1300 години от победата над арабите

Пред НДТ – Георги Казанджиев – с малко познати, но безкрайно интересни факти за утвърждаването на българската държава като политическа и военна сила

- Господин Казанджиев, през тая 2018 година се навършват 1300 години от славната победа на ювиги кан Тервел над арабите. Българите обсадили византийската столица Константинопол, с което спират завинаги апетитите им да нахлуят в Европа от изток?  

- Да, това е така, но преди да Ви отговоря на въпроса, разрешете ми да кажа няколко думи за кан ювиги (великият кан) Тервел, за него историята и архивите не ни подават точни и подробни сведения. Кан Тервел се качва на българския трон през 701 г. Той е от рода Дуло и управлява до 721 година. Дошъл на престола след смъртта на баща си, кан ювиги Аспарух. През целия период на неговото управление стремежът му е бил да разширява и укрепва току-що създадената поредна българска държава, да се напасва във вътрешните борби на византийския императорски двор.

Първите сведения за кан Тервел идват до нас едва през 704 г., свързани са със съдбата на сваления византийски император Юстиниан ІІ, снет от византийския престол през 695 г. Носът му е бил отрязан - по заповед на новия император и е бил заточен в Херсон (на Кримския полуостров). След 10-годишно изгнание Юстиниан успява да избяга с един кораб и пристига при устието на р. Дунав. Той изпраща свои хора до „Тервел, господаря на България“, а малко след това сам се явява пред кана. Ексимператорът иска помощ, „за да завладее царството на прадедите си“, като в замяна на помощта обещава големи дарове и сродяване с императорското семейство.

Така през 705 година начело на 15 000 войска - предимно българска кавалерия и 5000 славянски пехотинци, Тервел поема курс Константинопол и се установява на стан пред Харсийската врата. Цели три дни Юстиниан ІІ водел преговори със столичаните, но в замяната на обещанията му, получавал оскърбления и подигравки.

- А как Юстиниан ІІ успява да влезе в Константинопол?

- Вътре в столицата той имал свои хора, които - според едни източници, на четвъртата вечер успяват да му отворят една от вратите, а според други източници, влязъл през водопровода, превзел града и наложил на противниците си неистови наказания. Войските на кан Тервел продължавали да стоят пред столичните стени, за да напомнят на Юстиниан ІІ за задълженията, поети пред българския владетел.

- Какви са придобивките на българите и техният кан Тервел от така указаната помощ на Юстиниан ІІ?

- Щастливият победител не закъснява да се отблагодари на Тервел за оказаната му помощ. Той се отнесъл извънредно любезно с владетеля на българите. Кан Тервел е поканен в императорския дворец, където при особена тържественост е наметнат с императорска хламида (наметка) и с овации и акламации е удостоен с титлата кесар. По-късно - на специално построен подиум, двамата стоящи на тронове, са приветствани от двете войски. Кан Тервел е дарен с много скъпи дрехи, злато, сребро. Ето какво ни съобщава византийския сборник от Х век „Свидас“: „При император Юстиниан Тервел предводителят на българите бил на върха на благополучието. И самият Юстиниан, и Константин, синът на Ираклий, били негови данъкоплатци. Той поставил обърнат щита си, който носел по време на война, и своя камшик, с който управлявал коня си, и слагал пари, докато покрие единия и другия. Простирал копието си на земята и от единия до другия му край, а също и на голяма височина, натрупвал копринени дрехи. Като напълвал кесии със златни и сребърни монети, раздавал ги на българските войници, пръскайки с дясната си ръка злато, а с лявата сребро“.

Освен това кан Тервел получава и областта Загора, което се явява първото разширение на младата държава на юг от Стара планина.

- Коя от тия придобивки е била най-важната за Тервел и младата му държава за нейното укрепване на новото местоживеене?

 - Ако трябва да степенуваме придобивките по значение, можем да посочим, че най-важната придобивка е провъзгласяването на българския кан Тервел за кесар. От византийските извори знаем, че тази титла е не само почетна и символична, а изразява специалното отношение на самия Юстиниан ІІ към българския владетел. Чрез тая титла той става член на тъй наричаното във Византия „владетелско семейство“, което според тогавашната господстваща идеология е единствената юридическа санкция на владетелското му достойнство. По тоя начин кан ювиги Тервел извоювал юридическо признание за своята държава България, а Византия се отказала от старите си земи и признава узаконяването и съществуването на една държава, която до тоя момент не се е смятала за неин партньор, а за враг. Отстъпките, които направил Юстиниан ІІІ, стават според византийците по принуда, а не на добра воля.

Те смятат, че по тоя начин кан Тервел е накърнил твърде силно Византия. Самият Юстиниан ІІ решава да ликвидира последиците от своята отстъпчивост. През 708 година, почувствал се вече достатъчно стабилен на трона си, подема голяма военна кампания по море и по суша спрямо Тервел. Конните му отряди преминават в Тракия, а византийската флота стоварва пехотата при Анхиало (Поморие). Самият Юстиниан ІІ е бил напълно сигурен в успеха си. Той не взема мерки за укрепването на лагера. Армията му устройва бивака си в полето простиращо се пред Анхиало. Научил за това,  кан Тервел повежда своите войски, като ги разполага скрити сред близките Старопланински проходи. От тук той наблюдавал как императорската армия се е разпръснала хаотично и неорганизирано из полето да събира фураж, а от шатрата на Юстиниан ІІ постъпват все „по-глупави разпоредби“. Тервел използва всичко това и без да проявява някаква колебливост, заповядва „българите да се нахвърлят като зверове. Те унищожители ромейското стадо, като взели много пленници, коне и оръжие, освен убитите“. Само с една малка част Юстиниан успява да се скрие зад стените на крепостта. Тервел „дебнел останалия в Анхиало Юстиниан ІІ три дни“. Знаейки какво го очаква и осъзнал безизходното си положение, императорът сам прерязал жилите на коня си и заповядал на останалите да направят същото, качили се през нощта на корабите, отплавали тайно и пристигнали в столицата „със срам“. За да признае поражението си, императорът заповядал „да се поставят трофеи по стените на Анхиало“. Войната приключва без промяна на границата между двете страни.

- Каква е била по-нататъшната съдба на Юстиниан ІІ. Примирил ли се е той с отстъпките, направени на кан ювиги Тервел?

- Докато Юстиниан ІІ бил жив, мирът между България и Византия се спазва. През 711 г. Юстиниан ІІ наново изпада в критично положение. Армията му се е разбунтувала и обявява способния военачалник Филипик Вардан за император. За втори път Юстиниан ІІ се обръща към Тервел за помощ, като „го склонява отново да му помогне“. Въпреки, че канът престава вече да вярва в звездата на Юстиниан ІІ, все пак решава да му изпрати войска, наброяваща само 3000 души. С тоя отряд Юстиниан ІІ преминава в Мала Азия, в областта Витиния, но скоро събитията вземат определено драматична посока. Самият Филипик Вардан успява да влезе в столицата, където е признат за император, Юстиниан ІІ е обезглавен, а българският отряд безпрепятствено се завръща в родината си, защото новият император много добре знаел на какво са способни българите, ако бъдат предизвикани. Така безславно завършва съдбата на неуравновесения и жесток император Юстиниан ІІ.

Междувременно, в столицата Константинопол назряват нови събития, които набират голяма скорост. Не са минали и две години след обезглавяването на Юстиниан ІІ, в Константинопол за две години са сменени трима императори. При така сложилата се ситуация и продължаващите размирици, Тервел се възползва най-рационално от невъзможността Византия да се защитава, нахлува в Тракия с тежковъоръжена войска и прониква дълбоко в нейната територия, за да стигне и до самия Босфор - за ужас на столичани, които били излезли на разходка и развлечение по тия места. „Богатите сватби и пищните угощения били прекъснати, а българите взели голяма плячка от сребърни съдове. След това те стигнали до самите „златни врати“ на Константинопол, оплячкосали цяла Тракия и се завърнали победоносно на север“.

- А как се развиват взаимоотношенията с византийския император Теодосий ІІІ (715-717 г.)?

- Размириците във Византия продължават. След нахлуването на Тервел в Тракия,  той продължава да поддържа постоянно в напрежение границата с Византия. Това принуждава император Теодосий ІІІ през 716 година да сключи нов мирен договор с България, в който се очертават четири клаузи: 1. Границата между двете държави се утвърждава да минава по тъй нареченият Милеони (Странджа) в Тракия; 2. България трябва да получава ежегодно златотъкани дрехи и червени кожи на стойност 30 литра злато; 3. Двете държави взаимно да си предават политическите бегълци; 4. Стоките, които преминават границата, трябва да са снабдени с пломби и печати, в противен случай се конфискуват в полза на държавата.

- Господин Казанджиев, за златотъканите платове е ясно. Защо кан Тервел не иска добре обработени кожи в други разцветки, а е държал непременно на червените?

- Това е интересно. Установено е, че договорът от 716 г. е напълно уникален в доста осезателни отношения. Вижда се, че размерът на плащания данък е символичен -  30 литра злато, което се равнява на 22 000 нумизми – златни, но неговото значение не се определя от количеството, а от цвета на кожите. Червеният цвят е запазеният цвят на византийския император, на неговия брат и на престолонаследника, т.е. на императорското семейство. Към червения цвят най-упорито са се стремели да се домогват съседните на Византия владетели, които високо ценят тия пурпурни одежди. Технологията на тяхното производство е държавна тайна и държавен монопол. За страната те са били „валутата“, с която купуват съюзници и приятели. Така че с изпращането на червени кожи в България, Византия признава кесарската титла на ювиги кан Тервел, с което фактически юридически признава съществуването на нововъзникналата държава България върху бивши ромейски земи. По тоя начин отстъпките при Юстиниан ІІ, които са били прецедент, сега се превръщат в норма. Такива подобни отстъпки в областта на политическата идеология Византия прави за пръв път в своята богата със събития история.

Можем спокойно да заключим, че договорът от 716 г. е първият търговски договор на нововъзникналата България, което й дава право да заеме своето подобаващо място и право в междудържавните търговски взаимоотношения с Византия. Както се очертава тоя договор, се оказва, че ще бъде най-дългия международен акт на нашата държава, защото той регулира отношенията с империята до края на VІІІ век, дори и до първата десетка на следващия ІХ век. Знаем, че не друг, а самият кан ювиги Крум (803-812 г.) възстановява този договор.

- Как и по кое време арабите обсаждат византийската столица Константинопол? Каква е била тяхната стратегическа цел?

- Преди да отговоря и на този въпрос, ми се ще да подчертая, че в историята на тогавашна средновековна Европа - чрез политическия акт между кан Тервел и император Теодосий ІІІ се уреждат и чисто стопански въпроси. Според моето скромно мнение, този факт по-добре от всичко друго свидетелства, че старата българска държава, дори още в началото на новото си местоживеене и съществуване, не е била варварска сила, българите не са били варвари, които са живеели от грабежи над съседните земи и народи, както византийските хронисти в своите съчинения говорят за тях. В резултат на този договор и твърдото управление на българските канове, техните земи се превръщат в средство за усилена стопанска дейност, която самата българска държава покровителства. От достигналите до нас оскъдни известия на византийските историци и летописци за подписания договор между двете държави ни се струва, че тези и други клаузи нарочно не се обявяват. Така например, според други косвени сведения, можем да кажем, че нарочно се пропуска да се знае, че византийският император е настоявал в този договор да се включи и клауза с която се изисква българският кан Тервел да се озовава на помощ, когато империята е застрашена от външни нападения или от вътрешни брожения.

А сега на въпроса Ви. Борбите на религиозна основа във Византия в периода 711-717 г. много сериозно разклащат институцията на империята. Казахме малко по-горе, че през 713 г. Анастасий ІІ сваля Филипик, който през 715 г. пък е свален от Теодосий ІІІ. През 717 г. Лъв Исавър сваля Теодосий ІІІ и поставя началото на иконоборците на Исаврийската династия.

От историята знаем, че тази неуравновесеност във Византия предизвиква гнева на папата. Тази враждебност и гняв към Цариград разклащат устоите и авторитета на императорската власт в Италия и Сицилия. Арабите се възползват от ситуацията да се месят и използват вътрешната слабост на Византия и започват да разширяват владенията си - на запад в Испания, а на изток - в Мала Азия и завладяват цяла Армения. Влиянието на византийската флота в Средиземно море е оспорено от арабите. Това им дава куража да правят сериозни опити да завладеят и Цариград. През 717 година 1800 кораби стоварват войски в Източна Тракия. Така се започва една тежка обсада по море и суша на Константинопол. И благодарение на устойчивия и силен характер на Исаврий ІІІ Лъв и на неговите качества като военен стратег и най-вече - на пълното съдействие на българската войска, предвождана от хан Тервел, Византия е спасена от неминуема гибел.

За обсадата на Константинопол арабите съсредоточават 180 000 войска. Още в самото начало на обсадата кан Тервел спечелва няколко битки с арабите, с което не им дава свободно да провеждат спокойни военните си планове по суша срещу стените на империята. По море обаче арабите нямат успехи, защото там все още силно действа средиземноморският флот на Византия, което пречи на редовното снабдяване с провизии на арабската многобройна войска. Обсадните войски търпят големи лишения още и от факта, че не могат да събират храни от Тракия, където хан Тервел е пълен господар. Българите избиват арабските фуражери. Българският предводител не се стреми да постигне бърза победа във войната. Той не се стреми да предприеме решителна битка срещу арабите, а възприема изтощителна стратегия „винаги слаб Цариград“. Кан Тервел се стреми да извлече от тази война двойна полза -  едновременно отслабване и на двете воюващи страни и признателността на Византия към кан Тервел и за оказаното съдействие. С тази си тактика той предотвратява едно евентуално решително действие на многобройната арабска войска върху българите при неблагоприятното съотношение на войсковите сили. От своя страна и арабите не се стремят на решителен удар срещу българите, защото „хитрите войни на българите“ могат да ги увлекат неизвестно къде и да ги унищожат. При тези трудни условия, наложени им от Тервел, арабите са заставени просто да наблюдават българите по-отблизо, а в същото време да водят упорити действия срещу стените на Константинопол.

Обсадата се проточва почти година. Появилите се болести и най-вече гладът сред арабската войска стопяват почти на половина нейните редици, но те не предприемат действия да се оттеглят. В своите хроники Михаил Сирийски пише, че арабите се боят от своя халиф и най-вече - от българите. В средата на лятото на 718 г. българите провеждат едно ожесточено сражение, в което арабите са разгромени. Според източниците, в тази битка арабите губят между 20 000 и 32 000 войници. С тази победа кан Тервел и българските войски прекършват опитите на арабите да проникнат в Европа през Балканите. С тази си победа Тервел, колкото и странно да изглежда, става най-известният и популярен български владетел в Европа през епохата на Ренесанса. За него са съчинени множество балади, пиеси и песни, разнасящи славата му сред народите като победител над арабите.

Кановете Аспарух и Тервел заставят Византийската империя да се примири и да признае военното си поражение, но и да отстъпи от някои свои идеологически позиции, да спре презрението си и неприемането на варварския свят. С признаването на достойнството на Тервел като владетел на българите, на новосъздадена България се отваря вратата към Европа и голямата европейска политика. С тази победа  българската войска и кан Тервел предотвратяват нахлуването на арабите в Европа от изток, с което я спасяват от ислямизация.

- А какво можем да заключим от всичко казано до тук?

- Искам да кажа, че кан Тервел за трети път се явява пред стените на Константинопол по времето на император Лъв Исавър в борбата му с Анастасий ІІ, но въпреки това, Византия не оценява българската услуга и помощ. Историята не ни говори за никакво подобряване на взаимоотношенията между двете държави.

Накрая, нека да заключим, че кан Аспарух остава в нашата българска памет като великия основател на българската държава тук, на Балканите, кан Тервел е нейният съзидател. За неговата смърт се приема 721 година.

НДТ