!!!!!!! ВАЖНО. ПРОЧЕТЕТЕ ТОВА. ЛИБИЙСКИТЕ ТАЙНИ СЛУЖБИ СА ИЗФАБРИКУВАЛИ ОБВИНЕНИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ МЕДИЦИ

По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria

НОВ САЙТ
ВНИМАНИЕ! ТОВА Е АРХИВНО КОПИЕ НА САЙТА ДО 11 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. НОВИЯТ САЙТ Е НА АДРЕС WWW.NDT1.COM Информацията тук няма да бъде обновявана!

Раздели

Home
Новини
Времето
Европейски съюз
Еротика/Erotica
Екология
Забележителности
Заложници
Здраве
Земеделие
Икономика
Интервюта
История
Календар
Китай
Коментари
Кулинарни
Култура
Любопитно
Лов и риболов
Мис & Мистър
Недвижими имоти
Образование
Общество
Парламент
Поезия
Политика
По света
Ред и сигурност
Реклами
Светска клюка
Спорт
Туризъм
Хороскоп
За сайта
Празници
Атина 2004
Евро 2008
Евро 2004
Коледа
Ротари/Rotary
Справочник
Чаровниците на Добруджа

Какво ново
КОМЕНТАРИ последни 1 седмица Няма нови коментари ВРЪЗКИ последни 2 седмици Няма нови връзки

Други
Съдържание Галерия Галерия-сватби

Събития
Няма нови събития

Потребителски функции
Име: Парола: Все още нямате регистрация? Регистрирайте се като нов потребител Изгубена парола?

За сайта
Редакционен екип, адрес и телефони за контакти Новинарски канал (Newsfeeds) [ RSS ] [ RDF ] Новини в Галерия

Добре дошли в НДТ, Добрич, България
2024-05-05 @ 00:52 EEST

!!!!!!! ВАЖНО. ПРОЧЕТЕТЕ ТОВА. ЛИБИЙСКИТЕ ТАЙНИ СЛУЖБИ СА ИЗФАБРИКУВАЛИ ОБВИНЕНИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ МЕДИЦИ

2004-05-21 @ 12:03 EEST

Сп."Араб таймс": Изфабрикуваните обвинения на либийските тайни служби

Като начало за това дело се знаеше, че в основата на всичко стояли израелските и американските тайни служби, които чрез шестима български медици и палестински лекар били заразили с вируса на СПИН над 400 деца в болницата в Бенгази. Истината обаче е, че сценарият за всичко това е измислен от либийските тайни служби през 1999 г., а в основата му са 24 души от държавния апарат на Либия - армия, полиция, следствие, прокуратура и др.

През 1999 г. заедно с българите е арестуван и палестинският лекар д-р Ашраф Ахмед Джома Елхадж, чието име рядко се споменава в новините, свързани с този случай. В продължение на повече от 10 месеца той е подложен на различни видове мъчения. Трябва да се спомене също ненамесата на палестинската власт и бездействието на палестинския посланик в Либия - Али Мустафа.
Това, което ще опиша, не е плод на фантазия, нито е предубедено, това е горчивата истина. Българските медици и палестинският лекар бяха малтретирани от 25 либийци в присъствието на още 4 техни сънародници.

Д-р Ашраф е бил неправомерно арестуван и малтретиран посочените лица чрез физически мъчения, с електрически ток на чувствителни места по тялото - гърдите, гениталиите, правени са опити за изнасилване с полицейски кучета, венозно инжектиране на наркотични вещества, и по този начин е бил принуден да се подпише върху празни бели листове. За да го принудят да признае за неизвършеното от него престъпление, палестинският лекар е бил заплашван, че ако не направи самопризнания, ще бъде арестувано семейството му, ще бъдат изнасилени и убити майка му и сестрите му. Всичко това е извършено от членове на следствието пред очите на прокуратурата и на тогавашния й шеф Саид Хафяна, който, въпреки че по време на разследването не е спазил правата на палестинския лекар и българските медици, впоследствие е назначен за член на комисията за човешките права.

Така д-р Ашраф и българските медици бяха предадени като изкупителна жертва на Либийския народен съд по обвинение в конспирация срещу националната сигурност на страната.

За съдия по делото е назначен Ибрахим Ел-Ажнаф, човек, който по всичко личи не разбира нищо от правораздаване. В продължение на три години той отказва да удовлетвори исканията на защитата за преглед на палестинския лекар и шестимата български медици от съдебен лекар за съдебномедицинска експертиза, която да докаже или не извършените мъчения, отказва и да изслуша свидетели и от двете страни и провеждането на очна ставка с обвиняемите. Това беззаконие, което продължи три години, приключи изведнъж с решението на съда от 17.02.2002 г., в което се казва, че няма доказателства по обвинението за конспирация срещу националната сигурност на Либия и случаят се поема от главната прокуратура на страната. Това води към следния въпрос: Как е възможно този съд да излезе с решение, без да е дал възможност за предоставяне на доказателства, уличаващи или оневиняващи подсъдимите? През април 2002 г. изненадващо международната организация на Кадафи за правата на човека, ръководена от сина му Сейф Ел-Ислам, взе под свое крило обвинените и ги премести от затвора "Ел Джудейда", в една вила в Ел Дурайби, където им бяха предоставени нормални човешки условия за живот, въпреки че свободата все още им е отнета.

Няколко месеца по-късно делото се прехвърля към отдел "Обвинения" в Бенгази, където през юни 2003 г. в резултат на проведените разпити категорично е доказано, че палестинският лекар и българските медици са били малтретирани. Независимо от наличието на тези факти съдията взима под внимание само изфабрикуваните, базиращи се на признания, изтръгнати с насилие показания. Той игнорира новите разкрития по делото и съдът решава, че обвиненията за малтретиране са само опит да се избегне наказанието. По този начин беше пренебрегнат един от основните принципи на Върховния съд, а именно - признания, взети с насилие, нямат стойност в съда. Оттук делото е прехвърлено в криминалния съд в Бенгази със същите обвинения, базиращи се на същите признания. Единственото обяснение за това поведение на либийския съд е бягство от отговорност.

Либийските обвинители поставиха под съмнение доклада на проф. Люк Монтание, който доказва с научни факти, че заразата е възникнала през 1997 г. (по това време обвиняемите не са работили в тази болница), а основната причина е в лошите хигиенни условия на болницата. Има специализирани научни статии и изследвания, които доказват, че разпространението на вируса е станало чрез медицински консумативи и апаратура, които се използват по неправилен начин. Подобни случаи са регистрирани в Либия в болниците в Триполи, Мсалята, Тархуна и др., но те са премълчани от съответните власти. В интервю за сп. "Ла" от 27 септември 1998 г. (преди да бъде обвинен за лошите санитарно-хигиенни условия в повереното му заведение), д-р Атиа Ел-Джим, управител на болницата в Бенгази, на въпроса достоверни ли са слуховете за деца, заразени със СПИН, отговаря, че хората му дневно се нуждаят от 2000 спринцовки и игли за манипулации, но не разполага с такова количество поради липса на средства. Той поискал от медицинските екипи да не инжектират болните с използвани игли, което всъщност е косвено признание, че преди неговото предупреждение е съществувала подобна практика.

Доказано е също, че в либийските болници е имало случаи на заразени с вируса на СПИН още преди постъпването на работа на д-р Ашраф и на българските медици. Този факт може да бъде открит в доклад на секретариата на Комисията по здравеопазване и социално осигуряване на Либия. При разследването е установено, че в болницата е работила жена от пакистански произход, която е била носител на вируса на СПИН, но никой не е обърнал внимание на този факт.

Лекар от управата на болницата е споменал, че опасността от избухване на епидемия е голяма поради затварянето на изолационния сектор и смесването на инфекциозно болни с тези от другите сектори. Доказва го писмо на управата на болницата от 24 януари 1998 г. до секретариата на Комисията по здравеопазване и социално осигуряване. В интервю за списание "Ла" с лекари от тази болница става ясно, че е издадена заповед до всички екипи да не се правят изследвания за вируса на СПИН предоперативно или пък на хора, които са имали съмнителни полови контакти.

В интервю с д-р Ибрахим Ел-Джибел във връзка със случаите на заразяване с вируса на СПИН той посочва, че съществува обща статистика за Бенгази, започнала през 1990 г., когато са регистрирани 18 случая с чужди граждани и на двама либийци. До 3 февруари 1997 г. заразените са станали 207, от които 189 са чужди граждани, а 18 са либийци. От 1 януари 1998 г. до 30 юни 1998 г. са регистрирани още 23 случая - 10 с чужди граждани и 13 с либийски, като техният брой непрекъснато нараства.

В медицински доклади, представени пред съда, се посочват имената на 10 майки, носители на вируса, без да са заразени техните съпрузи и деца, което сочи възможно разпространение на болестта чрез замърсени медицински инструменти и консумативи.

Във връзка с казаното дотук възникват въпросите кой и кога е заразил част от децата (виж списъка) с вируса на СПИН, при положение че заразата е установена преди постъпването на палестинския лекар и българските медици на работа в тази болница?

Във в. "Ел-Шамес", брой №2180, е публикувано изказване на лекар, чието име не е посочено (той е представен само като мениджър в Бюро по фармация и медицинско оборудване), препечатано от в. "Ахбар Бенгази", че са открити незаконно внесени медикаменти и негодни за употреба консумативи. Едно от най-категоричните доказателства, че зараза има и в други болници в Либия, е делото, което се е водило в съда в гр. Мсалята срещу болница, в която по време на престоя им са били заразени една майка и детето й. Доказано е, че заразата е вследствие на използване на нестерилни инструменти и консумативи.

Това е част от истината, но не е цялата истина. Това, което са преживели невинните обвиняеми, е една несправедливост, причинена от хора, разполагащи с власт и сила. Светът трябва да знае, че станалото със заразените деца е истинска трагедия. Другата страна на трагедията са несправедливо обвинените. Те също са жертви и трагедията им е не по-малка от тази на децата и семействата им.

През 1999 г. заедно с българите е арестуван и палестинският лекар д-р Ашраф Ахмед Джома Елхадж, чието име рядко се споменава в новините, свързани с този случай. В продължение на повече от 10 месеца той е подложен на различни видове мъчения. Трябва да се спомене също ненамесата на палестинската власт и бездействието на палестинския посланик в Либия - Али Мустафа. Това, което ще опиша, не е плод на фантазия, нито е предубедено, това е горчивата истина. Българските медици и палестинският лекар бяха малтретирани от 25 либийци в присъствието на още 4 техни сънародници.

Д-р Ашраф е бил неправомерно арестуван и малтретиран посочените лица чрез физически мъчения, с електрически ток на чувствителни места по тялото - гърдите, гениталиите, правени са опити за изнасилване с полицейски кучета, венозно инжектиране на наркотични вещества, и по този начин е бил принуден да се подпише върху празни бели листове. За да го принудят да признае за неизвършеното от него престъпление, палестинският лекар е бил заплашван, че ако не направи самопризнания, ще бъде арестувано семейството му, ще бъдат изнасилени и убити майка му и сестрите му. Всичко това е извършено от членове на следствието пред очите на прокуратурата и на тогавашния й шеф Саид Хафяна, който, въпреки че по време на разследването не е спазил правата на палестинския лекар и българските медици, впоследствие е назначен за член на комисията за човешките права.

Така д-р Ашраф и българските медици бяха предадени като изкупителна жертва на Либийския народен съд по обвинение в конспирация срещу националната сигурност на страната.

За съдия по делото е назначен Ибрахим Ел-Ажнаф, човек, който по всичко личи не разбира нищо от правораздаване. В продължение на три години той отказва да удовлетвори исканията на защитата за преглед на палестинския лекар и шестимата български медици от съдебен лекар за съдебномедицинска експертиза, която да докаже или не извършените мъчения, отказва и да изслуша свидетели и от двете страни и провеждането на очна ставка с обвиняемите. Това беззаконие, което продължи три години, приключи изведнъж с решението на съда от 17.02.2002 г., в което се казва, че няма доказателства по обвинението за конспирация срещу националната сигурност на Либия и случаят се поема от главната прокуратура на страната. Това води към следния въпрос: Как е възможно този съд да излезе с решение, без да е дал възможност за предоставяне на доказателства, уличаващи или оневиняващи подсъдимите? През април 2002 г. изненадващо международната организация на Кадафи за правата на човека, ръководена от сина му Сейф Ел-Ислам, взе под свое крило обвинените и ги премести от затвора "Ел Джудейда", в една вила в Ел Дурайби, където им бяха предоставени нормални човешки условия за живот, въпреки че свободата все още им е отнета.

Няколко месеца по-късно делото се прехвърля към отдел "Обвинения" в Бенгази, където през юни 2003 г. в резултат на проведените разпити категорично е доказано, че палестинският лекар и българските медици са били малтретирани. Независимо от наличието на тези факти съдията взима под внимание само изфабрикуваните, базиращи се на признания, изтръгнати с насилие показания. Той игнорира новите разкрития по делото и съдът решава, че обвиненията за малтретиране са само опит да се избегне наказанието. По този начин беше пренебрегнат един от основните принципи на Върховния съд, а именно - признания, взети с насилие, нямат стойност в съда. Оттук делото е прехвърлено в криминалния съд в Бенгази със същите обвинения, базиращи се на същите признания. Единственото обяснение за това поведение на либийския съд е бягство от отговорност.

Либийските обвинители поставиха под съмнение доклада на проф. Люк Монтание, който доказва с научни факти, че заразата е възникнала през 1997 г. (по това време обвиняемите не са работили в тази болница), а основната причина е в лошите хигиенни условия на болницата. Има специализирани научни статии и изследвания, които доказват, че разпространението на вируса е станало чрез медицински консумативи и апаратура, които се използват по неправилен начин. Подобни случаи са регистрирани в Либия в болниците в Триполи, Мсалята, Тархуна и др., но те са премълчани от съответните власти. В интервю за сп. "Ла" от 27 септември 1998 г. (преди да бъде обвинен за лошите санитарно-хигиенни условия в повереното му заведение), д-р Атиа Ел-Джим, управител на болницата в Бенгази, на въпроса достоверни ли са слуховете за деца, заразени със СПИН, отговаря, че хората му дневно се нуждаят от 2000 спринцовки и игли за манипулации, но не разполага с такова количество поради липса на средства. Той поискал от медицинските екипи да не инжектират болните с използвани игли, което всъщност е косвено признание, че преди неговото предупреждение е съществувала подобна практика.

Доказано е също, че в либийските болници е имало случаи на заразени с вируса на СПИН още преди постъпването на работа на д-р Ашраф и на българските медици. Този факт може да бъде открит в доклад на секретариата на Комисията по здравеопазване и социално осигуряване на Либия. При разследването е установено, че в болницата е работила жена от пакистански произход, която е била носител на вируса на СПИН, но никой не е обърнал внимание на този факт.

Лекар от управата на болницата е споменал, че опасността от избухване на епидемия е голяма поради затварянето на изолационния сектор и смесването на инфекциозно болни с тези от другите сектори. Доказва го писмо на управата на болницата от 24 януари 1998 г. до секретариата на Комисията по здравеопазване и социално осигуряване. В интервю за списание "Ла" с лекари от тази болница става ясно, че е издадена заповед до всички екипи да не се правят изследвания за вируса на СПИН предоперативно или пък на хора, които са имали съмнителни полови контакти.

В интервю с д-р Ибрахим Ел-Джибел във връзка със случаите на заразяване с вируса на СПИН той посочва, че съществува обща статистика за Бенгази, започнала през 1990 г., когато са регистрирани 18 случая с чужди граждани и на двама либийци. До 3 февруари 1997 г. заразените са станали 207, от които 189 са чужди граждани, а 18 са либийци. От 1 януари 1998 г. до 30 юни 1998 г. са регистрирани още 23 случая - 10 с чужди граждани и 13 с либийски, като техният брой непрекъснато нараства.

В медицински доклади, представени пред съда, се посочват имената на 10 майки, носители на вируса, без да са заразени техните съпрузи и деца, което сочи възможно разпространение на болестта чрез замърсени медицински инструменти и консумативи.

Във връзка с казаното дотук възникват въпросите кой и кога е заразил част от децата (виж списъка) с вируса на СПИН, при положение че заразата е установена преди постъпването на палестинския лекар и българските медици на работа в тази болница?

Във в. "Ел-Шамес", брой №2180, е публикувано изказване на лекар, чието име не е посочено (той е представен само като мениджър в Бюро по фармация и медицинско оборудване), препечатано от в. "Ахбар Бенгази", че са открити незаконно внесени медикаменти и негодни за употреба консумативи. Едно от най-категоричните доказателства, че зараза има и в други болници в Либия, е делото, което се е водило в съда в гр. Мсалята срещу болница, в която по време на престоя им са били заразени една майка и детето й. Доказано е, че заразата е вследствие на използване на нестерилни инструменти и консумативи.

Това е част от истината, но не е цялата истина. Това, което са преживели невинните обвиняеми, е една несправедливост, причинена от хора, разполагащи с власт и сила. Светът трябва да знае, че станалото със заразените деца е истинска трагедия. Другата страна на трагедията са несправедливо обвинените. Те също са жертви и трагедията им е не по-малка от тази на децата и семействата им.
- - -

СПИСЪК НА ЛИБИЙЦИТЕ, ИЗТЕЗАВАЛИ БЪЛГАРИТЕ И АШРАФ

1. Офицер Амер Дербал - бивш ръководител в прокуратурата

2. Офицер Джома Абдул Ел-Машари - шеф на отдел "Следствие и разпити"

3. Табиби Абдул Ел-Маджид Ел-Суаи Масууд Ел-Шол - член на комисия за разпити

4. Офицер Мустафа Талха Ел-Шуках - член на комисия за разпити

5. Офицер Адел Мохамед Наас - член на комисия за разпити

6. Офицер Осама Шаабан Уайдат - член на комисия за разпити

7. Офицер Салим Джома Салем - бивш шеф на отдел "Ел-атер" (за полицейски кучета)

8. Офицер Бадер Ел-Гариани - член на комисия за разпити

9. Офицер Мунир Ел-Уджайли - член на комисия за разпити

10. Офицер Абдул Хамид Гариани - член на комисия за разпити

11. Офицер охрана - Ануар Абу Заина - охрана в отдел "Ел-атер"

12. Помощник-офицер - Джома Малатем - член на комисия за разпити

13. Помощник-офицер - Мохамед Амар Ел-Харари - член на комисия за разпити

14. Полицай Ахмед Ел-Харуби - охрана

15. Полицай Муса Исмаил Абу Субейи - охрана

16. Мунир Фахем Архума

17. Офицер Адел Мохамед Наас - служител в прокуратурата

18. Д-р Башир Ел-Алаки - шеф на центъра за борба със СПИН в Триполи и член на комисия за разпити

19. Полицай Ахмед Ел-Хуайлиди Ел-Аджили - охрана

20. Полицай Мохамед Абдул Салам Ел-Хабат - охрана

21. Офицер - Али Мохтар Ел-Уарфли

22. Помощник-офицер - Мохамед Тахер Ел-Халики

23. Помощник-офицер - Мустафа Рамадан Ел-Маргани

24. Мисбах Отман Ел-Аруси

25. Д-р Джалал Уафаа - анестезиолог.

На разпитите са присъствали още:
--------------------------------

1. Офицер - Али Лабад Ел-Маргани - охрана в отдел "Ел-атер"

2. Помощник-офицер - Мохамед Ел-Аруси - служител в отдел "Ел-атер"

3. Захаф Ел-Уджайли - служител в отдел "Ел-атер"

4. Из Елдин Елбрйки - служител в прокуратурата в Триполи.

КОЙ И КОГА Е ИНЖЕКТИРАЛ ТЕЗИ ДЕЦА
---------------------------------

Фадила Джома Ел-Таджури с №311

(от списъка на децата, заразени със СПИН, изготвен от родителите им и предаден на обвинението). В медицинското й досие е регистрирана диагноза зараза с вируса на СПИН с дата 11 януари 1998 г. Първото й приемане в болницата е на 12 февруари 1998 г. (архив на болницата - шкаф №1).

Худор Мохамед Ел-Сахати с №319. Диагнозата е записана на 26 януари 1998 г. Първото му приемане в болницата е на 15 февруари 1998 год. (архив на болницата - шкаф №3).

Хуайра Ехмеда Тахер Ел-Мабрук с №310.

Диагнозата е с дата 11 януари 1998 г. Първото й приемане в болницата е на 28 октомври 1998 г. (архив на болницата - шкаф №5).

Юсеф Абдул Кадер Мохамед с №313.

Диагноза е с дата 11 януари 1998 г. Първото му приемане в болницата е на 8 април 1998 г. (архив на болницата - шкаф №7).

Закия Джома Ел-Махди Мохамед Тауил с №306.

Диагнозата е с дата 3 януари 1998 г. Първото й приемане в болницата е на 14 март 1998 г. (архив на болницата - шкаф №7).

Зейнаб Абдул Рахман Ел-Фатури с №307.

Диагнозата е с дата 7 януари 1998 г. Първото й приемане в болницата е на 31 юли 1998 г. (архив на болницата - шкаф №7).

Сафа Хасан Абдул Хамид с №304.

Диагнозата е с дата 3 януари 1998 г. Първото й приемане в болницата е на 8 август 1998 г. (архив на болницата - шкаф №7).

Мохамед Насер Махмуд Абдул Салам с № 303.

Диагноза е с дата 3 януари 1998 г. Първото му приемане в болницата е на 25 май 1998 г. (архив на болницата - шкаф №7).

Ахмед Абдула Абу Карим Кадики с №298.

Диагнозата е с дата 3 януари 1998 г. Първото му приемане в болницата е на 08.01.1998 год. (архив на болницата - шкаф №7).

- - -

* Статията на Али Мадни е публикувана на арабски ден преди произнасянето на присъдата с твърдение, че съдържа документи и имена, разкривани за пръв път. Препечатваме текста с незначителни съкращения.

ДНЕВНИК/НДТ

Сходни връзки
Още от По света

!!!!!!! ВАЖНО. ПРОЧЕТЕТЕ ТОВА. ЛИБИЙСКИТЕ ТАЙНИ СЛУЖБИ СА ИЗФАБРИКУВАЛИ ОБВИНЕНИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ МЕДИЦИ | 1 брой коментари | Регистрация

Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

!!!!!!! ВАЖНО. ПРОЧЕТЕТЕ ТОВА. ЛИБИЙСКИТЕ ТАЙНИ СЛУЖБИ СА ИЗФАБРИКУВАЛИ ОБВИНЕНИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ МЕДИЦИ

Автор: Anonymous да 2004-05-21 @ 07:05 EEST

Въпреки всичко не трябва да се вярва на всичко написано!

[ Отговор | # ]

Stats