изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls

По-добрият вестник на Добричка област NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria     разширено търсене   НОВ САЙТ ВНИМАНИЕ! ТОВА Е АРХИВНО КОПИЕ НА САЙТА ДО 11 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. НОВИЯТ САЙТ Е НА АДРЕС WWW.NDT1.COM Информацията тук няма да бъде обновявана! Раздели Home Новини Времето Европейски съюз Еротика/Erotica Екология Забележителности Заложници Здраве Земеделие Икономика Интервюта История Календар Китай Коментари Кулинарни Култура Любопитно Лов и риболов Мис & Мистър Недвижими имоти Образование Общество Парламент Поезия Политика По света Ред и сигурност Реклами Светска клюка Спорт Туризъм Хороскоп За сайта Празници Атина 2004 Евро 2008 Евро 2004 Коледа Ротари/Rotary Справочник Чаровниците на Добруджа Какво ново КОМЕНТАРИ последни 1 седмица Няма нови коментари ВРЪЗКИ последни 2 седмици Няма нови връзки Други Съдържание Галерия Галерия-сватби Събития Няма нови събития Потребителски функции Име: Парола: Все още нямате регистрация? Регистрирайте се като нов потребител Изгубена парола? За сайта Редакционен екип, адрес и телефони за контакти Новинарски канал (Newsfeeds) [ RSS ] [ RDF ] Новини в Галерия  Добре дошли в НДТ, Добрич, България  2024-04-27 @ 04:23 EEST Сталин и православният комунизъм     2018-04-22 @ 11:26 EEST Съветският вожд Сталин скоро след смъртта си през 1953 г. е един от най-охулваните политици на Запад и в СССР и Русия. Въпреки неспирните потоци лъжи и клетви по негов адрес, в днешна Русия твърдо продължава да бъде най-одобряваната историческа личност. Мнозинството хора там приемат думите на един журналист за него: „Сам не крадеше и на другите не позволяваше; въздигна страната, а не я прахоса; синовете си прати да воюват за родината, а не в Англия.“ През 1939 г. Сталин е Човек на годината в сп. TIME, представен е така: „Този син на обущар и перачка има изключителни интелектуални способности. Цитира цели параграфи от Библията и Бисмарк, сам пише своите речи и статии, а стилът му се отличава с изтънченост и точност.“ През 1941 г. той предвижда: „Името ми ще бъде оклеветено, ще ми припишат маса злодейства… Ционизмът ще ни отмъщава жестоко за нашите постижения… ще дойдат нови поколения, които ще строят бъдещето си върху нашето минало.“ Йосиф Джугашвили – Сталин поема властта в Съветска Русия след Ленин. На няколко стъпки, с азиатска хитрост и йезуитско коварство, в условията на остра конкуренция с много влиятелния в партията и сред военния елит Лейба Троцки. Водещи фигури по време на Октомврийския преврат, военния комунизъм и Гражданската война, Ленин, Троцки и повечето висши комисари са гледали на Сталин отвисоко, ценили са го като доставчик на пари чрез „експроприации“, т. е. чрез тероризъм. Двамата са от заможни семейства, образовани, продуктивни публицисти, пламенни оратори, с по десетина чужди езици и широки контакти и обилна тайна подкрепа от Запад. Сталин произхожда от най-ниския слой в Задкавказието, с баща обущар-алкохолик и майка селска ратайкиня, често е бил малтретиран. Мрази царското офицерство и интелигенцията, има силен кавказки акцент и е посредствен оратор, не владее езици. Поради контузия в детството лявата му ръка не се разгъва в лакътя, поддържа я с дясната. Лявата си ръка поради паркинсонизъм поддържа и Хитлер… Ревностна християнка, майката на 15-годишния Йосиф го записва в Тбилиската православна семинария. Макар да е бил много силен ученик и да е пишел стихове на грузински, същата година се свързва с нелегална марксистка група и влиза в социал-демократичска организация с националистически уклон. За пропагандистката му дейност го изключват от семинарията малко преди да завърши, но с право да учителства в началните училища. 23-годишен през 1901 г. вече е в нелегалност, организира стачки и партийни структури. На конгрес през 1905 г. се среща с Ленин, оттогава е в тесен контакт с него. Става „упълномощен агент на ЦК“ за Кавказ, взима псевдонима Сталин (Стоманения), участва в терористични операции за придобиване на средства за революционна дейност. Активно сътрудничи в партийния вестник „Правда“, публикува важната статия „Марксизмът и националният въпрос“. Нееднократно е арестуван, вкарван в затвор, бяга и продължава конспирациите, пак го прибират, два пъти принудително го заселват в Сибир. След Февруарския преврат през 1917 г. е освободен, в Петербург вече е в най-тесния болшевишки кръг, подготвящ въоръжено въстание. След Октомври е народен комисар (министър) по националните въпроси, през Гражданската война придобива военно-политически опит с големи маси войски. През 1922 г. става Генерален секретар на болшевишката партия с отговорности за кадрите и организационните структури. След смъртта на Ленин изключително ловко се възползва от тази ключова позиция и реформира партията в пълна своя изгода. Сам я нарича „орден на меченосците“, нещо като средновековните монашески рицарски ордени, но православно комунистически с петолъчка вместо Малтийски кръст. Полага мумията на вожда Ленин в мавзолей, осигурява му обожествяване, за да стане самият той неговия Пророк, Наместник, Посветен Последовател. Успява. Атеисти по определение, комунистите в СССР всъщност са вярващи, тъй като идеологията всмуква вярата от православната религия, взима матрицата й, обещава спасение на вярващите, както го е правила и Църквата. „Най ценният капитал на света са хората. Кадрите решават всичко.“ Методично Сталин подменя кадрите на Ленин и Троцки със свои напълно доверени хора от трети позиции, разполага ги на ключови позиции в апарата на партията и в държавната власт. За да внушава, че е Първият ленинец, пише статии „Към въпросите на ленинизма“ и „За основите на ленинизма“, гарнирайки марксизма с милитаристка и военно-командна фразеология, с антидемократични постановки. Подражавайки на новия вожд, партийците се обличат в полувоенни или направо военни дрехи, някак естествено зазвучава, че „Сталин – това е Ленин днес“. Към 1938 г. целият ленински партиен набор е практически ликвидиран. Защото искали „да възстановят капитализма, да превърнат Русия в суровинен придатък, а съветския народ в роби на световния империализъм“. Руският и американски учен Вернадски пише, че партията остава без революционери, морално-интелектуалното ниво на партийците пада, в редиците нахлуват кариеристи, подмазвачи, крадци. През 1924 г. Сталин прокарва немарксистката си доктрина за „построяването на социализма в отделно взета страна“, т. е. в СССР. По-късно и откритието за „засилването на класовата борба в хода на успешното строителство на социализма“, на което следва да се отговори с диктатура на пролетариата, т. е. с терор. Сталин е привърженик на традиционното великоруско самодържавие, макар и с комунистически елементи на повърхността. Портретите на комунистическите адепти Маркс, Енгелс и Ленин висят навсякъде, но Сталин в много отношения не следва теориите и заветите им. Още при създаването на Съюза е за „автономизация“ на отделните периферни републики и против даването им на всички атрибути за държавност. Тогава надделява Ленин, но при разпада на СССР те се отделиха, а днес Русия има тежки главоболия не само с Прибалтика и Украйна. След червения терор и Гражданската война съветската страна е в окаяно икономическо и социално състояние. Същевременно в Кремъл добре разбират, че целите на Англия и Франция след Първата световна война не са постигнати докрай и тя ще има продължение. Вижда се, че те усилено кредитират Германия, за да укрепне икономически и се въоръжи за поредния Поход на изток. СССР може да разчита само на пълна мобилизация на вътрешните си ресурси. Отмирането на държавата ще стане не чрез отслабване на държавната власт, а чрез максималното й усилване, казва Сталин, „ако за 10 години не извървим пътя, който Западът е изминал за 100, ще ни смачкат…, със слабите в наше време не е прието да се съобразяват, а само със силните“. И повежда народа през огромни лишения и със свирепи репресии по пътя от ралото до атомното оръжие и статута на свърхвелика сила. Е, няма до го харесват на Запад! Няма друг начин за оцеляване. След време на въпроса на Чърчил за най-страшното в руската история Сталин отговоря – колективизацията. Преди войната трябва да се изгради съветска национално-държавна идентичност, спешно да се извърши индустриализация. Партията превръща страната в трудово-казармен лагер, държавните институции са само нейни трансмисии. Опустошеното през военния комунизъм село отново е подложено на терор, има над 2000 бунта, страшен глад и канибализъм, срещу хората са изпращани части на редовната армия. След колективизацията се създава ГУЛАГ – уникална мобилизационна икономическа структура за използване на практически безплатен труд. Започва през 1933 г. с 300 000 натикани в лагерите, през 1941 достигат до 1,6 милиона. Въведена е купонна система. Обаче военният потенциал на СССР се изравнява с този на Германия. Зад нея през войната са над 65% от индустриалните ефективи на цяла Европа, но СССР побеждава. Тостът на Сталин през 1945 г. е „За руския народ!“ Цената е огромна, по различни оценки загиналите по време на колективизацията и индустриализацията са между 4 и 8 милиона, в енциклопедия Британика дават 6-8 млн. И днес е твърде скъпо запазването на независимост върху тази огромна територия, но засега руснаците смятат да си я запазят. При все, че отново се повтарят събития, модели и схеми за противодействие, каквито са имали място преди 80-100 години. „Те преценяват нашето великодушие като слабост“, писа Сталин след войната. Д-р Илия ИЛИЕВ в-к "Труд" http://www.pan.bg Сходни връзки Още от Коментари Stats  Copyright ©2000 - 2003 © 2024 НДТ, Добрич, България  Всички права запазени. Powered By Geeklog  Страницата е генерирана за 0.05 секунди