145 години от гибелта на Васил ЛЕВСКИ и 170 годни от рождението на Христо БОТЙОВ
2018-02-19 @ 10:12 EET
МЕЛНИЦАТА
Стихотворение от Генчо ЗЛАТЕВ
Увисна на плета във страшна зима. А после на въжето. Хубав, млад. Но не погина. Жив си. И те има във всяко село и във всеки град. Изгарят дните като суха плява. Топят се като восък, като свещ. Но не изчезва и се извисява Оная мелница край Букурещ. Виелица изплита гъсти мрежи. Скимти и вие като куче зло. До тебе е застанал, свъсил вежди, Войводата с високото чело. Между скрежасали от студ дувари, нехапнали, измъчвани от глад, не бяхте хъшове, а мелничари. Най-опитните в тоя занаят. Под схлупената и прогнила стряха, под небосвод одрипавял и сляп със тонове брашно ни завещахте с една заръка: Да замесим хляб! Но все не смогваме. И все сме слаби. И силни само в битката за власт. Кой повече да лапне, да заграби. И срамно, и позорно е край нас.