НА 5 АПРИЛ В БЪЛГАРИЯ:

1835
Обесен е Велчо Атанасов – Джамджията. Той е роден в Търново или в с. Килифарево, Великотърновско. 20-годишен напуска родния си край. Първоначално се установява в Брашов, а после живее в Будапеща. Занимава се с търговия и бързо се налага като преуспяващ търговец. През 1809 г. се завръща в Търново и продължава търговската си дейност. Професията му позволява да установи контакт с много градове в страната и чужбина и да се изяви като най-крупния търговец в Търновския край по онова време. Наред с търговията Джамджията активно се заема и с общественополезна дейност- доставя църковнославянски книги от Русия, отпуска средства за изграждане на частно българско училище през 1822 г. и пр. През 1835 г. застава начело на Велчовата завера. В заговора са привлечени дейци от Търново и близките до него градове Елена, Горна Оряховица, Лясковец, Трявна, Габрово, Дряново и др. В Плаковския манастир заседава комитетът, който избира капитан Г. Мамарчов, кмет на Силистра, за военен ръководител, а за негов помощник Д. Софиялията. Игуменът на Плаковския манастир Отец Сергий, Н. Гайтанджията и Хаджи Йордан Брадата са привлечени за членове на въстаническия щаб. Според изработения план въстанието трябва да се подготви и обяви най-напред в Търновско, а след това да се разпростре и върху останалите български земи, след което Велчо Атанасов да бъде провъзгласен за български княз. Под предлог, че набира работници за поправката на Варненската крепост Д. Софиялията трябва да събере над 2000 въстаници от Търновско, Габровско и Еленско, които да образуват ядрото на бъдещата въстаническа армия. Взети са мерки и за укрепване на старопланинските проходи. През пролетта на 1835 г. кипи трескава подготовка. Бунтът трябва да избухне през май месец. Вследствие на предателство в началото на април, обаче, османските власти успяват да заловят главните заговорници. В. Атанасов, Д. Софиялията, Хаджи Йордан Брадата са обесени, а останалите - между които е и Г. Мамарчов са изпратени на заточение.

1867
По инициатива на Добродетелната дружина в Букурещ се провежда събрание с участието на около 75-80 влиятелни българи, представители на емиграцията във Влашко и Южна Русия. Събранието обсъжда “Проекта” на Добродетелната дружина от 14 януари 1867 г. и приема “Протокол”, според който българи и сърби трябва да се обединят в общо югославянско царство, под скиптъра на Обреновичи. За "достигнуванието на тая любородна цел" е избрано настоятелство от седем души: Христо Георгиев, д-р Георги Атанасович, Михаил Колони, д-р Димитър Протич, Стефан Иванов, Георги Николопуло и Димитър Гикулеску.

1873
Във Враца пристига назначеният от Екзархията за врачански митрополит Аверкий. Според разкази на очевидци местното население му устройва невиждано дотогава тържествено посрещане.
Аверкий Петрович е роден в Сопот. Образованието си получава в Духовната семинария в Белград и в Духовната академия в Киев. Година след назначаването му за врачански митрополит, поради разногласия с местните власти, напуска епархията. Аверкий става предстоятел на българския храм "Св. Стефан" в Цариград. Занимава се с активна преводаческа дейност, подпомага и българчета, които желаят да се учат в Русия. След 1877 г. липсват сведения за живота и дейността му.

1877
Главнокомандващият руската Дунавска армия- великият княз Николай Николаевич издава заповед за формирането на Българското опълчение. Предложението на инициатора за създаване на Българско опълчение генерал Р. А. Фадеев намира подкрепа от страна на Българското централно благотворително общество и славянските благотворителни комитети в Русия. Те закупуват със свои средства 12 оръдия и голям брой пушки и патрони и ги предоставили на българските опълченци. Началото на Българското опълчение се поставя на 13 ноември 1876 г. в Кишинев (Молдова). В него са привлечени главно български доброволци, взели участие в националноосвободителната борба и в Сръбско-турската война 1876 г. Според плана на руското командване от октомври 1876 г., първоначалното предназначение на опълчението е да служи като "Пеши конвой на главнокомандващия княз Николай Николаевич". Най-напред са създадени само три дружини. Напливът от доброволци не престава и до обявяването на войната през април 1877 г. в Българското опълчение са зачислени 7444 бойци и 81 офицери, разпределени в 6 дружини. На 17 април Пешият конвой е реорганизиран в Българско опълчение и за негов командир е определен ген. Н. Столетов. Под ръководството на руски офицери, българските опълченци преминават известна военна подготовка. На 6 май 1877 г. жителите на гр. Самара им подаряват бойно знаме, което е връчено на Трета опълченска дружина. От Кишинев военната подготовка на опълченците продължава в Плоещ. Българското опълчение е включено в състава на Предния отряд, командван от ген. Й. В. Гурко. То участва в боевете при Търново, Стара Загора и Шипка. Българските опълченци проявяват особено голям героизъм при отбраната на Шипченския проход на 9-11 август 1877 г. Въпреки многократно превишаващата ги османска войска заедно с руските войници те не позволяват на армията на Сюлейман паша да премине Балкана и да се прехвърли в Северна България. В края на декември опълчението взема участие и в боевете при Шипка и Шейново, където е разбита армията на Вейсел паша. След подписването на Санстефанския договор 1878 г. Българското опълчение е отделено от състава на руската армия и става основа за изграждането на младата българска войска.

1878
Провежда се последното редовно заседание на Светия синод на Българската екзархия в Цариград. Екзархията е учредена със султански ферман от 28 февруари 1870 г. и просъществува до 1953 г. До Освобождението обхваща следните епархии: Търновска, Доростоло-Червенска (Русенска), Варненско-Преславска (без Варна и 12 селища, разположени между Варна и Кюстенджа), Пловдивска (от Пловдив само махалата "Св. Богородица" и без Станимашката каза и някои села и манастири), Софийска, Видинска, Нишка, Кюстендилска, Самоковска, Велешка, Врачанска, Ловчанска, Сливенска, Охридска, Скопска, Нишавска (Пиротска). Създаването на Екзархията е резултат от дългогодишната борба на българския народ за извоюване на църковна независимост. По силата на султанския ферман и екзархийския устав, изработен от църковния събор, свикан в Цариград през 1871 г., Българската екзархия е призната за официален представител на българската нация в Османската империя. В устава и са утвърдени две начала: съборност, т.е. участие на духовници и вярващи в църковното управление и изборност. Свиканият на 12 февруари 1872 г. Временен съвет на Екзархията избира за пръв български екзарх ловчанския митрополит Иларион. Този избор обаче не е одобрен от Високата порта и на 16 февруари на негово място е избран видинският митрополит Антим I. Цариградската патриаршия от своя страна се обявява против образуването на Българска екзархия и на 16 септември 1872 г. я обявява за схизматична, т.е. отцепническа. До освобождението на България от османско иго Екзархията съдейства за обединяването на българските земи и ръководи просветното дело в тях. Тя води борба против западната католическа пропаганда, която се стреми да насажда своето влияние сред българския народ.

1904
Великите сили разпределят реформените райони в Македония: Австро-Унгария - санджак Скопие, Русия - санджак Солун, Англия - санджак Драма, Франция - санджак Сяр, Италия - санджак Битоля. През май 60 европейски офицери заемат постовете си в Македония.

1914
Под натиска на представителя на Международното социалистическо бюро Карл Легин в София се провежда обща конференция на синдикалните централи на тесни и широки социалисти. Конференцията завършва без обединение.

1935
Започва двудневното заседание на Висшия военен съвет. На него е решено офицерите да не заемат граждански длъжности и "армията да се прибере в казармите". Уволнени са 42 офицери републиканци. Във войската превес получава промонархическото крило.

1948
Публикуван е Закон за кинематографията. По силата на закона се национализират частните филмови предприятия в България и средствата за производство и експлоатация на филми. Фондация "Българско дело" прекратява съществуването си и на нейно място при Комитета за изкуство, наука и култура се създава Държавно предприятие "Българска кинематография". Година по-късно КИНК приема решение по "състоянието и работата на българска кинематография". В него се критикуват фактът, че не е създаден национален игрален филм, не са осигурени сценарии, не се проявява бдителност към "упадъчните и развращаващи антихудожествени американски и западноевропейски филми" и не се пропагандират достатъчно "високохудожствените съветски филми". За главен директор на ДП "Българска кинематография" е назначен Енчо Стайков.

1950
Започва тридневната втора национална конференция на ТКЗС, която приема Примерен устав на ТКЗС.

1959
Провеждат се избори за народни съвети, народни съдии и съдебни заседатели. За кандидатите на ОФ са подадени 99,82 % от гласовете. Отечественият фронт е образуван през 1942 г. На 17 юли 1942 г. по нелегалната радиостанция "Христо Ботев" е оповестена неговата програма. С нея се отправя призив за обединяване на патриотичните и демократичните сили в България, без разлика на политическа и верска принадлежност, за обща борба срещу хитлеристите и техните български поддръжници. В програмата се поставят общонационални външнополитически задачи: скъсване на съюза с Германия и др. държави от оста, изтегляне на германските войски от България, спиране износа на храни и материали за Германия, възстановяване на дипломатическите отношения със СССР, САЩ и Англия и др.
Задачите, свързани с демократизацията на страната, са: незабавно освобождаване на цивилните и военните лица, преследвани заради техните идейни убеждения, премахване на противоконституционните и противонародни закони, разтуряне на фашистките организации, прочистване на държавния апарат.
Определена е и икономическата политика, която трябва да се следва: запазване на националните богатства и труд от чуждо посегателство, провеждане на политика, с която да се гарантира работа за всички, създаване условия за развитие на стопанството на България и др. В програмата се посочва най-близката цел: събаряне на противонародното правителство и създаване правителство на ОФ, което да гарантира независимостта, свободното обществено-политическо и икономическо развитие на страната.
До края на 1942 г. са сформирани над 100 местни отечественофронтовски комитети. През септември 1943 г. е образуван Национален комитет на ОФ от представители на Българската работническа партия, Българския земеделски народен съюз "Пладне", Политическия кръг "Звено", Българската работническа социалдемократическа партия и независими интелектуалци. След 9 септември 1944 г. се съставя първото отечественофронтовско правителство, в което влизат представители на БРП (к), пладненци, звенари, социалдемократи и независими общественици. Министър-председател става К. Георгиев.
На Втория си конгрес през февруари 1948 г. ОФ прави сериозни промени в организационното си устройство. От междупартийна коалиция се превръща в масова обществено-политическа организация, която възприема програмата на БРП(к) за изграждане на социализма по сталински модел.

1962
Подписана е търговска спогодба с Република Судан. Африканската държава е аграрна страна с поливно земеделие и номадско и полуномадско животновъдство. Основна продоволствена култура е памукът, а също сусам, фъстъци, сорго, просо и фурми. В животновъдството се отглежда едър рогат добитък, овце и кози. Развит е и риболовът. В Судан се добива суров каучук и тропическа дървесина, хромови, манганови руди и сол. От леката промишленост е развита текстилна, обувна, консервна, захарна, а от тежкта металообработване, нефтопреработване, циментова, дървообработваща промишленост. Главни промишлени центрове на Судан са Хартум, Омдурман, Порт Судан, Атбара. Страната изнася памук, суров каучук, фъстъци и сусам.

1962
Политбюро на ЦК на БКП утвърждава "някои мероприятия против турчеенето на цигани, татари и българи с мохамеданско изповедание". Изрично се настоява да не се допуска насилие, но започва бързо преименуване на циганите и българите мохамедани. На съвещание на ЦК две години по- късно се обсъжда работата сред българите- мюсюлмани и се поставя въпросът за започналата смяна на имената. Отправен е упрек към "изоставащия" в това отношение Благоевградски окръг. Няколко дни по-късно градският комитет на БКП там нарежда да се извърши масово преименуване на българите- мюсюлмани. Привлечени са служители на МВР и войскови части. Използва се подмяната на личните паспорти, за да се принуждават хората да сменят имената си. Насилието предизвиква масови брожения, които са особено остри в селата Рибново, Корница и Брезница. Има и ранени партийни активисти. ЦК е принуден да изпрати в района своя комисия начело с ген. Иван Бъчваров, която да отмени наложените мерки, като хвърли вината върху местното ръководство. През месец април редът е възстановен.

1962
Политбюро на ЦК на БКП разглежда резултатите от извършената проверка в "трудовата група край гр. Ловеч", т. е. в лагера, където общата цифра на починалите от тежкия режим и в резултат на убийства е 147 души. Най-много убийства са извършени от август до ноември 1961 г. На заседанието Политбюро осъжда извращенията и взема решение за незабавното му закриване. Това става след като през март 1962 г., след получени сигнали, Политбюро назначава комисия начело с Борис Велчев да разследва ситуацията в лагера. На 23 април са освободени всичките 30 жени от "трудовата група" в с. Скравена, а до края на месеца от Ловеч са освободени 209 мъже, 5 са предадени на съд. Със заповед на министъра на вътрешните работи Дико Диков от 8 май се ликвидира трудовата група край Ловеч.

1963
Подписана е дългосрочна спогодба за стокообмен с Федерална република Австрия за периода 1 април 1963 г. - 31 март 1968 г. Австрия е промишлено-аграрна страна. Развито е машиностроене, металургия, металообработване, енергетична, химическа, текстила, дървообработваща промишленост и енергетика

1976
В София, в Националния археологически музей, се открива изложбата "Тракийска култура и изкуство".
На 1 април 1973 г. с постановление на Министерския съвет в София е създаден Национален исторически музей. В началото той е настанен в помещенията на бившето съветско посолство на ул. Московска. От 1981 г. се помещава в сградата на Съдебната палата. Отделите на музея са "Български земи в древността", "Праистория", "Античност", "Средновековна България", "Български земи XV-XVII век", "Българско възраждане", "Нова история на България". Национален исторически музей експонира в чужбина най-ценните български паметници, организира временни изложби и лектории, издава "Известия на Национален исторически музей" и научни сборници в чест на кръгли годишнини.

1978
Започва строежът на хидрокомплекса Никопол-Турну Мъгуреле.

1978
Тодор Живков води официални разговори с румънския президент Николае Чаушеску на борда на кораба "Михай Витязул". Двамата подписват спогодба за сътрудничество в химическата промишленост.

1978
Народният театър "Иван Вазов" започва гастроли в Москва. Най-старият и най-авторитетен театър в България след Освобождението е наследник на софийската драматична група "Сълза и смях", която от 1904 г. се нарича Български народен театър. От 1906 до 1952 г. носи името Народен театър, през 1952–1962 г. – Народен театър "Кръстю Сарафов", през 1962–1977 г. и от 1982 г. – Народен театър "Иван Вазов". През 1923 г. по време на представление избухва пожар, който нанася големи поражения. Възстановен окончателно през 1929 г. По време на бомбардировките в столицата (1943–1944 г.) театърът е засегнат сериозно, но е възстановен още през 1945 г. Преустроен е основно през 1971–1975 г. Като режисьори и драматурзи на народния театър трайна диря оставят Ю. Д. Яковлев, П. К. Яворов, Н. Лилиев, Н. О. Масалитинов и др. На сцената му се изявяват някои от най-изтъкнатите български артисти – Кр. Сарафов, А. Будевска, В. Кирков, Хр. Ганчев, Ат. Кирчев, С. Огнянов, Е. Снежина, З. Йорданова, Вл. Трендафилов, Ив. Димов, К. Кисимов и много др. В репертоарната му политика влизат произведения на най-известните европейски и световни автори, както и на най-видните представители на българската литература.

1983
В София започват двудневните политически консултации между министерствата на външните работи на България и Дания.

1992
За председател на "Хелзинкски наблюдател" е избран Румен Воденичаров. На тази длъжност той остава до 1998 г., а по-късно е секретар на сдружението. Воденичаров е роден на 17 декември 1938 г. Завършва специалност химия във Висшия химико-технологичен институт в София и до 1971 г. работи в Института по органична химия на Българската академия на науките /БАН/. За периода 1971 - 1989 г. работи като инженер-химик в Научно-изследователски химико-фармацевтичен институт /НИХФИ/, като от 1985 г. е старши научен сътрудник в НИХФИ. Има повече от 20 научни публикации в наши и чужди списания. На 16 август 1989 г. той е избран за председател на софийската група на "Независимото дружество за защита на правата на човека в България". Воденичаров е водеща фигура в дружеството. През 1990 - 1991 г. е депутат във Великото народно събрание, като съосновател на СДС. През 1997 г. е уволнен от НИХФИ от правителството на СДС.
Воденичаров е инструктор в Планинската спасителна служба. Участва в 10 високопланински експедиции в Хималаите, Каракорум и новозеландските Алпи.

2001
В София се провежда среща на високо равнище на Европейската народна партия, на която е дадена висока оценка за дейността на правителството на Иван Костов и лично на него.


НА 5 АПРИЛ В СВЕТА:


1242
Започва Ледената битка продължила 6 дни. Руските войски под командването на новгородския княз Александър Яковлевич се бият с рицарите на Ливонския орден на леда на Чудското езеро. Княз Александър разполага основните си сили (пехота) по фланговете. Рицарите, които са 10-12 000 души отначало пробиват руския център и се завързва тежка ръкопашна борба. Фланговете ги обкръжават и ги лишават от възможност за маневриране. Ударът на войските, поставени в засада, довършва остатъците от ливонската войска.
Александър Яковлевич е новгородски княз през 1236-1251 г., а от 1252 г. е владимирски велик княз. Той командва руските войски, които защитават Северо-западна Русия от шведските и немските завоеватели. На 15 юли 1240 г. разгромява шведските войски на р. Нева, откъдето идва прозвището “Невски”. Князът поддържа тесни дипломатически отношения с татарите и с другите съседи на Русия. Преди смъртта си приема монашеската схима и името Алексий. През 1491 г. храмът в гр. Владимир, където са пазени мощите му, е унищожен от пожар, но те остават невредими. През 1710 г. император Петър I пренася мощите на Александър Невски от Владимир в Александро-Невската лавра в С. Петербург. Православната църква почита паметта му на 30 август и 23 ноември. В Русия на 21 май 1725 г. е учреден орден “Александър Невски”. На 29 юли 1942 г. по време на Втората световна война е създаден подобен орден. В чест на Александър Невски в София е построен едноименен храм-паметник, днешната патриаршеска катедрала на Българската православна църква, където се пази частица от мощите на светеца.

1753
От колекциите на Х. Слоун е основан Британският музей. Националния музей в Лондон е открит през 1759 г. Той съдържа извънредно богата библиотека с над 2 000 000 тома и музей с 11 отдела сред които са "Древен Египет", "Древен Изток и Средна Азия", "Античност", "Етнография", "Средновековие" и др. В Британския музей се намира една от най-пълните колекции на папируси в света, ценни ориенталски, гръцки, римски и средновековни старини, като статуи и фризове от атинския храм Партенон, асирийските барелефи на Нимрод и др. В библиотеката на музея се съхранява Иван-Александровото четвероевангелие.

1794
Гилотинирани са якобинските водачи на Френската революция 1789 г. Жорж Дантон, Камил Демулен и др.
Дантон е член на Комитета на Общественото спасение и ръководи неговата външна политика. Той се смята за най-великия държавник на Френската революция. През 1793-1794 г. се обявява против революционния терор и влиза в преговори с противниците на Якобинската диктатура.
Демулен е адвокат, памфлетист и журналист. Той подготвя и насочва нападението срещу Бастилията и подкрепя революционното движение през 1789 г. Издава редица революционни вестници, които имат голям успех.

1895
Състои се един от най-шумните процеси на XIX век - Оскар Уайлд губи делото за клевета, заведено от него срещу маркиз Куинсбъри. Куинсбъри обвинява Уайлд в хомосексуални връзки със сина на маркиза лорд Алфред Дъглас. След като не изпълнява препоръката да напусне Англия, на 15 май 1895 г. Оскар Уайлд е осъден на 2 години каторжен труд за непристойно поведение.

1896
Атина е домакин на първите съвременни олимпийски игри.

1955
80-годишният Уинстън Чърчил, заемащ поста премиер-министър на Англия, подава оставка и завършва блестящата си политическа кариера. Уинстън Леонард Спенсър Чърчил е избран в Парламента като депутат от Консервативната партия през 1900 г. Четири години по-късно, по конюнктурни съображения преминава в Либералната партия. Многократно оглавява различни министерства. Той е един от организаторите на Дарданелската операция 1915 г., чийто провал го принуждава да подаде оставка. През 1940–1945 г. е министър-председател на коалиционното правителство. Заради участието на България в Първата световна война 1914–1918 г. и Втората световна война 1939–1945 г. като съюзник на Германия Чърчил заема враждебно отношение спрямо страната ни. Той е инициатор за създаване на съюз на всички антифашистки сили за борба срещу Германия. Заедно с президента Рузвелт сключва договор със СССР за съвместна борба срещу фашизма. По негова идея се сключва договорът “заем-наем” и съюзниците оказват материална помощ на Съветския съюз по време на цялата война. Чърчил взема участие в Техеранската (1943 г.), Кримската (1945 г.) и Потсдамската конференции (1945 г.), които определят следвоенното устройство на света и предоставят Източна Европа на Съветския съюз. В източноевропейските страни е установяван тоталитарни режими. В отговор на политиката на Сталин и издигането на “желязна завеса” по границите на източноевропейските страни в речта си на 5 март 1946 г. в САЩ Чърчил призовава за създаване на военно-политически съюз на САЩ, Великобритания и западноевропейските страни за защита на демокрацията от комунизма. Тази реч се смята за началото на “студената война”.
Чърчил е известен и като писател, публицист и автор на исторически и мемоарни книги. През 1953 г. получава Нобелова награда за литература.

1994
След неколкократни опити за самоубийство чрез свръхдоза вокалът на Нирвана- Кърт Кобейн се застрелва в дома си в Сиатъл. С албума "Nevermind" 1991 г., и най-вече с хита "Smells Like Teen Spirit" Нирвана оглавява всички световни класации и измества М. Джексън от върха в САЩ. Успехът е зашеметяващ и неочакван за всички, включително и за музикантите. Те не могат да се справят със славата - Кобейн се появява на интервюта дрогиран, държанието на Новоселик и Грол е не по-малко скандално. Като потвърждение на слуховете се свалят концерти, турнета. Освен това на Кобейн и съпругата му К. Лав са отнети родителските права над дъщеричката им, родена на 18 август 1992 г. През 1993 г. излиза третият албум на Нирвана, приет добре, отново на върха на класациите, но с не толкова големи продажби. За турнето е нает допълнителен китарист, тъй като състоянието на Кобейн е нестабилно. След смъртта си Кобейн става символ за множеството поклонници на групата, но така или иначе историята на Нирвана приключва.
НА 5 АПРИЛ СА РОДЕНИ:

1588
Томас Хобс - английски философ материалист. През 1608 г. завършва Оксфордския университет, след което работи като гувернант в семейството на У. Кавендиш, по-късно херцог Девъншир. Възгледите на Хобс се оформят под влиянието на идеите на Ф. Бейкън, Г. Галилей, П. Гасенди, Р. Декарт. Той е автор на философската трилогия “Основи на философията” -“За телата”, 1655 г.; “За човека”, 1658 г.; “За гражданина”, 1642 г. и на “Левиатан, или Материя, форма и власт на църковната и гражданската държава”,1651 г. В полемика с Декарт Хобс отрича съществуването на особена мислеща субстанция, като доказва, че мислещата вещ е нещо материално. Той създава първата завършена философска система на механистичния материализъм, който съответства на постиженията на съвременното му естествознание. Разглежда два метода на познание: логическа дедукция на рационалистичната “механика” и индукция на емпиричната “физика”. Според Хобс държавата е резултат от договор между хората, който слага край на естественото додържавно състояние на “война на всеки срещу всеки”. Придържа се към принципа за изначалното равенство между хората. По въпроса за формата на държавно управление застава на страната на монархията. Смята, че религията трябва да бъде запазена като оръдие на държавата за обуздаване на народа. Етическите му възгледи изхождат от неизменната чувствена “природа на човека”. За основа на нравствеността приема “естествения закон” - стремеж към самосъхранение и удовлетворяване на потребностите. Според него моралният дълг на човека по съдържание съвпада с гражданските задължения, произтичащи от обществения договор.

1732
Жан Оноре Фрагонар- френски живописец и график. Той учи при Ж. Б. С. Шарден и Ф. Буше в Париж. От 1756 до 1761 г. Фрагонар работи в Италия, където рисува цикъл пейзажни рисунки от околностите на Рим и Неапол. Прави опит да рисува картини на исторически теми. Продължава традицията на “галантния” жанр на Буше. Негови картини са: “Въртележка”, “Празник в Сен Клу”, “Бедното семейство”, “Децата на фермера” и др.

1857
Княз Александър I Батенберг- княз на България за периода 1879- 1886 г. Роден е във Верона (Италия) и е племенник на руския император Александър II. Хесенският принц участва като доброволец в Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. Избран е за български княз от Първото Велико народно събрание на 17 април 1879 г. по препоръка на руския император и със съгласието на Великите сили, подписали Берлинския договор 1878 г. Още с встъпването си на престола Александър I Батенберг изразява недоволство от ограничените правомощия, които му предоставя Търновската конституция. Затова той се насочва към съюз с Консервативната партия, която още по време на Учредителното събрание 1879 г. се обявява за олигархично управление. С нейна помощ князът се стреми да засили личната си власт. На 27 април 1881 г., с активното съдействие на генерал-лейтенант П. К. Ернрот, който по това време е военен министър в България, Александър I Батенберг извършва отдавна замисления държавен преврат. След преврата след който суспендира конституцията и въвежда т.нар. режим на пълномощията продължил до 1883 г. Този акт не дава очакваните резултати, напротив, князът губи до голяма степен своя престиж в България и се лишава от подкрепата на Русия. Това го принуждава да възстанови конституцията още преди да изтече определеният от него 7-годишен период на пълномощията. Съгласието му да приеме Съединението на Източна Румелия с Княжество България, прокламирано на 6 септември 1885 г. в Пловдив, съдейства до известна степен за закрепване на положението му вътре в страната. Външнополитическите му позиции обаче стават още по-нестабилни. След Сръбско-българската война 1885 г., в която Александър I Батенберг е главнокомандващ българската войска, настъпва обтягане на руско-българските отношения. Това създава силни настроения против княза сред голяма част от българските политически дейци и сред висшия състав на армията. На 9 август 1886 г. група офицери русофили извършват преврат и свалят Александър I Батенберг от престола. Въпреки извършения контрапреврат, поради отказа на руския император да одобри завръщането му в България, на 26 август той абдикира и напуска завинаги пределите на страната, като се отказва от българската княжеска титла и от привилегиите си на принц. До края на живота си служи в редовете на австро-унгарската армия в Грац. По негово желание е погребан в София, където му е издигнат мавзолей.

1868
Атанас Тодоров Иширков- български географ и етнограф. След като завършва история в България той учи география в Берлин, Виена и Париж. Професор е в Софийския университет по география и обща етнография, а от 1906 г. е член на БАН. По-важни негови трудове са "Принос към етнографията на македонските славяни" (1907 г.), "България" (1910 г.), "Град Солун" (1911 г.), "Град София през ХVII в." (1912 г.), "България и Бяло море" (1914 г.), "Западните краища на Българската земя" (1915 г.), "Физическа география на Добруджа" (1918 г.), "Характерни черти на градовете в Царство България" (1925 г.) и др.

1899
Събчо Атанасов Събев - български оперен певец, баритон. Роден е във Венеция. През 1932 г. завършва римската академия “Санта Чечилия”. Той е солист, водещ баритон на Софийската опера. Добри негови постижения са Алеронсо (“Фаворитката” на Г. Доницети), Ж. Жермон (“Травиата” на Дж. Верди), Риголето (“Риголето” на Дж. Верди), Ренато (“Бал с маски” на Дж. Верди), Елецки (“Дама пика” на П. И. Чайковски) и др.

1908
Херберт фон Караян- австрийски диригент и композитор, олицетворение на Залцбургския и Байройтския фестивали. Дебютира на 9-годишна възраст в Моцартеума в родния си град като пианист. През 1917 г. задно с група интелектуалци поставя началото на фестивала в Залцбург. До 1989 г. е художествен директор на Залцбургския фестивал. Дълги години е главен диригент на Западноберлинската филхармония. От 1951 г. Караян дирижира на Вагнеровия фестивал в Байройт (“Пръстенът на нибелунгите”, “Нюрнбергските майстори певци”, “Тристан и Изолда” и др.). Записва много плочи с изпълнения от музикалното наследство на Моцарт, Брукнер и Пучини. При него специализират българския диригенти Е. Чакъров, Е. Табаков и др.

1916
Грегъри Пек - американски актьор и продуцент. Той завършва школа за драматични изкуства. Играе в театъра. От 1944 г. се снима активно.През 1947-1952 г. е в списъка на 10-те най-популярни звезди на американското кино. От края на 60-те години Пек се снима спорадично в касови филми, изграждайки и първия си отрицателен персонаж - Менгеле в "Момчетата от Бразилия" (1978 г.). През 1995 г. получава награда "Цезар" за цялостно творчество. Филмографията му включва: "Славни дни" (1944 г.), "Омагьосан" (1945 г.), "Дуел на слънце" (1946 г.), "Краткият щастлив живот на Франсис Макомбър" (1947 г.), "Случаят “Парадайн" (1947 г.), "Капитан Хорейшо Хорнблоуър" (1949 г.), "Снеговете на Килиманджаро" (1952 г.), "Дейвид и Бачеба" (1952 г.), "Римска ваканция" (1953 г.), "Банкнота от един милион лири" (1954 г.), "Моби Дик" (1956 г.), "Жената модел" (1957 г.), "Голямата земя" (1958 г.), "На брега" (1959 г.), "Върхът на живота" (1960 г.), "Оръдията на Навароне" (1961 г.), "Да убиеш присмехулник" (1962 г., "Оскар"), "Нос Страх" (1962 г.), "Денят на отмъщението" (1964 г. ), "Мираж" (1965 г.), "Арабеска" (1966 г.), "Златото на Маккена" (1968 г.), "Изоставен" (1969 г.), "Председателят" (1970 г.), "Стрелба" (1971 г.), "Били Двете шапки" (1973 г.), "Знамението I” ("Поличба") (1976 г.), "Макартър - метежният генерал" (1977 г.), "Морски вълци" (1980 г.), "Сиво и синьо" (тв, 1982 г.), "Ватиканска история" (1983 г.),"Зеленото жито" (1987 г.), "Старият Гринго" (1989 г.), "Чужди пари" (1991), "Нос Страх" (1991). Продуцент на "Най-хубавият ден от нашия живот" (1972 г.), "Моби Дик" (тв, 1998 г.), "Американски пророк: Историята на Джоузеф Смит" (2000 г., документален).

1920
Артър Хейли- английски писател. По време на Втората световна война той служи в Кралския въздушен флот в Близкия и Далечния изток. След демобилизирането си се преселва в Канада, където живее почти 20 години. Работи като търговски посредник и редактор на рекламни търговски издания. През 1965 г. Хейли се установява в САЩ и живее на Бахамските острови. През 1956 г. в съавторство с Джон Кясъл пише телевизионната пиеса “Полет в опасност”, посрещната с изключителен интерес, а по-късно филмирана и романизирана. Първите му самостоятелни творби - “Във висшето общество” и “Окончателна диагноза”.Негови романи “Хотел” (1965 г.), “Летище” (1968 г.), “Колела” (1971 г.), “Банкери” (1975 г.), “Свръхнатоварване” (1978 г.) и др.

1931
Професор Здравко Христов Йорданов- български виолончелист. През 1952 г. той Завършва Държавната музикална академия с виолончело при К. Попов. През 1953-1954 г. специализира в Московската консерватория. След това работи като преподавател по виолончело в Средното музикално училище в София. Йорданов е автор на "Виолончелова техника" (3 т., 1963-1968 г.). Член е на клавирно трио с Г. Бадев и А. Диков и на квартет "Димов", с който концертира. Репертоарът му включва творби от всички стилове и епохи. За първи път в България Йорданов изпълнява някои произведения от Й. Брамс, Виеру, Б. Мартину, А. Хачатурян, Л. Пипков, Д. Христов, Л. Николов, Ив. Спасов, Ал. Владигеров и др.

1940
Ракел Уелч (псевдоним на Мария Техада) - американка актриса. Работи в театъра (най-голям успех - “Жена на годината”, 1981) и телевизията. В киното тя е от 1964 г. Участва в: “Фантастично пътешествие” (1965 г.), “Един милион години преди Христа” (1966 г.), “Стреляй силно, по-силно, не разбирам” (1967 г.), “Стоте пушки” (1968 г.), “Планетата на маймуните” (1969 г.), “Мира Брекинридж” (1970 г.), “Канзас Сити Бембър” (1971 г.), “Краят на Шейла” (1972 г.), “Тримата мускетари” (1973 г.), “Четиримата мускетари” (1974 г.), “Принцът и просякът” (1976 г.), “Животното” (1977 г.), “Алеята на мъртвите” (1983 г.), “Дивото парти” (1984 г.), “Песента на канарчетата” (тв, 1993 г.), “Голо оръжие 33 1/3” (1994 г.), “Сентръл Парк Уест” (тв сериал, 1995 г.), “Луд по нея” (1998 г.), “Супа от костенурки” (2001 г.) , “Професия блондинка” (2001 г.).

1943
Петър Стоянов Кендеров - български математик. През 1966 г. той завършва математика в МГУ “М. В. Ломоносов”, след което специализира в университета във Франкфурт на Майн . Завежда Секцията по изследване на операциите , после е заместник-директор на Института по математика към БАН, а от 1989 г. до 1993 г. и директор. Кендеров е член на Американското математическо дружество от 1978 г. Той е президент на Международната фондация “Св. св. Кирил и Методий”. Има над 100 научни публикации в областта на общата топология, многозначните изображения, изпъкналия анализ, коректността на оптимизационни задачи. Много от публикациите са в чужди математически списания. От 1994 г. е академик, а от 2000 г. е “доктор хонорис кауза” на Пловдивския университет.


НА 4 АПРИЛ УМИРАТ:

1800
Княз Феликс Шванцерберг – австрийски държавник, фелдмаршал-лейтенант. През 1838-1848 г. той е посланик в Торино и Парма, а след това в Неапол. Като командир на дивизия в армията на ген. Радецки участва в потушаване на революцията в Италия през 1848 г. Шванцерберг е министър- председател и министър на външните работи на Австрия. С помощта на руски войски той потушава революцията в Австрия и революцията в Унгария. Във външната политика Шванцерберг се стреми да наложи австрийската хегемония в Централна Европа. През ноември 1850 г. сключва съглашение с Прусия в Оломоуц (Олмиц), което засилва австрийското влияние в Германския съюз.

1919
Доктор Кръстьо Котев Кръстев- български литературовед, критик и естет. Той завършва гимназия в София и изучава старогръцки, немски и френски език, чете в оригинал “Илиада”. Стенограф е в Народното събрание. През 1888 г. завършва философия в Лайпциг при проф. В. Вунд и защитава докторска дисертация на тема “Метафизичното схващане на душата според Лотце”. След това е директор на Педагогическото училище в Казанлък. През 1890 г. Кръстев създава и редактира “Литературно-научно списание на Казанлъшкото учителско дружество”. Освен това той работи като преподавател по немски език в мъжката класическа гимназия в София. Започва издаването и на сп. “Критика” , продължение на “Литературно-научно списание …”. Кръстев е създател и редактор на сп. “Мисъл”. През 1895 г. е преподавател по философия във Висшето училище. До 1907 г. е лектор пак там, а след студентските размирици е уволнен и става директор на Педагогическото училище в Скопие. През 1908-1919 г. Кръстев чете лекции в Софийски университет “ Св. Климент Охридски”, като извънреден професор по философия. От 1900 г. той е членна БАН
Доктор Кръстев пише литературни студии, които печата в сп. “Мисъл”, сътрудничи на “Периодическо списание”, “Критика”, “Денница”, “Демократически преглед”, “Труд”, “Пряпорец”, “Демократ”, “Народ”, “Гражданин” и др. Той е противник на марксическите естетически възгледи и оценки и се явява проводник на модерната западноевропейска естетическа мисъл. Пише статии против цар Фердинанд. Някои от съчиненията му са: “Етюди и критики” (1894 г.), “Литературни и философски студии” (1898 г,), “Алеко Константинов. Литературен силует” (1907 г.), “Млади и стари” (1907 г.), “Христо Ботйов - П. П. Славейков - П. Тодоров - П. К. Яворов” (1917 г.) и др.

1975
Генералисимус Чан Кай- ши (Цзян Цзе-ши) – китайски общественик и политик. През 1906 г. той завършва Военна академия за нисш и среден клас офицери в Баудин/Паотин (Северен Китай). Спечелва конкурс и място в японската военна академия и през 1907-1911 г. е на служба там. През 20-те години XX в. Чан Кай-ши постъпва в партията “Гоминдан”. Той е привърженик на нейното ляво радикално крило, верен последовател на идеите на Сун Ят-сен. Като главнокомандващ на Национално-революционната армия Чан Кай-ши участва в Северния поход на Мао Дзе-дун (1926-1927 г.). На 12 април 1927 г. той предотвратява опита за преврат, ликвидира метежа, организиран от агентите на Коминтерна в китайското национално-освободително движение и създава централизирано управление в Китай. Чан Кай- ши е последователно председател на ЦК на “Гоминдан”, президент на Република Китай, председател на ИС и главнокомандващ въоръжените сили. През 1930-1934 г. извършва 5 похода за борба срещу действията на ортодоксалните комунисти. След нападението на Япония на 7 юли 1937 г. Чан Кай- ши обединява национално-патриотичните сили за борба с окупаторите и влиза в съюз с ККП. След капитулацията на Япония и победата на народната революция през 1949 г. той се оттегля на о-в Тайван, където създава Китайска република.

1980
Васил Николов Бакърджиев - ветеран на българското филмово производство. Той учи във филмовите школи на Н. Ларин и Константин Сагаев. Първият му самостоятелен филм е "Чарли Чаплин на Витоша, или Човекът с куфара" (1942 г.). Между 20-те и 40-те години създава значителна продукция: "На тъмен кръстопът" (1929 г.), "Кражба в експреса" (1931 г.), "Фамозният килим" (1933 г.), "Пред Отечеството да забравим омразата" (1934 г.),"Под родното небе" (1937 г.), "Врагове" (1938 г.), "Мене ме, мамо, змей люби" (1942-1946 г.). Сценарист, актьор, продуцент и режисьор на филмите си, Бакърджиев отбелязва присъствие и в късометражното ни кино с "Водопроводът Рила-София" (1930 г.), "Посрещането на югославския крал Александър в София" (1934 г.). Той е един от учредителите на Съюза на българските филмови дейци. На него дължим заснемането на събитията около 9 септември 1944 г. От 1948 г. е режисьор-оператор в Българска кинематография. До 1953 г. Бакърджиев работи в Студия за научно-популярни филми и създава творбите: "Той не умира!" (1949 г.), "Тих бял Дунав" (1950 г.), "Димитровска младеж" (1950 г.). Повечето от филмите му, обаче, не са запазени.

2001
Професор Людмила Боева- български медиевист, русист. През 1956 г. тя завършва руска филология в Саратовския държавен университет "Н. Г. Чернишевски". След това е аспирант в Московския държавен педагогически институт. През 1959-1970 г. Людмила Боева е преподавател по руска литература в държавния университет "Ян Амос Коменски", Братислава. Тя защитава дисертация на тема "Руски сатирични повести през XVII в." и хабилитационен труд "Пародията в руската литература през XVII в." в Карловия университет, Прага. От 1969 г. Боева е доцент по история на руската литература в Братиславския университет . През 1971-1982 г. е научен сътрудник в Института по литература при БАН, а от 1982 г. е доцент в катедра руска литература на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. През 1988 г. защитава дисертация за научна степен "доктор на филологическите науки" на тема "Проблема жанров в русских повестях XVII в." , а година по- късно е професор по руски фолклор, стара руска литература и руска литература на XVIII век в Софийски университет “Св. Климент Охридски”. Людмила Боева е позната като медиевист в Русия, Чехия, Словакия, Полша, Франция, Холандия, Германия и др. Основните й трудове са: "Въпрос древнерусской литературы " (1981 г.), "Старата Киевска Русия" (1983 г.), "Проблемы русской литературы XI-XVIII веков" (1985 г.), "Древнерусские повести" (1992 г.). Съставител и съавтор е на христоматиите: "Русский фольклор. Очерки и образцы " (1991 г.), "Древнерусская литература" (1992), "Русская литература XVIII века" (2001 г.).

http://www.focus-news.net