Какво може да привлича един човек на тази възраст да се връща толкова често в нашата бедна страна? Едва ли е икономическата или политическата обстановка. Със сигурност не са и дискотеките в „Слънчака“ и напиванията по спирките. Няма как да е и близостта на страната ни до неговата – предвид немалкото разстояние, което за него се измерва в 2 часа полет и още половин час с автобус. За да разбера ключа за неговите чести посещения по нашите ширини, решавам да проведа с него един съвсем неформален разговор, който ще споделя с вас:

Изтривам сълзите, насъбрали се в очите ми от това прекрасно описание на любимото и за мен място и се опитвам да задам друг въпрос на интересния си възрастен събеседник, за да разбера малко повече за него. Събирам смелост и задавам следващия си въпрос:

-    Цял живот съм работил какво ли не, затова сега мога да си позволя да почивам. Бил съм в екипа от техници, отговарящи за стълбовете за високо напрежение, бил съм техник, но в последните години бях охранител – нощни смени. Затова и сега не мога да спя през нощта – сутрин, когато другите са на закуска, сънят ми е най-сладък. А вечер помагам на персонала на хотела – пазя момичетата на рецепция да не ги открадне някой пиян турист. /смее се/.

-    Също като всички хора по земята, и те са се променили. Може би са започнали да пият повече и са станали по-шумни – или просто аз съм остарял. Може би не винаги се съобразяват с другите, когато са в кафето, на плажа или в ресторанта – или просто моите виждания са прекалено консервативни в някои насоки. Хора като хора. Не можем да ги променим, за съжаление. Няма и нужда. Колелото се върти – един ден и те ще бъдат на моето място и ще искат почивка и други по-млади от тях ще се смеят шумно, ще пеят и ще прекаляват с алкохолните напитки. Това е животът – не мога да очаквам всички да се съобразяват с мен, затова ги приемам спокойно.

1. Управителката на хотел "Калиакра" Кремена Янева и Виктория Симеонова - фронт офис мениджър

2. Хотел "Калиакра"