НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ „ЙОРДАН ЙОВКОВ“ ПРЕДСТАВЯ АВТОРА НА БЪЛГАРСКИЯ ХИМН

По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria

НОВ САЙТ
ВНИМАНИЕ! ТОВА Е АРХИВНО КОПИЕ НА САЙТА ДО 11 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. НОВИЯТ САЙТ Е НА АДРЕС WWW.NDT1.COM Информацията тук няма да бъде обновявана!

Раздели

Home
Новини
Времето
Европейски съюз
Еротика/Erotica
Екология
Забележителности
Заложници
Здраве
Земеделие
Икономика
Интервюта
История
Календар
Китай
Коментари
Кулинарни
Култура
Любопитно
Лов и риболов
Мис & Мистър
Недвижими имоти
Образование
Общество
Парламент
Поезия
Политика
По света
Ред и сигурност
Реклами
Светска клюка
Спорт
Туризъм
Хороскоп
За сайта
Празници
Атина 2004
Евро 2008
Евро 2004
Коледа
Ротари/Rotary
Справочник
Чаровниците на Добруджа

Какво ново
КОМЕНТАРИ последни 1 седмица Няма нови коментари ВРЪЗКИ последни 2 седмици Няма нови връзки

Други
Съдържание Галерия Галерия-сватби

Събития
Няма нови събития

Потребителски функции
Име: Парола: Все още нямате регистрация? Регистрирайте се като нов потребител Изгубена парола?

За сайта
Редакционен екип, адрес и телефони за контакти Новинарски канал (Newsfeeds) [ RSS ] [ RDF ] Новини в Галерия

Добре дошли в НДТ, Добрич, България
2024-04-26 @ 17:30 EEST

НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ „ЙОРДАН ЙОВКОВ“ ПРЕДСТАВЯ АВТОРА НА БЪЛГАРСКИЯ ХИМН

2018-11-29 @ 13:21 EET

От 29 ноември до края на календарната 2018 година всички посетители на Народно читалище „Йордан Йовков - 1870 година“ - гр. Добрич, могат да разгледат във фоайето на културния институт художествено-документалната изложба „Мила Родино", посветена на 155-годишнината от рождението на създателя на българския национален химн Цветан Радославов.

Експозицията, състояща се от 22 платна, се организира от Библиотеката при читалище „Йордан Йовков“, със специалната подкрепа на Регионален академичен център на Българската академия на науките – Добрич и Висше училище по мениджмънт.
Цветан Радославов е роден на 20 април 1863 г. година в Свищов. Наследник е на видните свищовски фамилии Павлович, Хаджиденкови и Радославови, които го възпитават в родолюбив и ученолюбив дух. Радославов завършва класическа гимназия във Виена, а история и славистика - в Карловия университет в Прага. Докторант е на известния философ и психолог проф. Вилхелм Вунд в Лайпциг, при когото защитава дисертация на тема „Издирвания върху запаметяването на пространствени отстоявания на полезрението", за която получава научната степен ,,Доктор по философия и магистър на изящните изкуства”. След завръщането си в България води упражнения по експериментална психология във Висшето училище в София през учебната 1903-1904 г. и преподава последователно в I, II и III столични мъжки гимназии.
Радославов е забележителен преподавател и учител, оказал силно влияние върху своите възпитаници. Сред неговите ученици са бъдещите академици Спиридон Казанджиев, Георги Наджаков, Ангел Балевски, Петър Динеков, писателите Йордан Йовков, Николай Ракитин, Крум Кюлявков, създателят на сградата на днешната Военна академия архитект Александър Дубовник, карикатуристът Александър Жендов и др., както и поколения изтъкнати лекари, учители, художници. Притежаващ и художествен талант, Радославов се изявява като художник, пресъздаващ красотата на природата, бита и човешкия труд, автор е и на няколко картини с историческа тематика.
Трайният си научен интерес към българската история Радославов изявява в създадените от него статии ,,Старобългарски царски образи от манастира ,,Св. Троица” край Търново”, ,,Титлите на старобългарските царе”, както и в събираните в продължение на целия му живот археологическа и етнографски сбирки, в които колекционира уникални народни шевици и антични и средновековни бронзови и антични монети.
Цветан Радославов притежава богата ерудиция, задълбочено познаване на съвременни и древни езици, сред които и санскрит, и широк кръг от интереси, насочени към археологията, етнографията и нумизматиката. Той притежава богата музикална култура и влага възрожденски ентусиазъм за утвърждаването на българския театър и опера, взема живо участие в културния и обществен живот на столицата, участва и в създаването на музикалното и рисувални училища.
Автор е на философската студия ,,Емоционалният фактор при мисленето”, на драмите ,,Еничарин” и ,,Слава”, но най-ценната част от интелектуалното наследство на Радославов е песента „Мила Родино". Преминала дълъг път през времето, изтърпяла политически оцветени трансформации, през 1964 г. тя е утвърдена за национален химн на Република България.

Димитър СТЕФАНОВ

Сходни връзки
Още от Култура

Stats