствен бизнес, който да е в чужбина, но да го управлявам от България.

Сходни връзки
училище училище училище училище училище училище Още от Празници

Stats