изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2019-08-21 @ 12:31 EEST
НЕИЗМЕРИМА ХУМАННОСТ    
Здраве 120 години от рождението на д-р Газурков


В летописа на здравеопазването в Добричка област се откроява името на д-р Иван Димитров Газурков. Отдавна не е сред нас, но съхраненият в Държавен архив – Добрич, негов личен фонд от документи изгражда представата за личност, оставила трайна диря на неизмерима хуманност. Сред тях са автобиографията му, сведения, спомени, фотографии, свидетелства от ведомства и институции, статии и др.,  представящи всеотдайната му работа като лекар над 30 години, инициатор и изпълнител на редица културни и общественополезни дейности.
Д-р Газурков е роден на 29 ноем. 1898 г. в Тутракан. Завършва гимназия в София, участва в Първата световна война, за което е награден с възпоменателен медал. Завършва Медицина в Букурещ през 1927 г., впоследствие – три специализации: по Съдебна медицина през 1932 г. в Букурещ, по Вътрешни болести през 1948 г. в София и по Патологоанатомия през 1952 г. в София.
Спомените за работата му като околийски лекар, за активното му участие в общественото и културно развитие на с. Курт бунар (Тервел) и околията през 1930-1939 г., илюстрират факти от исторически аспект. Завладяват с емоционалния и откровен разказ за ентусиазма, с който подпомага експлоатираното и тънещо в нищета и невежество население, покосявано от болести и епидемии, причинени от безводие, голяма отдалеченост на болнични заведения, тежки материални условия на живот. Въпреки трудностите и рисковете за здравето и живота му, подпомогнат от местната интелигенция, предприема и пряко участва в редица проспериращи начинания. Създава културно дружество в Курт бунар, образува културна бригада, която в празнични дни изнася в селата литературно-музикални програми, здравни беседи, посещава домовете и дава напътствия за хигиенизирането им, подпомага бедни деца с облекло и обувки със събрани средства от вечеринки. В училищата д-р Газурков безплатно извършва медицински прегледи, раздава безплатно лекарства на бедните пациенти от аптечката на дружество. С лични средства създава безплатна трапезария за двадесет деца от бедни семейства. По негова инициатива и с негово участие се изчиства центърът на Курт бунар, засаждат се липи и акации, изгражда се комисия за проучване на водоснабдяването, почистват се водоизточници, правят се  постъпки за водопроводна инсталация. В селата успява да накара населението да хигиенизира дворовете и кладенците. Съставя картотека за контрол и лечение на заболелите от туберкулоза, сифилис, малария и др. Извършва ваксинация против вариола и дифтерия. Предотвратява разпространяването на епидемия от петнист тиф чрез изграждане на подземни дезинфекционни пещи за извършване на  депаразитация.  Лично обикаля селата и лекува болните, помага на родилките при трудни раждания, налагащи хирургическа намеса. В бележките си пише: „Зимно време по време на обиколките ми из селата, където имаше много гори, често шейната ми беше преследвана от вълци до селото”. Основава в Курт бунар годишен панаир с провеждане на състезания. С цел сближаване на младежите и поддържане на българското национално чувство основава футболен и волейболен отбор, със собствени средства осигурява екипировката им, подпомага организирането на мачове с тимове от Силистра и Добрич. Негова заслуга е гората до Курт бунар да се запази и да бъде обявена за национален парк, селото – за курортна климатична станция. Околийският център се преобразява и благодарение на това, инспектор от тютюневия монопол в Букурещ издейства отпускане на немалка сума за построяване на културен дом с театрален салон през 1933 г., в която по-късно се помещават киното, библиотеката и читалището.
С негови средства и подпомогнат от населението през 1939 г., изгражда обществена баня. За довършването й изисква допълнителни средства, каквито не само не получава,  но му коства съставяне на полицейско досие на „опасен елемент”, поддържащ българския дух в Добруджа, и интерниране в с. Белоусовка, Бесарабия. После със съпругата му са преместени в държавна болница в Трансилвания.
След завръщането им в България на 15 септ. 1940 г., трудовият му път продължава като лекар в Инспекцията на труда в Добрич, в Института за обществени осигуровки. Работи не само на тихия фронт – през 1944 г. е мобилизиран на турската и гръцката граница, през 1945 г. е в Пета армейска лека хирургическа болница по време на боевете при Драва. След войната е завеждащ вътрешно отделение във Военна болница – Сливен, управител на Обединена поликлиника в Добрич, съдебен лекар и завеждащ патолого-анатомичното отделение в болницата в Толбухин. Преподава анатомия в сестринското училище, завежда противобясната станция, участва в работата на Българския червен кръст и др. Научната му работа е насочена в проучване заболеваемостта от антракс в цяла Добруджа за период от 10 години и методите за предотвратяването й. Автор е на публикации в медицинско списание за ехинокока на сърцето.
Израз на признателност за неговата всеотдайност са уважението на хората и връчените му отличия: Кръст за санитарна заслуга І степен, Народен орден на труда – бронзов, Народен орден на труда – златен, и др. Обявен е за почетен член на читалището в Тервел.
Поредна щедрост проявява в края на жизнения си път, дарявайки на Окръжна болница – Толбухин, цялостното оборудване с инвентар и инструментариум на частния си кабинет.
Малцина негови и наши съвременници биха могли да дадат толкова много от себе си за благото на хората. Д-р Газурков прави това през целия си съзнателен живот. Името му не бива да потъва в забравата на отдалечените от нас събития, защото делата му заслужават висока нравствена оценка.
Маргарита СЪБЕВА – ст. експерт
Държавен архив – Добрич




 


Сходни връзки


Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2019 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.09 секунди