В ЕЖЕДНЕВЕН ДИАЛОГ С ХОРАТА, БЕЗ ЗА ДЕЛИМ ГРАДА НА ЦЕНТЪР И ПЕРИФЕРИЯ, ОТГОВОРНО ОПИТВАМЕ ДА ИЗПЪЛНИМ ВСИЧКИ ПОЕТИ АНГАЖИМЕНТИ

Пред читателите на новата ни рубрика – Йордан ЙОРДАНОВ - кмет на Община град Добрич

- Г-н Йорданов, успяхте ли в преполовения мандат да преполовите поставените четиригодишни задачи и поетите към хората ангажименти?

- Успяхме да задвижим всички поети ангажименти и започна тяхната реализация. Смело мога да твърдя, че на преполовения мандат сме преполовили и поетите ангажименти към хората: общинската полиция е в краен етап на реализация, т.е., преди края на мандата ще имаме общинска полиция; инфраструктурните обекти, към края на мандата вече ще имаме завършени инфраструктурни проекти – водния цикъл, рехабилитирани улици, тротоари. Обещахме, че ще обърнем специално внимание на уличната мрежа и тротоарите, всички изброени проекти са насочени точно към реализация на тази наша инициатива. Освен това ще са завършени санираните блокове, сградата на пожарната, детски градини и училища. Работим по привличане на инвеститори – китайския завод, лавандуловата дестилерия на американските инвеститори, които разширяват всяка година своята дейност, увеличават броя на работните места и социалните си проекти с Общината. В момента преговаряме с други китайски инвеститори за търговски площи.

Така че - смело твърдя, че успяхме!

- Кои са основните проблеми, с които Ви се налага да се справяте – било ежедневно, било като дългосрочна визия за развитие на поверената Ви община?

- Ежедневните проблеми са ясни, от чисто битов и житейски характер – незаконни строежи, незаконни сметища, хората настояват за оправяне на тротоари, улици. Проблеми с инфраструктурата има много. Дори междусъседски  проблеми се налага да решава администрацията. Основно ежедневието протича в решаването на битови проблеми на хората. Жителите на Добрич за поредна година се оплакват, че през последните петнадесет години определени места в града са били занемарени. Търсят ни живеещите в кварталите, защото едно от нашите обещание беше да обърнем внимание на инфраструктурата там. Получаваме доста сигнали от кварталите за занемарена инфраструктура през годините. Работим, за да удовлетворим техните искания. Всички изградени площадки през тази две години бяха именно в кварталите. Също така разчистването на трупани с десетилетия сметища, поставяне на допълнителни контейнери, малки, но съществени за живота на хората подобрения като разчистването и стабилизирането на неизползваем с години  път зад спортна зала „Добротица“ и много други. Сигналите са много повече от кварталите, защото знаят, че обръщаме внимание. Ще продължим така и занапред, да не делим града на периферия и център. Това според нас е част от дългосрочната визия за развитие на Добрич.

- Кое е онова, което отсега се знае, че няма да успеете да довършите до следващите избори?

- Нека да дойде краят на мандата, тогава да кажем кое не сме успели и по какви причини. Целите, които сме си поставили, са доста големи, но все пак ние не контролираме времето. Нашите намерения са да довършим започнатото до края на мандата. Ще бъдем максимално откровени, ако има недовършени поети ангажименти, и ще кажем какви са причините за това. Пример за нашата откритост е фактът, че без притеснения на публичен отчет, нещо което не беше правено в Добрич, ние обяснихме защо някои от реформите и част от нашите инфраструктурните намерения се бавят. Причина за това е финансова корекция за депото. В никакъв случай не е извинение, но това удари много сериозно бюджета на общината. Отделно ние наследихме не само тази глоба, но и скрити задължения от предишния екип. За мен е много учудващо, че никой не е излязъл от предишния екип да каже каквото и да е по тази тема или да поеме отговорност. Това най-малкото не е правилно политическо поведение. Затова и България няма да успее да се развива, ако няма ясна политическа отговорност.

-А кое е онова, с което ще се гордеете и което потомците ще считат за Ваш принос към развитието на общината?

- Едно от първите обещания, които изпълнихме, беше изграждането на паметник на генерал Иван Колев. Първата година от мандата успяхме да реализираме нещо искано от близо сто години. Успяхме да го направим и да посрещнем сто годишнината от Добричката епопея достойно с новия паметник на генерал Иван Колев. Дали ще ни помнят нашите наследници, не можем да кажем в момента, но това е едно от нещата, с които се гордеем. Друго изключително важно нещо е водният цикъл. След толкова усилена работа на екипа, с гордост заявявам, че екипното поведение на настоящото управление ни донесе така чакания от жителите на общината договор за реализация на водния цикъл, който е трябвало да бъде подписан няколко пъти, но така не е стигал до край. Много хора си преписват заслугите за този проект, но фактите сочат следното - екипът ни успя да преработи проекта до състояние за одобрение от управляващия орган, след като беше връщан няколко пъти в предишното управление. Успяхме да сключим договор, да преминем дългия и тежък процес на обществените поръчки, да имаме избрани изпълнители и да знаем със сигурност, че до края на 2019 година ще бъде реализиран най-големият инфраструктурен проект в историята на Добрич. Вярваме, че жителите на Добрич ще запомнят нашия екип с открито управление. За първи път от десетилетие всеки добричлия има възможност да се срещне по всеки проблем или за всяко свое предложение с кметския екип. За нас работа на база диалог е най-важната задача.

- Има ли един общински кмет свободата да инициира собствена „местна доктрина“ за развитие, разбира се – след съгласуване с общността? Или по-кратичко – как стои въпросът с децентрализацията?

- Честно казано, децентрализация в България няма, напротив - има обратен ефект, има пълна централизация. Мога да кажа, че съм песимист, след две до три години цялата власт ще бъде централизирана в София и ще се раздават парчета от баницата, ако щете го наречете, на този, който се харесва. Аз съм голям противник на това излишъкът в бюджета да се разпределя по този начин. И преди съм го казвал, трябва да има точни и ясни критерии, кои общини или кои райони заслужават повече или по-малко. Ако има критерии по ясни правила, ще се дофинансират бюджетите на общините. Това е първа стъпка. Втора стъпка е пълна децентрализация, в това число и финансова. Убеден съм, че нашата община съвсем спокойно може да се справи. Пример: между 5 и 7 милиона корпоративен данък плащат фирмите регистрирани на територията на Община Добрич. Дори и с такава финансова корекция от 4,3 милиона, ако имахме пълна децентрализация, щяхме да се преборим и да успеем да реализираме много повече неща. Според мен, един от приоритетите  на местните власти трябва да бъде  децентрализацията. Знам, че има и други колеги, които искат тази децентрализация да се случи, но воля все още в правителството няма. Надяваме се да видим такава през следващите години.

- Помагат ли при възникващи проблеми депутатите от Добричката област?

- Изборите бяха пролетта на 2017 г., от тогава насам са минали около девет месеца. Честно казано – не. Никой не е помагал на общината, дори и за поетите ангажименти по тежките проблеми на Добрич. Но те все пак имат един мандат. Може би след време ще видим, че може и техните усилия да имат резултат. Но към днешна дата отговорно твърдя, че помощ от народните представители по големите проблеми на общината нямаме.

- Бихте ли се изненадали, ако Североизтокът поиска да развее друго знаме, като Северозапада?

- Искате да си говорим за автономност? Тази тема е добре дошла, би ни гарантирала финансова децентрализация. Но определено на Североизтока се обръща все по-малко внимание, независимо от заявените приоритети на правителството, че този мандат ще бъде мандатът на севера. Аз все още не го виждам. Няма да се учудя, ако Североизтокът развее метафорично казано свое собствено знаме и поиска малко по-голяма свобода и автономност. В последните месеци е факт, че гражданското общество в Добруджа се активира, те все по-често заявяват своята позиция по различни казуси и настояват да бъдат чути от централното ръководство.

- Как виждате управляваната от Вас в момента община след 20 или дори 30 години?

- По този въпрос трябва да попитате подрастващите деца в момента. Тези, които сега влизат в училище. Със сигурност могат да Ви кажат много повече неща от нас възрастните, защото имат въображението и възможността да мечтаят. Всички ние мечтаем за това - следващото поколение да живее и работи в една по-бързо развиваща се демократична държава. За тази цел трябва да се загърбят всички корпоративни интереси и да се работи за благото на общото.

Убеден съм, че 20 - 30 години са период, в който един град и една държава може тотално да се преобрази, стига да има правилните хора, които да управляват тези структури. Ако в първите 25 години от демократичните промени се надявахме, вярвам че през следващите 25 години, с усилена работа в правилната посока, ще заживеем в една по-смислена демократична общност. НДТ

• Йордан Йорданов: Няколко големи проекта ще бъдат реализирани в Добрич през 2016
• ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: ИСКАМ ДА ВЪРНА ДОБРИЧ НА КАРТАТА НА БЪЛГАРИЯ