изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls

По-добрият вестник на Добричка област NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria     разширено търсене   НОВ САЙТ ВНИМАНИЕ! ТОВА Е АРХИВНО КОПИЕ НА САЙТА ДО 11 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. НОВИЯТ САЙТ Е НА АДРЕС WWW.NDT1.COM Информацията тук няма да бъде обновявана! Раздели Home Новини Времето Европейски съюз Еротика/Erotica Екология Забележителности Заложници Здраве Земеделие Икономика Интервюта История Календар Китай Коментари Кулинарни Култура Любопитно Лов и риболов Мис & Мистър Недвижими имоти Образование Общество Парламент Поезия Политика По света Ред и сигурност Реклами Светска клюка Спорт Туризъм Хороскоп За сайта Празници Атина 2004 Евро 2008 Евро 2004 Коледа Ротари/Rotary Справочник Чаровниците на Добруджа Какво ново КОМЕНТАРИ последни 1 седмица Няма нови коментари ВРЪЗКИ последни 2 седмици Няма нови връзки Други Съдържание Галерия Галерия-сватби Събития Няма нови събития Потребителски функции Име: Парола: Все още нямате регистрация? Регистрирайте се като нов потребител Изгубена парола? За сайта Редакционен екип, адрес и телефони за контакти Новинарски канал (Newsfeeds) [ RSS ] [ RDF ] Новини в Галерия  Добре дошли в НДТ, Добрич, България  2024-04-27 @ 00:09 EEST 40 ГОДИНИ ДЖУДО-ТЕРВЕЛ /АРХИВНИ СНИМКИ/     2018-03-17 @ 16:48 EET През 2018 се навършват 40 години от основаването на школата по джудо в град Тервел. Изминаха толкова години, откакто стъпих за първи път на татамито (специален вид тепих) в залата на милицията, в която най-напред се провеждаха тренировките, преди да се преместим в малкия физкултурен салон на училището, но участието ми в това приключение остави незаличим спомен у мен. Наричам го приключение, защото започна случайно, но ме промени завинаги. Днес си спомням с усмивка (макар че е имало моменти, в които изобщо не ми е било до смях), за изнурителните тренировки след училище, както и през уикенда и лятото преди състезания; за свалянето на килограми; за болките в тялото; за абсолютната ми увереност, че не съм способен да направя и едно движение повече, но все пак успявах да се преодолея и да продължа да се боря. В същото време, не мога да забравя приятелите си от школата, многобройните и безценни уроци които получих за самото бойно изкуство, но също така и за живота, гордостта и удовлетворението от победата. Не мога да забравя как представители на тази малка школа се изправяха на републикански първенства срещу силни и мотивирани противници, представящи най-големите клубове в страната- „Левски Спартак‘, „ЦСКА“, „Славия“, „Локомотив“- София, „Спартак“ и много други, и ги побеждаваха! Джудото ми даде и много уроци за живота, които помня и до днес- да уважавам противника си и да не забравям, че и той най-вероятно е силен и бърз колкото мен и има същата цел като мен; да използвам оптимално собствената си и енергията на противника; да съм трудолюбив и да се боря с трудностите докрай; да държа на думата си и да съм отговорен. Тези от уроците, на които съм се провалял като дете и юноша, станаха още по-ценни за мен, тъй като ги помня най-ясно. Започнахме с голям ентусиазъм, запалени от успехите на поколенията джудисти преди нас, много от които познавахме лично. Без да съм изчерпателен, бих искал да посоча имената на Петко Иванов, Митко Куманов, Дидо Пенчев, Борислав Пенчев, Близнаците, Анелия Казакова… Повечето от тях бяха не само отлични „джудоки“, но и невероятни атлети- и двете безспорно дължащи се на талант, но същевременно солидно подплатени с дълги години труд, упорство и безкомпромисни тренировки. За нас най-важното беше, че ни служеха за пример. Виждахме, че ако сме дисциплинирани, уважаваме спорта и следваме съветите на своя треньор, може би ще станем като тях. С една дума, в залата по джудо не можеше да влезеш просто за да се изпотиш здравословно или да прекараш приятно време с приятели, докато практикуваш. Духът на заниманията се свеждаше до принципа „всичко или нищо“- тоест, или тренираш с максимална концентрация, сериозност и себеотдаване, или по-добре остани отвън. Говорейки за джудото в град Тервел, бих искал да спомена и човека, който постави основите преди 40 години и разви спорта в града ни до национално и международно равнище. И който, уверен съм, и днес има енергията да запали искрата на джудо в града ни, след известно прекъсване- Жеко Георгиев. В залата за нас беше „тренер“, а извън нея- Бати Жеко. И наистина, за нас, неговите възпитаници, освен треньор по джудо, той беше- и си остава! педагог, настойник, съветник, по-голям брат, понякога спортен медик, а често се грижеше за нас и като родител. Без колебание бих могъл да му отдам 90% от заслугата за всяка наша победа. Когато се колебаехме или имахме трудни моменти (а такива имаше), ни помагаше с чувството си за хумор, с грижата си, а понякога добавяше и щипка строгост. Тласкаше ни (но разумно и внимателно), към пределите на собствените ни възможности, което ни правеше още по-добри спортисти и ни изграждаше като личности. Собственият му дом беше винаги отворен за нас и имахме усещането, че сме част от семейство. И до днес съм убеден, и съм сигурен, че това се отнася до всички негови възпитаници, че мога да разчитам на него, ако имам нужда от съвет, реална помощ или просто да поговоря с някого като с приятел. Давам си също така сметка, какво безгранично доверие са му имали родителите ни, за да ни изпращат на 500 и повече километра разстояние за по няколко дни, и то на състезания по спорт, който дори в тренировъчната си форма може да доведе до контузии. Поддържаше постоянен контакт с учителите ни и родителите ни и не допускаше слаб успех или недобро поведение в училище. Всъщност, отличният успех и примерно поведение в училище бяха „входният билет“ за залата, без който нямахме право на достъп. Много от неговите възпитаници впоследствие намериха успешна реализация в областите на сигурността, инженерните и юридическите науки и медицината, но най-важното- станаха добри хора и почтени граждани. При цялото внимание и време, което ни отделяше, Жеко Георгиев успяваше да бъде добър професионалист и всеотдаен родител. В наши дни е лесно да бъдеш „гражданин на света“, предвид изключително улеснените комуникации, достъпът до всякакъв вид информация и възможността за пътувания, но още през 80-те, предвид разностранните си интереси и желание да изследва нови области и култури, за мен той беше човекът, доближаващ се най-много до това определение. Основател е на първата частна школа по английски език в град Тервел, която функционира успешно и понастоящем. В личен план мога да заявя, че получих първите си уроци по английски от него, без което днес нямаше да мога да осъществявам служебните си задължения. Но, както се казва, нека резултатите на неговите възпитаници говорят за него. Ето и списък (може би непълен, за което бих искал да се извиня на всички мои съотборници), на постиженията на поколенията възпитаници на Клуб Джудо-Тервел: Костадинка Недева- 4 място на Републиканско първенство Добринка Ганчева- 3 пъти шампион на България Анелия Казакова- 3 пъти шампион на България Иванка Георгиева- бронзов медал от републиканско първенство Валя Якимова- 6 място на републиканско първенство Дарина Якимова- 6 място на републиканско първенство Валентина Вълчева- 6 място на републиканско първенство Диан Пенчев- сребърен и бронзов медал от републиканско първенство Митко Куманов- 4 място на спартакиада и шампион на армейските училища. Йордан Вълчев- 4 място на републиканско първенство Пламен Гочев-  бронзов медал от републиканско първенство Петко Иванов- шампион на България, сребърен и бронзов медал от републиканско първенство Борислав Пенчев- 6 място на републиканско първенство Митко Колев- 4 място на републиканско първенство Живко Желязков- бронзов медал от републиканско първенство Дарин Василев- бронзов медал от републиканско първенство Господин Казаков- шампион на България Георги Стойчев- шампион на България Николай Начев- бронзов медал от републиканско първенство Петър Радев- бронзов медал от републиканско първенство Венелин Маринов- бронзов медал от републиканско първенство Недко Великов- бронзов медал от републиканско първенство Руслан Ганчев- 4 място на републиканско първенство ……………………………………………………………………………………………. Оставям място, тъй като съм убеден, че списъкът все още не е окончателен и че името на Джудо клуб „Септември“- Тервел ще продължава да се чува на национални, а защо не и международни форуми. Днес джудото е най-широко практикуваното бойно изкуство в света, основано в края на 19-и век от Доктор Джигоро Кано, в Япония. Неговата уникалност се състои в съвременната трактовка на всички бойни техники, натрупани в течение на хилядолетия от самураите и изведени на ново, практическо бойно равнище. Същевременно, тренировъчният вариант на джудо, наречен „рандори“, позволява използването на техники в условия, максимално близки до реалните. Едни от най-големите състезатели по смесени бойни изкуства, като Фьодор Емеляненко, Ронда Раузи, Благой Иванов, са започнали спортната си кариера като джудисти или имат солидна подготовка в този спорт. Един от най-известните последователи и поддръжници на джудо е и Президентът на Руската Федерация, Владимир Путин. Спортът или по-скоро изкуството на джудо се основават на принципи, които могат да бъдат отнесени и приложени към живота. В Япония се явява национален спорт и се практикува във всички училища и университети, като част от задължителната учебна програма. В света джудото е широко популярно в държави като Холандия, Франция, Германия, Обединеното Кралство, Русия, САЩ, Китай, Корея и много други. В заключение, по случай годишнината от основаването й, бих искал да поздравя всички възпитаници на школата по джудо в град Тервел! Да благодаря на всички наши съграждани и учители (и тук бих искал специално да спомена името на вече покойния директор на ЕСПУ „Йордан Йовков“- Александър Русинов), които помогнаха за развитието на спорта в града ни и да пожелая на треньора ни- Жеко Георгиев, нови  и още по-големи успехи. Д-р Георги Стойчев, Директор Европейски Медицински Операции, Актавис Сходни връзки Още от Спорт Stats  Copyright ©2000 - 2003 © 2024 НДТ, Добрич, България  Всички права запазени. Powered By Geeklog  Страницата е генерирана за 0.49 секунди