НАЦИОНАЛЕН СЪБОР НА ДВИЖЕНИЕТО НА ПРИЯТЕЛИТЕ НА РУСИЯ КРАЙ ЯЗОВИР КОПРИНКА
2018-10-03 @ 14:08 EEST
За
петнадесети пореден път Национално движение „РУСОФИЛИ”, съвместно с
Община. Казанлък, организира и проведе Национален събор край язовир
„Копринка“. Съборът бе посветен на 140-годишнината от Руско-Турската
Освободителна война 1877-1878 година.
Добричка област, организирана от координаторите на движението - общинският съветник Боян Саркизов и доц., д-р на техническите науки Свилен Стоянов, с 40-местен автобус, рано сутринта на 8 септември потеглихме на път. Първо посетихме величествения паметник на историческия връх „Шипка”, за да отдадем почит на героичния подвиг на руските богатири и на българските опълченци.
Отдалечеността и дългият път ни лиши нас – добруджанци, от възможността да сме на събора при неговото откриване и не успяхме да чуем на живо словото на председателя на Националното движение Николай Малинов и поднесените приветствия на Президента на Републиката Румен Радев и Патриарха на Българската православна църква Неофит, прочетени от г-н Малинов. Но усетихме веднага атмосферата, настроението на хилядите хора, дошли на събора. Около 170 автобуса, 25-30 микробуси и над 1000 леки коли бяха докарали хората, дошли да съпреживеят празника. Огромния лесопарк около язовира буквално беше пренаселен. Сред многото павилиони, търговски маси и шатри, украсената естрада и импровизираният дансинг бяха центърът, обединяващ погледите на присъстващите над 15000 приятели на Русия. Обединяващ девиз, изписан на транспаранти, бе: България е по силна с Русия; България навеки с Русия.
Ако макар и негласно се запитаме защо Съборът е тук - на Копринка, то спонтанно убедителният отговор ще бъде в съхранените спомени за неописуемия ентусиазъм за съграждане на нова България. И в моите спомени годините на бригадирското движение са все така свежи и ярки, как младежите участваме в строителството на нови ж.п. линии, язовири и трасирани нови пътища. Не мога да забравя песните: „Елате, хиляди младежи…” , „… Хаинбоаз ще бъде наша гордост…”, ”…Копринка и Росица-чудеса…” Язовир „Копринка” е част от нашия ентусиазъм, от доброволно отдадения ни бригадирски труд. На много от обектите срещахме присъствието, участието и помощта на чуждестранни младежи и специалисти. И в деня на Събора цялата гора бе огласена от песни, танци и хора. Изпълняваха се наши възрожденски песни, руски романси, фронтови песни, които предизвикваха умиление, радост и сълзи. Вечерта групата се установихме в Трявна. Настанихме се в хотел „Панорама”. Ресторанта превърнахме в увеселително заведение. Създаде се атмосфера на сърдечни дружески разговори и познанства. Народни хора и вълшебни танга не стихваха до полунощ. Сутринта на следващия ден – 9 септември, преди да потеглим обратно към Добрич, цялата група посетихме атрактивното кафене пред часовниковата кула и пред самия вход на някогашното „Славейково школо” опитахме прочутото Тревненско кафе на жар. Преминавайки край Велико Търново, автобусът направи отклонение, за да посетим добре известното село Арбанаси с характерната възрожденска архитектура. Не пропуснахме манастира „Св.Петър и Павел”. Фотоапаратите и джиесемите действаха в неограничен обхват и заснемаха характерен и уникален образец на стародавно архитектурно- строително изкуство, между които и това на Уста Кольо Фичето. Завърнахме в Добрич обогатени с много впечатления и с пожелания за нови срещи. Никола КАРАДЖОВ