Защото не й позволих.

  Но и защото Вселената ми изпрати - първо молитвите и събрани парици на приятели и колеги, благодаря ви Сабина-Димитър Дукови, Гинка Димитрова, Дана Михайлова, ако да изредя всички, ще има да четете до 17-тия РД…, после Галина Дурмушлийска,  Jaap van Beelen Annemarieke MelmanIvo Eelco Boswijk, парите събирани в Холандия, за да оцелеем, та научих, че има и други системи, които създават, а не убиват…
Благодаря ви,@Дарик Добрич, че по едно време рипнахте да обнародвам „И уча себе си на нежност“ - после част от тиража й беше инвестиран в кафе, пияни вишни и уиски из болниците - че лекари, сестри и санитарки да ми забелязват умиращото дете.
Първо чаках на една социална опашка за помощи с 50 човека, неговорещи български. Не разбирах защо съм там - не заради неговорещите български, а заради писъците на голямата ми дъщеря по мобилния, все още служебен телефон: „Мамооо, с бебето става нещо страшно, не знам какво да правя, идвай сииии“. После трябваше да убия, но не я убих, една чиновничка, която ме разкарваше от единия край на града до другия, с пищящата количка, правеше гърчове в колата - не количката, бебето, веднъж щяхме да се пребием…, за да разнасям бележки и удостоверения между канцелариите от единия край на града до другия, за да стана... личен асистент.
После изтощението на голямата - от кандидат-студентските разпечатки и денонощните писъци на малката… - припадък, мъкнеш едната до колата, мяташ другата на задната седалка, с клаксон и аварийни стигаш до спешното…
Тогава системата ме блъсна по челото и по друг начин - моя бивша класна ме свързва с нейна колежка да подготви голямата за кандидат-студентски изпит. Прибира се прежълтяла след срещата с българичката, носи някакъв препечатан „учебник“, отваря на Йовков, където червен химикал е подчертал нещо като „лиричната консистенция на атрукуларното сетивоекспониране в образа на Албена, пряко антрополира с неконвенционалната екстровертност на вината й, че е контрапултирала дядо Власю…“ - нещо такова - та, мамо, за този учебник и подготовката трябва да платим 500 лв, госпожата каза, че ако подчертаните гадости не ги напиша на изпита - никакво приемане, беше причината да е прежълтяла като болна от дезинтерия.
Огромен жилищен заем, изключен ток, заради неплатени сметки, /после скачени по оня начин жици/, една чепка грозде се дели на зрънца между малката и голямата, приятели четат стихове и ги продават на А4 в „Стария Добрич“, за да ми подарят парите за памперси… Нали, Сашо Серафимов - докато те самите се чудят с какво да си купят антибиотиците на децата…
Писъците на брат й, когато разбрахме, че И не вижда….
Отчаянието на баща й, че докато тя бере душа в ръцете ми в някоя болница, той майстори вертикализатори и пълзачки.
Нечовешкия срам на баща й…
Командирован в Ирландия като военен пилот, току-що пресен НАТО-вец, заръчала съм да разпитва как може да намери количка и вертикализатор като тези на снимките, които са ми дали от @Карин дом... Колегите му го гледали подозрително, докато накрая на двайсет бири си признали, че го подозирали в някаква мръсна търговия, защото ирландските им мозъци нямат участък, в който да се вмести разумно обяснение за обстоятелство баща-пилот от държава, член на НАТО, да търси употребявани помощни средства за детето си с ДЦП, защото в кирливата му родина не само ги няма, но и няма как да й ги купи, защото ... ЕДНА СИСТЕМА те поглъща, целия ти живот, не само доходите ти…
И това не са само детайли от спомени.
Това е реалността, нееее - много по-убиваща е - за стотици хиляди семейства. И СЕГА!
СЕГА!!!
В една лунна вечер със сина ми си приказваме романтично, в някакъв изненадващ тих час без писъците на сестра му, малката, аз лирично питам по-скоро себе си - „Маме, как ли щеше да ми се стече животът, ако я нямаше тая малка ревла…“. „Ми мамо, най-вероятно щеше да си е впиянчила вече…“ „Моля????“, „Миии… веселба с дружеството на писателите, веселба с дружеството на журналистите, веселба след премиера, веселба след концерт, на рокерски събор, на домашен купон…“
Е, сине, не се впиянчих, ама развих други лудости, защото животът вакуум не търпи.
А ти така и не изпълни клетвата си да научиш Рапунцела си да псува, ама един на семейството стига, аз се справям успешно и заради нея.
В скоби-часове, преди да отлетя за нормалността, където съм сега, сновах с дъщеря си между централата на ГЕРБ и Дарик радио в Добрич. За да може една жена със сколиоза, грамотна, образована и готина, да започне работа… Защото системата я е лашкала години наред между вкъщи и миялната на ресторант в Албена.
Е, имам подарък за рождения ден на дъщеря ми - Цвети е започнала работа в някакъв общински отдел. Преди системата да я прогони с прекрасното й семейство, или да я доосакати.
Честит рожден ден, Рапунцел!
Благодаря ви, Таня Димитрова и Митко! Че ме приютихте на запад от ада, иначе сега приятелите ми щяха да събират пари да ми платят съдебната гаранция.

За нанесени големи телесни повреди на Димитър Манолов, Адриана Стоименова, Веска Събева… или поне когото от тях бях докопала на заседанието в Министерския съвет.
Честит 16-ти рожден, малка дъще!
На запад от АД-а!

Красимира ОБРЕТЕНОВА,

Холандия