Синът ми със заря в очите
и до колене във живота -
се връща, за да ме попита
как се умира като Ботев.

Направо за смъртта въпроса.
/А няма отговор и в нея./
Но как да му разкажа просто
как като Ботев се живее?

И как от днешното ми ниско
да обяснявам върховете.
Как знамето да стане близко -
пришито здраво за сърцето?

Като... детето ми ги вижда:
войводите - съвсем пропити -
бради си пускат и прииждат
/със революция в брадите/.

И рецитират гръмки фрази
във името на Свободата.
Но за да любят и да мразят
- не е достатъчна брадата..

Детенце,чакай да се мръкне.
/По мръкнало изгрява Ботев!/
И е достатъчно да млъкнем.
И пред смъртта.
И пред живота.