Тук е без значение в какво (не)вярвате. След полет над платото Наска въпросите стават повече. И човек си тръгва друг.

Платото Наска е на около 450 км от Лима. До едноименното градче автобусите пътуват по магистрала Панамерикана за 6-7 часа. Следобедът е топъл, а вечер и през нощта температурата пада чувствително. Билетът за обикновен автобус струва под 10 долара. Бързият е към 15 долара.

Късно вечер пътуваме дълго, без да срещнем друго превозно средство. Kъм платото каменните хълмове зачестяват. Приличат на огромни хлябове в меката лунна светлина.

Автобусът спира в Наска, до самото летище. Наблизо е хотелчето La Maison Suise. Ако имате резервация за по-отдалечения хотел De la Borda, идват да ви вземат с автобус. Някогашната хасиенда е с градина и плувен басейн. Стаите са уютни и доста големи за южноамериканския стандарт. Нощувката излиза 35 $ и включва закуска.

До летището, града и забележителностите наоколо има минибус. Летището на Наска е особено. Няма международни или вътрешни полети, а само една дестинация. Лети се само над платото. Аеродрумът е строен, след като германската изследователка Мария Райхе открива наблизо преди повече от половин век странни очертания и рисунки. Те са направени от подредени камъни преди столетия и се виждат единствено от въздуха. Обхващат площ от 350 кв.км. Причудливи линии, писти, огромни известни и неизвестни същества, надхвърлящи понякога и 200 м. Те поставят въпроси и до днес.

Полетът трае по-малко от час. Плаща се в туристическа агенция или на място. Цената е около 60 долара. Ако има повече туристи, летят няколко малки самолети едновременно. Случвало се е и да катастрофират. "Чесна"-та вози по четирима пасажери.

Гледани отгоре, каменните рисунки приличат на футуристичен космически аеродрум. Очертанията на хора и животни създават впечатление, че долу гъмжи /от/ живот. И летене. Много летене.

Под самолета започват да се появяват фигури. Маймуната надхвърля 80 метра. Опашката й е навита в безкрайна спирала. Паякът е в средата на основните рисунки. Прилича на форма от съзвездие. Друг паяк е затворен между къси успоредни линии, излизащи от самия него. Гущер опъва дълга опашка, а задните му крачета изглеждат недовършени. Кондор в полет с незатворена човка, част от опашка и крило...
Самолетът се накланя силно, за да разгледаме рисунките. Минаваме и втори път, за да ги видят всички на борда. Пилотите са бивши военни летци и карат доста самоуверено, снижават и набират рязко. На пасажера с азиатски черти му прилошава и клюмва. Пилотът преценява, че не е наложително кацане и продължава по-меко.

Наближаваме стръмен склон. Скоростта пада плавно. Отдолу ни гледат каменните очертания на две човечета. Едното е с двоен ореол. От външния струят лъчи. Лицето и тялото светлеят. Другото е с тъмно лице, но с плътен бял кръг около главата. И с лъчи. Или антени...

Преди 1943 г. откривателката на фигурките Мария Райхе твърди, че те са астрономически календар. Така местните отброявали времето. Свръх човешките възможности е обаче да се нарисуват подобни сцени, без да се проектират и направляват от небето. И то преди 500, хиляда или повече години. А земният човек литна едва преди век...

  Обясненията за пътища и канали също не издържат. Цивилизацията Наска има километрични подземни напоителни канали, на които би завидял всяко наше ВиК. Пътищата са доста встрани от фигурите. И къде ще отидеш, следвайки кръгово навитата маймунска опашка?

Самолетът обръща. Поема към причудлива фигура. Едната й ръка е с 5 пръста. Другата - с 4. После забавяме до друга фигура. Кръжим дълго над нея. Същество в скафандър. Само два отвора за очите. Вдигната ръка. Сякаш маха за поздрав...

Тук всеки балкански скептицизъм заглъхва. Стопява се. Почти докрай. Така рисувахме космонавтите в детската градина. Но бяхме виждали астронавти по телевизията.

Човек литна в космоса преди 40 години. А германската изследователка открива фигурите преди 60 г. Камъните са подредени преди столетия - спор няма. Поне около преди 700 години. След завладяването на тези земи от испанците на местното население не му е било до рисунки. Завоевателите тикват перуанците в мините из Андите, за да вадят злато и мед. Половината роби измират. Работещите по плантациите едва ли са имали време и сили да редят камъни. Около Наска вирее най-вече памук. Климатът е сух. Вали по-малко от 20 минути на година. Облаци няма... Целогодишен небесен прозорец. Прекрасна видимост nonstop. В камъните и подземията на платото са събрани, кажи-речи, всички елементи от Менделеевата таблица.

Камъните тежат. Зоната е сред най-земетръсните в света. Тук блика (от) енергия. 350 квадратни километра. Идеален пристан. Според изследователя Ерих фон Деникен местните са направили тези знаци и фигури, след като са видели някакви небесни пришълци. В тоя топлик никой не ходи със скафандър. И не му свети главата. Хората от платото се надявали "те" да дойдат пак и са подреждали с камъни в огромни рисунки видяното. С надежда към небето. Уви, дошли европейците, и то от морето... Но рисунките останали скрити за повече от половин хилядолетие.
- Е, как беше? - пита ме Луис след полета. Той охранява летището и хотела и кара такси.
- Не знам - вдигам рамене.
- Имаш ли свободно време?
- Вече достатъчно.
- Ела тогава и да докоснеш извънземието.
И тръгваме...

Румен Тодоров