“Винаги съм се интересувал от реконструкцията на живота през далечните времена, от богатите архитектурни паметници. И за моя радост, тази година попаднах на изключително интересни находки. При първото проучване на комплекса “Татул”, още на втория-третия ден ние попаднахме на нещо уникално в това Момчилградско село, а именно – първият много добре запазен наземен храм от елинистическата епоха. До този момент ние знаехме основно гробниците на траките от това време, докато наземно светилище, наземен храм имаше само в Севтополис, столицата на Одриската държава, светилището, което се намира днес на дъното на язовир “Копринка”. И ето, че сега попаднахме на такъв храм, чиито стени са запазени до височина близо 4 м. Той е с размери 5 на 4 метра, граден е от хубави каменни блокове, с така нареченото “рустициране” /оформяне/ на блоковете отпред, за да се получи красива фасада. Има много дълъг живот – създаден е в края на ІV – началото на ІІІ век преди Христа и продължава чак до ІV век, до приемането на християнството, т.е. близо 800 г. живот, в който е бил многократно преустройван. Само в римската епоха той има две преустройства – в началото на І век и после във ІІ-ІІІ век. По-късно, и през средновековната епоха запазените високи стени също са били използвани. Гробницата е на тракийски цар - не е изключено това да бъде някой от споменатите дори в “Илиада” царе, какъвто е Резос например. Тя  възниква в края на късната  бронзова епоха, в ХІІІ-ХІІ в. пр.н.е. Вероятно ще разкрием и други сгради от комплекса. Въпрос на бъдещи проучвания.”

И това лято продължиха и проучванията на древния скален град Перперикон, при днешното село Перперек, Кърджалийско. Какви са резултатите от този сезон отново разказва г-н Николай Овчаров.

“Ще припомня – това е вече пета година от изследването на този невероятен скален град. Тази година ние се насочихме към акропола /укрепената част на града/ и веднага имахме изключителни резултати. Преди всичко, искам да кажа, за голямата сграда изсечена в скалите до 6 метра дълбочина, която благодарение на един отводнителен канал, който още в древността е престанал да функционира, ние успяхме да я датираме много точно – нейното начало се оказа от края на късната бронозова епоха, т.е. ние имаме със сигурност данни, че архитектурното строителство на Перперикон е започнало в  Микенската епоха. Като казвам “Микенска епоха” имам предвид, че говорим за тракийска царска резиденция, но строена в това време. Оказа се, че това е само началото на откритията на Перперикон за тази година. Разкри се съоръжение, което нарекохме условно “Малкия дворец”. Той дворец се оказа със 17 отделни помещения, намира се в центъра на акропола, има два големи входа от север и от юг. Находките: монети, керамика бронзова пластика ни насочиха към епохата на римския разцвет на Перперикон - І - ІV век. В най-високата част на Перперикон, попаднахме на най-ранната църква в Източните Родопи, открита до този момент. Нейната датировка бе установена по една щастлива случайност – в един от зидовете се откри монета от времето на император Хонорий /393 – 425г./, попаднала при самото изграждане на храма.”

Проучванията в древната област Ахрида ще продължат и през 2005 г. и се надяваме да има нови доказателства за великата тракийска култура в Източните Родопи.

 Андрей Меламед

БНР/НДТ