Какво общо имат турската лира, иранският риал, руската рубла, индийска рупия, аржентинското песо, чилийското песо, китайският юан и южноафриканският ранд?

Всички те стремително падат тази година, а някои от тях се сринаха драстично само в последните седмици. Но това не е цялата история. Цялата история включва и факта, че тези страни стоят върху тиктакащата бомба на деноминираният в долари дълг, пише Джейкъб Шапиро в „Геополитикал фючърс”.

Историята започва през 1990 г., когато много държави тръгват да трупат големи дългове деноминирани в американски долари. Това е ефективен начин да дадат начален тласък на икономическата активност и докато собствената им валута е силна спрямо долара начинанието е почти лишено от риск. От 1990 г. до 2000 г. деноминираните в долари дългове на развиващите се държави скачат от 642 милиарда на 2,17 трилиона.

Проблемът може би сега излиза наяве. Деноминираният в долари дълг се е раздул като балон. Според последния доклад Банката за международни разплащания, сумата на доларовите задължения на развиващия се свят е достигнала 11,5 трилиона долара, към края на март 2018 г.

А поскъпването на щатската валута оскъпява обслужването на дълга. Проблемът може да доведе до нова финансова криза, ако балонът се спука.

Около 200 млрд. долара или почти 50% от външния дълг на Турция е деноминиран в долари. Сумата е близо два пъти по-голяма от турските валутни резерви. А увеличаването на лихвените нива от Федералния резерв в САЩ е едва в началото си.

Но турската лира не е сама. Най-силен бе спадът на аржентинското песо, чиято стойност спрямо долара се понижи с 9,5% само през седмица, както и южноафриканския ранд, който падна с 8%. Индонезийската рупия загуби над 1%. Чилийското песо поевтиня с 3,4%, докато индийската рупия удари рекордно ниски нива спрямо долара на 14-ти август.

Мексико е най-големият длъжник в долари след Китай от развиващите се страни. Мексиканският дълг възлиза на 271 милиарда долара. Засега песото е стабилно, но предстоят преговорите със САЩ за промяна на условията на Споразумението за свободна търговия в Сверена Америка (НАФТА).

Освен страните, които са най-уязвими от силния долар, има и 6 други – Бразилия, Индия, Южна Кория, Малайзия, Русия и Южна Африка се изправят пред проблеми от различно естество.

Те разполагат със значителни валутни резерви, а доларовите им дългове са сравнително малки, спрямо размера на икономиките им. Проблемът при тях е поскъпването на обслужването на задълженията им, но и увеличаването на цените на вносните стоки, което ускорява инфлацията.

Най-изолирани от настъпващата валутна криза са Китай и Саудитска Арабия. В последните седмици Пекин беше подложен на натиск, но досега не е позволил на юана да падне твърде ниско. Китай има външен дълг от 548 милиарда долара, но това е едва 4% от брутният вътрешен продукт на страната. Освен това разполага с валутни резерви от 3,2 трилиона долара.

Саудитска Арабия също има значителни валутни резерви. А там действа и валутен борд, обвързващ риала с долара.  

Турската икономика ще се влоши, преди да започне да се възстановява. Но по-важният въпрос е дали кризата може да се разпространи и към други уязвими страни. Към този момент най-притеснителни са Аржентина, Мексико, Индонезия и Чили. Твърде рано е да обявим това за глобална финансова криза, но е видимо, че ставащото в Турция не е просто турски проблем.

https://www.vesti.bg