КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА: 181 г. пр. н. е. - В Рим е открит храмът на Венера, превърнал се в място за поклонение на куртизанките. 1800 - Кърджалии нападат Елена и опожаряват местната църква “Св. Никола”. 1896 - В Ню Йорк се състои първата публична премиера на кинематографична творба. 1985 - На априлския пленум на ЦК на КПСС е провъзгласен курс за провеждане на “перестройка”. 1992 - Приет е Закон за приватизацията. 2001 - Премиерът Иван Костов и външният министър Надежда Михайлова са на посещение в САЩ, където се срещат с президента Джордж У. Буш

2006 г. Катарският сателитен канал “Ал Джазира” излъчва запис на Осама бин Ладен. На него, лидерът на терористичната мрежа “Ал Кайда”, Осама бин Ладен призова мюсюлманите да бойкотират западните стоки, включително продуктите, внасяни от САЩ, които подкрепиха Дания след публикуването на сатиричните изображения на пророка Мохамед в датската преса.

2006 г. 57 къщи и 5 жилищни блока в Никопол са залети, вследствие рекордно високите нива на река Дунав. Десет са наводнените обществени сгради, а 61 души са евакуирани. 60% централната градска част е залята, всички септични ями и индивидуални канализационни системи не функционират.

2006 г. Бившият италиански премиер Джулио Андреоти е номиниран по препоръка на правителството в оставка на Силвио Берлускони за председател на горната камара на парламента (Сената). Лидерът на Християндемократическия съюз Пиер Фердинандо мотивира предложението си за издигането на кандидатурата на Андреоти с това, че той има голям опит.

2006 г. Провежда се втори тур на парламентарните избори в Унгария. На 9 април е проведен първият тур. На него коалицията ръководена от премиера-социалист Ференц Дюрчани успява да спечели преднина.

2004 г. При престрелка в Кербала е ранен старши сержант Димитър Иванов Димитров, но по-късно умира от раните си. Инцидентът става в 11.50 часа при завръщане от изпълнение на задача по охрана на кметството на град Кербала. Българските военнослужещи попадат на засада и са обстреляни с гранатомети и автоматично оръжие. Поразен е транспортният автомобил ЗИЛ-131. Българските военнослужещи отвръщат на огъня. При престрелка в Кербала е ранен старши сержант Димитър Иванов Димитров. Оказана му е незабавна медицинска помощ на място, след което е транспортиран в база “Джулиет”. В 12.55 часа той е евакуиран с вертолет във военнополева болница. Поставен е на командно дишане, но по-късно умира от раните си.

2002 г. Папа Йоан Павел II подписва декрет, с който да бъдат провъзгласени за блажени трима български католически свещеници- отец Камен Вичев, отец Йосафат Шишков и отец Павел Джиджов. В началото на тържества литургия , състояла се на 26 май 2002 г. на централния площад в Пловдив, папа Йоан Павел II обява тримата свещеници за мъченици на вярата. Тяхната памет се чества на 13 ноември. Отец Камен Вичев, отец Йосафат Шишков и отец Павел Джиджов са осъдени на смърт през 1952 г. От 29 септември - 3 октомври 1952 г. се провежда инсцениран "голям католически процес" срещу 40 души, от които 27 свещеници и една монахиня, обвинени в създаване на "шпионска и заговорническа католическа организация в България", работила в услуга на Ватикана и други чужди разузнавания. На смърт са осъдени епископ Евгений Босилков, отец Йосафат Шишков, отец Павел Джиджов и отец Камен Вичев, а останалите са изпратени в затвора.

2001 г. Премиерът Иван Костов и външният министър Надежда Михайлова са на посещение в САЩ, където се срещат с президента Джордж У. Буш, с вицепрезидента Дик Чейни, със секретаря по националната сигурност Кондолиса Райс и с държавния секретар Колин Пауъл. Същевременно съставът на Софийски градски съд отхвърля документите за регистрация на Националното движение "Симеон Втори" като политическа партия за участие в изборите от 17 юни 2001 г.

1996 г. За първи път се чества Международният ден на книгата и авторското право, по решение на ЮНЕСКО от ноември 1995 г. Дата 23 април е избрана в памет на починалите на този ден през 1616 г. Сервантес, Шекспир и Де Ла Вега.

1992 г. Приет е Закон за приватизацията.

1992 г. В Пекин е открит най-големият ресторант от веригата “Макдонладс” със 700 места.

1972 г. Умира Георги (Жорж) Панайотов Папазов - български художник модернист, писател и критик. Той е роден на 2 февруари 1894 г. в Ямбол. През 1918 г. завършва парково инженерство и архитектура в Прага, след което заминава за Мюнхен, където посещава ателието на Ханс Хофман. Първата си самостоятелна изложба Папазов урежда в София през 1919 г. Посещава Виена (1920 г.), Берлин (1921-1923 г.) и Женева (1923 г.). От 1924 г. той живее и работи във Франция. През 1925 г. представя картини в Салона на независимите. Папазов участва в първата изложба на сюрреалистите заедно с Х. Миро, М. Ернст, А. Масон, Х. Арп, както и в колективни изяви заедно с П. Пикасо, Ж. Брак, А. Дерен, Ф. Леже, П. Кле, Ж. Люрса, Х. Миро. Има самостоятелни изложби във Франция, Югославия, Италия, Швеция, САЩ, Чехословакия и България. Творбите му са рисунки, акварели и картини с маслени бои. Дебютира с пейзажи и експресивни фигурални композиции, в които личи влиянието на немското изкуство. По-късно с изразните средства на сюрреализма и абстрактното изкуство създава оригинален пластичен език, който го поставя извън конвенционалните стилови направления в европейската живопис. Известни негови творби са: "Портрет на майката на художника" (1924 г.), "Морето" (1925 г.), "Двойка" (1928 г.), "Пейзаж от Чехия" (1916 г.), "Пейзаж от Дордона" (1930 г.), "Корабокрушение", "Гладиатори" (1957 г.) и др. Папазов е автор на книгите: "Паскин!. Паскин!. Това съм аз" (1932 г., на фр.), "Париж. Творчество и съдба на великите художници" (1938 г.), "Писма за Дерен" (1966 г., на фр.), "По стъпките на художника" (1971 г., на фр.) и др.

1970 г. Подписана е търговска спогодба с Република Ирландия. Ирландия е аграрно-индустриална страна. Добива се торф, цветни метали, въглища и природен газ. Развита е химическа, металургична, хранителна и пивоварна промишленост. Добре развито е селско стопанство, което ползва повече от 70% от територията на Ирландия. Разпространени са малките и средни селски стопанства. Растениевъдството в значителна степен обслужва нуждите на животновъдството. Развит е още риболов и рибопреработваща промишленост.

1964 г. В Москва е открит театър “Таганка”, смятан за сцената, даваща най-добра възможност за професионална изява на свободомислещи творци.

1959 г. Създаден е Съюз на журналистите в Украйна.

1959 г. Родени са Благовест и Светослав Аргирови- български естраден дует. Завършват Българската държавна консерватория. Дебютът им е в Младежкия конкурс за забавна песен в София през 1981 г. под името "Вега", а първият им запис "Ненужен" е в БНР през 1982 г. Песните им са в стил диско. С шлагерите си печелят награди на конкурси, влизат в наши и чужди класации. Вземат участие на фестивали в Слънчев бряг, Братислава, Никарагуа, Румъния, Дрезден, концертират в Япония, Чехословакия (бивша) и СССР (бивш). Емигрират от България след 10 ноември 1989 г. Дискография: "Момиче за двама" (1983 г.), "Пролетна умора" (1985 г.), "Да чукна на дърво" (1986 г.).

1948 г. В Прага е подписан Българо-чехословашки договор за приятелство, сътрудничество и взаимна помощ. Документът предвижда двете страни взаимно да се консултират по всички важни международни въпроси, засягащи техните интереси и да си оказват военна и всякаква друга помощ, в случай че някоя от тях стане обект на агресия, а така също и да развиват взаимните си икономически и културни връзки. Сключен е за срок от 20 години и подновен на 26 април 1967 г. за още 20 години.

1945 г. Хитлер лишава Гьоринг от всичките му титли и звания. Херман Гьоринг е роден през 1893 г. Той е пилот от Първата световна война, а по-късно един от най-маститите нацисти на върха на властта в хитлеристка Германия; военен и икономически лидер на Третия райх. Гьоринг е ръководител на Луфтвафе и единствен носи титлата райхсмаршал. Умира през 1946 г.

1942 г. Родена е Ванча Любомирова Дойчева – българска театрална и филмова актриса. Дъщеря е на Л. Дойчев и съпруга на проф. Д. Шойлев. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ (дн. НАТФИЗ, 1964 г.) в класа на проф. д-р К. Мирски, със "Сарафовска стипендия" за отличен успех. През 1971 г. тя професионална специализация в Лондон и Париж. Играе на сцената на Народния театър "Иван Вазов" от 9-годишна възраст до днес. Репертоарът й включва около 100 роли, от които най-значителни са: Рада Госпожина ("Под игото"), Цонка ("Казаларската царица"), Евгени ("Хъшове"), Амалия и г-жа Трифкович ("Двубой") от Ив. Вазов, Регана ("Крал Лир"), Гертруда ("Хамлет"), Дездемона ("Отело") от У. Шекспир, Грушенка в "Братя Карамазови" от Ф. М. Достоевски, Серафима в "Бяг" от М. Булгаков, Адела в "Домът на Бернарда Алба" от Ф. Г. Лорка, Инес в "Почивка в Арко Ирис" от Д. Димов, Елена в "Деца на слънцето" от М. Горки, Савина в "Елегия" от П. Павловски, Роуз в "Есенна градина" от Л. Хелман, мадам Дьо Монтрьой в "Маркиза дьо Сад" от М. Юкио, Мег Фулон в "Бившата мис на малкия град" от М. Макдона, Лизистрата в едноименната комедия от Аристофан и др. Има 100 роли в тв театър и радиотеатъра. Участва в много детски предавания, тв интервюта, творчески портрети, фестивали и др. Снима се във филмите: "На всеки километър", "Грамофон и маслини за моите приятели", "Иван Шишман","Закъсняло пълнолуние" (последният филм на Ед. Захариев и др.), "Маркиза дьо Сад" (1997 г.), "Бившата мис на малкия град" (1998 г.), "Двубой" (2000 г.). Дойчева е председател на Съюза на артистите в Българи за периода 1987-1989 г. От 1991 г. е член-учредител на фондация "В. Левски" , а през 1998-2000 г.и неин председател. През 2000 г. е заместник-председател на общобългарския комитет "В. Левски".

1940 г. Приет e Закон за гражданска мобилизация, с който се забраняват стачките. Производството се поставя под контрола на държавата чрез Дирекция на гражданската мобилизация, подчинена на Министерството на войната. От 1 февруари 1943 г. Дирекция на гражданската мобилизация е подчинена пряко на правителството.

1932 г. В Страдфорд на Ейвън е открит Кралският шекспиров театър.

1928 г. Родена е Шърли Темпъл - американска актриса. Снима се в киното от 3 годишна възраст. Играе стандартни роли на миловидни момичета с непосредственост и простота на изразните средства. През 50-те години се снима в телевизията. През 1945 г. публикува мемоарите си “Моите детски години”. Участва във филмите: “Бедната малка богаташка” (1936 г.), “Малката мис Бродуей” (1938 г.), “Малката принцеса” (1939 г.), “Форт Апахи” (1948 г.), “Децата на Холивуд” (1982 г.).

1923 г. Роден е Петър Петров Слабаков - български актьор. Родом е от гр. Лясковец. Завършва икономика. Той е дългогодишен актьор в Сатиричния и Ловешкия театър, създава серия от ярки, запомнящи се роли (“Балкански синдром”, “Окото” и др.). В киното е от 1959 г. Работи активно и в телевизията. От 1989 г. е лидер на НС “Екогласност”, а от лятото на 1991 г. ПК “Екогласност”. Депутат е в VII ВНС. Филмографията му включва: “Дом на две улици” (1959 г.), “Отвъд хоризонта” (1960 г.), “Първи урок” (1960 г.), “Призори” (1961 г.), “Пленено ято” (1962 г.), “Тютюн” (1962 г.), “Смърт няма” (1963 г.), “Понеделник сутрин” (1965 г.), “Цар и генерал” (1966г.), “Привързаният балон” (1967 г.), “Най-дългата нощ” (1967 г.), “В края на лятото” (1967 г.), “Шибил” (1968 г.), “Птици и хрътки” (1969 г.), “Танго” (1969 г.), “На всеки километър” (тв, 1969 г.), “Цидателата отговори” (1970 г.), “Четиримата от вагона” (тв, 1971 г.), “Герловска история” (1971 г.), “Глутницата” (1972 г.), “Като песен” (1972 г.), “Мандолината” (1973 г. ), “Най-добрият човек, когото познавам” (1973 г.), “Зарево над Драва” (1974 г.), “Ламята” (1974 г.), “Вечни времена” (1975 г.), “Щурец в ухото” (1976 г.), “Звезди в косите, сълзи в очите” (1977 г.), “31 чифта волове” (тв, 1977 г.), “Темната кория” (тв, 1977 г.), “Покривът” (1978 г.), “Инструмент ли е гайдата?” (1978 г.), “Черешовата градина” (1979 г.), “Хан Аспарух” (1981 г.), “Синът на Мария” (1983 г.), “Златната река” (1983 г.) “Златният век” (тв, 1984 г.), “Неизчезващите” (тв, 1988 г.), “Антракс” (1990 г.), “Карнавалът” (1990 г.), “Белег за човещина” (тв, 1991 г.), “Прокоба” (тв, 1993 г.), “След края на света” (1998 г.), “Вълци” (тв, 2001 г.).

1921 г. Роден е Йордан Димов Заимов - български езиковед. Родом е от гр. София. През 1944 г. завършва славянска филология в СУ “Св. Климент Охридски”. От 1971 г. е професор по езикознание в Института по български език при БАН. Займов изучава българска, балканска и славянска етимология и ономастика, историята на българския език и славянска епиграфика. По-важни негови трудове са: "Местните имена в Пирдопско" (1959 г.), "Заселване на българските славяни на Балканския полуостров. Проучване на жителските имена в българската топонимия" (1967 г.), "Битолски надпис на Иван Владислав - самодържец български. Старобългарски паметник от 1015-1016 година" (1970 г.), "Български географски имена с -jь. Принос към славянския ономастичен атлас" (1973 г.) и др. Един от съставителите на "Речник на съвременния български книжовен език" (в 3 т. 1958-1959 г.), "Български етимологичен речник. Т. I - II" (1971-1979 г., незавършен).

1920 г. Представителен комитет свиква в Анкара Велико национално събрание на Турция.

1918 г. Умира Димитър Христов Ризов - български обществен деец, публицист и дипломат. Той е роден в Битоля. Учи в Пловдив, след което завършва висше образование в Лиеж, Белгия. Ризов работи като книжар в родния си град и като екзархийски училищен инспектор в Македония (1880 г.). През 1885 г. заедно с Д. Петков основава Софийския македонски централен комитет. През юли 1885 г. Ризов заминава за Пловдив, където работи за Съединението и е избран за член на БТЦРК. Повлиява на З. Стоянов относно тактиката за извършването на предстоящия акт - сваляне на правителството в Пловдив от армията. Изпратен е с мисия в Шумен, където заедно с майор С. Муткуров на 30 август 1885 г. известяват княз Александър I Батенберг за предстоящото събитие и получават съгласието му. Ризов е член на Временното правителство в Пловдив и депутат в III ВНС. Заема редица дипломатически постове: български търговски агент в Скопие (1897-1899 г.), дипломатически агент в Цетине (1903-1905 г.), в Белград (1905-1907 г.), пълномощен министър в Рим (1908-1915 г.) и в Берлин (1915-1918 г.). Ризов се занимава активно и с публицистика. Редактира в. "Христо Ботев", а заедно с А. Ляпчев – в. "Млада България". Същевременно сътрудничи при издаването на вестниците "Търновска конституция", "Македонски глас", "Независимост" и др. Той пише политически брошури за външната политика на България. По време на Първата световна война (1917 г.) издава в Берлин заедно с брат си Никола Ризов (също дипломат и общественик, публицист) атласа "Българите в техните исторически, етнически и политически граници", който съдържа 40 карти с предговор и много интересни преценки към тях - на немски, английски, френски и български език. Особено ценни са историческите карти, съставени със сътрудничеството на наши учени. Възпроизведени са карти на Шафарик, Ами Буе, Давидович, Лежан, Ф. Хан и Закс, Макензи и Ърби, проф. Ербен, Елизе Реклю, Киперт, Синве, В. Кънчев и др.

1916 г. По време на Ирландското въстание от 1916 г. революционери завземат ключови сгради в Дъблин и провъзгласяват независимостта на Ирландия. През 1919 г. е обявена независимостта на Ирландия с председател на правителството Де Валера. Република Ирландия, известна още като Ейре, е държава в Северозападна Европа, която заема около 5/6 от остров Ирландия. Останалата една шеста е заета от Северна Ирландия, която е част от Обединеното кралство.

1916 г. Умира Густав Швалбе - германски анатом, хистолог и антрополог.Той е роден на 1 август 1844 г. в Кведлинбург. Учи медицина в Берлин, Цюрих и Бон. Професор е по хистология във Физиологическия институт в Лайпциг от 1871 г., по анатомия в Йена от 1873 г., в Кьонингсберг от 1881 г., от 1883 г. е професор по анатомия и директор на Анатомическия институт в Страсбург. Основните му трудове са по анатомия и хистология на костите, нервната и кръвоносната система на човека и животните. От 1886 г. Швалбе работи в областта на антропологията. Предлага методи за изследване на костите на човешки изкопаеми. Автор е на класически описания на питекантропа и неандерталеца, според него неандерталецът е особен вид изкопаем човек - предшественик на съвременния. По инициатива на Швалбе през 1899 г. започва издаването на сп. “Zeitschrift für Morphologie und Anthropologie”.

1914 г. Умира Харитон Иванов Генадиев - български журналист, лексикограф и преводач. Харитон Генадиев е роден през 1861 г. в Битоля. Син е на Ив. Генадиев и брат на Н. Генадиев и П. Генадиев. Той завършва галатасарайския лицей "Мектеб и Сюлеймание" в Цариград. След това е висш чиновник в различни ведомства. Основава и редактира всекидневния в. "Балканска зора" и редактира преводното сп. "Зимни нощи". Прави много преводи от Юго ("Клетниците", "Човекът, който се смее"), Дюма ("Граф Монте Кристо"), Молиер, Жюл Верн и др. Генадиев съставя френско-български и българо-френски речник.

1911 г. Роден е Роналд Нийм - английски оператор, режисьор, продуцент. В киното е от 1928 г. Той е оператор от 1934 г., снима за Дейвид Лийн "Където служим" (1942 г.), "Това щастливо семейство" (1943 г.), "Веселото привидение" (1944 г.). Продуцент е на филмите "Кратка среща" (1945 г.), "Големите надежди" (1946 г.), "Оливър Туист" (1948 г.). Режисьор е предимно на зрелищни и развлекателни филми - "Вземи моя живот" (1947 г.), "Картата" (1952 г.), "Банкнота от 1 млн. фунта стерлинги" (1953 г.), "С устата на художника" (1958 г.), "Гамбит" (1966 г.), "Мис Джин Броуди в разцвета на живота си" (1968 г.), "Трагедията на "Посейдон" (1972 г.), "Другата страна на нощта" (1976 г.), "Метеорът" (1979 г.), "Игра на класика" (1980 г.), "Вълшебният балон" (1990 г.).

1908 г. Умира генерал Николай Петрович Линевич - руски военачалник. Линевич е роден на 5 януари 1839 г.През 1855 г. той започва военната си кариера като юнкер. Участва в Руско-турската война (1877-1878 г.). От 1895 г. е командващ войските в Южноусурийския район, от 1900 г. е командир на корпус. По време на потушаването на Ихетуанското въстание (1899-1901 г.) Линевич оглавява съюзните войски и чрез щурм превзема Пекин. От 1903 г. е командващ войските на Приамурския военен окръг и генерал-губернатор на Приамурието. В началото на Руско-японската война (1904 - март 1905 г.) временно командва Манджурската армия, а от 3 март 1905 г. е главнокомандващ въоръжените сили в Далечния Изток. През февруари 1906 г. за недостатъчно активна борба с революционното движение е свален от длъжност. Линевич е автор на мемоарите "Руско-японската война. Из дневниците на А. Н. Куропаткин и Н. П. Линевич", 1925 г.

1907 г. Джек Лондон се отправя на околосветско пътешествие. Американският писател е автор на 50 книги - романи, повести, разкази, есета и пиеси. Пътят му към творческия успех е труден. Едновременно работи и учи, странства на Север със златотърсачите и пътува из Южните морета. Последните години от живота си той прекарва в гр. Глен Елън, северно от Сан Франциско. Лондон издава сборник с разкази "Човекът с белега" (1900 г.), "Любов към живота" (1906 г.), повестите "Дивото зове" (1903 г.), "Белият зъб" (1906 г.) и др., в които съчетава поезията на суровата природа с романтиката на безкористното мъжество при изключителни физически и морални изпитания. Пише романите "Желязната пета" (1908 г.), "Мартин Идън" (1909 г.) и др.

1902 г. Тържествено е открита българската болница "Евлогий Георгиев", построена със средствата на банкера –Евлогий Георгиев, със субсидии на българското правителство и с частни помощи от Македония, Одринска Тракия, Северна и Южна България. Евлогий Недев Георгиев е български интелектуалец, индустриалец, банкер, дарител. Роден е на 3 октомври 1819 г. в Карлово. Учи при Р. Попович в родния си град, а след това в Пловдив. Учителства известно време в Карлово. През 1837 г. заминава за Галац, след което за Букурещ. Започва търговската си кариера на 18-годишна възраст, без капитал. Постепенно разширява своята работа и успява да стане авторитетна личност във финансовия свят. В продължение на много години прави пожертвования за издръжка на бедни ученици в чужбина, за различни дружества, читалища, народополезни движения, училища и др. Сред по-крупните негови дарения са: на болницата в Галац - 100 000 лв.; на университета "Карол I” - 200 000 лв.; построява фабрика за вълнени платове в Карлово за 500 000 лв.; на Българско девическо училище в Солун - 50 000. лв.; на Българска болница в Цариград - 120 000 лв. Имената на Евлогий Георгиев и неговия брат Христо Георгиев (1824-1872 г.) са тясно свързани с Българското възраждане. Братята Евлогий и Христо Георгиеви даряват 6,8 млн. лева и парцел в центъра на София за построяването на висше училище. Най-старото и най-голямото висше учебно заведение в България е основано на 1 октомври 1888 г. като Висш педагогически курс с едногодишен срок на обучение. Със Закон за университета през 1904 г. Висшето училище приема статут на университет и е преименувано на Български университет “Братя Евлогий и Христо Георгиеви от Карлово”. На 4 януари 1905 г. университетът е преименуван на “Св. Климент Охридски”.

1902 г. Роден е Халдор Лакснес (псевдоним на Х. К. Гудьонсон) - исландски писател. Литературната си дейност той започва с романтичната повест "Деца на природата" (1919 г.). През 1928-1929 г. пребивава в САЩ и Канада. Автор е на романите: "Салка Валка" (1931-1932 г.), "Самостоятелни хора" (1934-1935 г.), тетралогията "Светлина на света" (1937-1940 г.), трилогията "Исландска камбана" (1943-1946 г.), сатиричния роман "Атомна станция" (1948 г.); на автобиографичната трилогия "На полянката до родния дом" (1975 г.), "А бях млад" (1976 г.), "Повест за седемте мъдреци" (1978 г.); пиеси. Лауреат на Международна награда за мир през 1952 г. и Нобелова награда за литература през 1955 г.

1896 г. В Ню Йорк се състои първата публична премиера на кинематографична творба.

1876 г. По време на Априлското въстание, на 23 април (ст.стил, по нов стил на 5 май), въстава и Перущица. Жителите й седем дни удържат 5000-6000 башибозуци, предвождани от тъмрашлията Адил ага. Пристигат и редовни турски войски от Пловдив. В черквата “Св. Архангел Михаил” се събират около 600 жени, деца, старци и последните защитници на града. Спас Гинев и Кочо Чистеменски пред заплахата да попаднат в ръцете на врага убиват жените и децата си и се самоубиват. Примерът им е последван от още 20 души. Градът е опожарен и сринат до основи.

1876 г. Родена е Айно Акте- Яландер - финландска оперна певица (мецосопран). Учи пеене при майка си, а след това в Парижката консерватория. Дебютът й като певица е през 1893 г. Работи в парижката "Гранд Опера" (1897-1903 г.) и в "Метрополитън Опера" (1904-1906 г.), гастролира на финландска сцена, в Англия и други страни. Известни са партиите й Елза, Елисавета ("Лоенгрин" и "Танхойзер" от Вагнер), Тоска ("Тоска" от Пучини) и др. През 1911 г. Акте- Яландер основава в Хелзинки оперен театър, който от 1956 г. е Финландска национална опера.

1872 г. В Цариград Антим І оповестява първото си екзархийско послание, с което уведомява, че вече е получил утвърдителен берат от Високата порта. През 1871 г. той е избран за член на Временния съвет на Българската екзархия, а на 16 февруари 1872 г. за български екзарх. По време на Априлското въстание 1876 г. защитава българския народ, поради което турското правителство го заточава в Мала Азия. През 1878 г. той е освободен, отново заема екзархийския си пост и се включва в политическото изграждане на българската държава. Избран е за председател на Учредителното събрание и на I ВНС (1879 г.) в Търново.

1867 г. Британската кралица Виктория и френският император Наполеон III отхвърлят първия проект за строителство на тунел под Ламанша.

1866 г. Роден е полковник Димо Христов (Д. Х. Кучаров). Роден е в гр. Сопот. Той завършва класното училище в Сопот и Военното училище в София през 1889 г. Служи в пехотата и за периода 1911-1913 г. командва 10. пехотен Родопски полк. По време на Балканска война е командир на Хасковския отряд и взема участие в обсадата и щурма на Одрин. След участието си в Първата световна война е командир на 3. конен полк в Пловдив, където завършва службата си. Умира през 1947 г. в Пловдив.

1863 г. Роден е генерал-майор Георги Димитров Тенев. Родом е от гр. Сливен. През 1884 г. той завършва Военното училище в София. По време на Сръбско-българската война (1885 г.) е командир на 9-та рота от 6-ти пехотен Търновски полк. В боя при Драгоман на 10 ноември Тенев е ранен, но продължава да се сражава –на 12 декември участва в боя при Цариброд, а на 14 и 15 ноември и в боевете при Пирот. По-късно е дружинен командир в 24 пехотен Черноморски полк (1906 г.). Впоследствие прехвърлен в инженерните войски. През Балканската война (1912-1913 г.) е командир на 3-ти пехотен Бдински полк. Загива, на 10 ноември 1912 г., при превземане на Чаталджанската позиция.

1858 г. Роден е Макс Карл Ернст Лудвиг Планк - германски физик. Той е един от основоположниците на квантовата физика. Планк професор и директор на Института за теоретична физика в Берлин. Член е на Берлинската АН и на много други чужди АН. Автор е на много трудове върху енергията и топлината. Планк извежда Закона за излъчване на абсолютно черното тяло (1900 г.). Той въвежда Планковата константа. През 1919 г. получава Нобелова награда за физика за откриване на квантовата енергия.

1856 г. По инициатива на Кръстьо Стоянов-Пишурка в Лом е създадено българско читалище. Възрожденският просветен деец е роден през 1823 г. във Враца. Първоначално учи в родния си град, а после - в гръцкото училище в Цариград. След това учителства във Враца и Лом. Занимава се и с активна театрална дейност. Под негово ръководство се поставят едни от първите представления през Възраждането. Книжовното наследство на Пишурка се състои главно от преведени и побългарени драми, повести и стихотворения, без особена художествена стойност. Той сътрудничи и на редица издания като "Цариградски вестник", "Македония", сп. "Читалище" и др.

1850 г. Умира Уилям Уърдсуърд -английски поет, един от основоположниците на романтизма в английската литература, представител на “езерната школа” (лейкисти). Роден е на 7 април 1770 г. Произхожда от Северозападна Англия. На 17 години постъпва в Кеймбриджкия университет, където интензивно работи върху стихотворенията си от сборника “Вечерна разходка”. През 1792 г. заминава за Париж, за да присъства на “раждането на новия свят”. Великата френска революция (1789-1794 г.) оказва огромно влияние върху формирането на неговата личност и за разцвета на неговия талант. В тези години се раждат знаменитите му, проникнати от хуманизъм и демократизъм произведения, като поемата “Вина и скръб” (1794 г.) и “Разорената хижа” (1795 г.), трагедията “Погранични жители” (1796 г.), романа в стихове “Прелюд” и др. Уърдсуърд извършва дълбока реформа в областта на литературния език, въвеждайки в своите поетически произведения разговорния език на селяните от Северозападна Англия, като по този начин нанася удар на епигоните на класицизма и разчиства пътя за по-нататъшните успехи на романтизма. Героите на неговите балади са представители на низшите класи, чрез което демократизира целия литературен процес на времето си. Естетическите му възгледи имат немалък принос за затвърждаване на романтизма в Британия и Америка. Според него поетите (художниците) се явяват пророци (учители) и законодатели на обществото, носещи бремето на моралната отговорност за съдбата на своите съграждани.

1827 г. Уилям Роуън Хамилтън представя теорията си за системата от лъчи. Лорд Уилям Роуън Хамилтън е роден през 1805 г. Той е английски математик и астроном, създател на Хамилтоновата механика. Умира през 1865 г.

1800 г. Кърджалии нападат Елена и опожаряват местната църква “Св. Никола”.

1785 г. Умира Габриел Боно дьо Мабли- френски социалист-утопист. Предлага програма за премахване на имущественото неравенство между хората, за ограничаване на потребностите и за пресичане на разкоша. Идеите си излага в съчинението “За правата и задълженията на гражданите”. Абат Мабли е роден на 14 март 1709 г. в Гренобъл.

1775 г. Роден е Джозеф Мелард Уйлям Търнър- английски живописец. През 1793 г. учи в Лондонската художествена академия. В края на 90-те години на ХVIII век Търнър разработва мотиви от творбите на холандските маринисти от ХVII век, от пейзажи на К. Лорен и Р. Уилсън, обръща се и към библейски, митологични и исторически сюжети. От 20-те години на ХIХ век Търнър разработва отново маринисткия жанр. Произведения: “Пожар в парламента” (1835 г.), “Дъжд, мъгла и скорост” (1844 г.), “Корабокрушение” и др.). Работи също акварел, рисунки и гравюри.

1616 г. Умира Мигел де Сааведра Сервантес - испански писател. Сервантес е роден на 29 ноември 1547 г. в Алкака де Енарес, обл. Кастилия. Първоначално той става лекар, след което постъпва на военна служба. Взема участие в Турско-испанската война и в морското сражение при Лепанто през 1571 г. загубва лявата си ръка. На връщане в Испания през 1575 г. е пленен от пирати и е отведен в Алжир. Откупен, през 1580 г. се прибира в Мадрид. Наклеветен е от лични врагове и попада в затвора. Литературната дейност на Сервантес обхваща времето главно след завръщането му от алжирски плен. Първото му по-голямо белетристично произведение е романът “Галатея” (1585 г., незавършен). Автор е още на трагедията “Нумансия” и на около 30 пиеси. Най-известното му произведение е романът “Знаменитият идалго Дон Кихот де ла Манча” (I ч. – 1605 г.; II ч. – 1615 г.), който е едно от най-значителните постижения на европейската ренесансова литература.

1616 г. Умира Уилям Шекспир - английски поет и драматург. Поетът е роден на 23 април 1564 г. в Стратфърд на р. Ейвън, Уоркшир. Поради оскъдността на биографични данни дълго време се смята, че зад неговото име се крие неизвестен автор. Той учи в граматическо училище, където усвоява латински и старогръцки език. В края на 1580 г. става актьор, но около 1603 г. изоставя сцената и става драматург в Лондон. През 1594 г. работи като съдружник на театрална трупа, превърнала се през 1603 г. в кралска трупа. През 1612 г. се завръща в Стратфърд. Богатото и разностранно дело на Шекспир като писател е повлияно от социално-икономическите и обществено-политическата обстановка в Англия и в Европа. Отражение има и обстоятелството, че в неговата родина процесите на Ренесанса протичат сравнително по-късно, но в замяна на това по-бурно и динамично, отколкото в някои европейски страни. Шекспир става известен още с издаването на поемите си “Венера и Адонис” (1592 г.) и “Лукреция” (1593 г.), в които продължава традициите на философската лирика, разцъфтяла през Ренесанса. Особен дял в творчество му заемат сонетите. Една част от тях имат автобиографичен характер, други възпяват любовта. В цялото му творческо дело на драматург, комедиограф и поет се открояват 4 основни периода. От 1590 до 1594 г. Шекспир създава хрониките “Хенри VI”, “Ричард III”, комедиите “Комедия от грешки”, “Укротяване на опърничавата” и трагедията “Тит Андроник”, които отразяват недоволството на автора от несъвършенството на живота, от установената обществено-политическа действителност. Написани са от хуманистични позиции. В периода 1594-1600 г. създава “Крал Джон”, “Двамата веронци”, “Безплодните усилия на любовта”, “Сън в лятна нощ”, “Венецианският търговец”, “Ромео и Жулиета”, “Хенри IV”, “Хенри V”. През 1600-1608 г. той пише трагедии, които отбелязват прелом в неговото творчество: “Юлий Цезар”, “Хамлет”, т. нар. “мрачни комедии”. Върхът на творчеството му като трагик отбелязват произведения като “Отело”, “Крал Лир”, “Макбет”. Постижение са и античните трагедии “Антоний и Клеопатра”, “Кориолан”, “Тимон Атински”. По идейно-емоционално богатство и многообразие, по въздействаща сила Шекспир отбелязва един от най-големите върхове не само на английската, но и на европейската и световна литература и култура.

1616 г. Умира Инка Гарсиласо де ла Вега- перуански писател и историк. Той е роден на 12 април 1539 г. в Кузко, Перу. Син е на испанския конквистадор Себастиан Гарсиласо де ла Вега и принцесата на инките Исабел Суарес Чимпу Окло.След смъртта на баща си, през 1560 г. се премества в Испания. Най-значителното му произведение е "Достоверни предания на инките", чиято първа част излиза през 1609 г. Трудът проследява историята на империята на инките от възникването до унищожаването й от иберийците. Втората част на този труд излиза след смъртта му под името “ История на Перу”. Инка де ла Вега умира на 77 годишна възраст в Кордоба, Испания.

1420 г. Роден е Иржи Подебрад- чешки крал (1458-1471 г.), произхождащ от рода панове от Кунщат. След като преодолява съпротивата на пановете католици с подкрепата на дребното и средното дворянство и бюргерството, той води политика за укрепване на Чешката държава. Предлага проект за обединяване на европейските монарси, с което трябва да се ограничат интригите на Папството в международната политика, да се сплотят европейските държави срещу турската инвазия и да се обезпечи мирът в Европа. Политиката му среща враждебното отношение на Католическата църква, а самият той е осъден като еретик от папата през 1466 г. Срещу чешкия крал е създадена Зеленогорската конфедерация (1465 г.) - въоръжен съюз на чешките панове католици, поддържани от унгарския крал Матиаш Хуниади. През 1469 г. Хуниади е избран от част от пановете за чешки крал. В разгара на войната с конфедерацията Иржи Подебрад умира.

1348 г. По време на Стогодишната война между Англия и Франция Kрал Едуард III учредява Ордена на жартиера. В паузата между ожесточените сражения монархът устройва бал. Докато танцува с любимата си, на пода изпада нейната жартиера и той я взима с думите: "...Нека се засрами този, който помисли нещо лошо за това...!" Британският крал, който по това време се домогва до френския престол, произнася знаменитата фраза на френски. По-късно тя става девиз на измисления от него орден. Патронът на ордена е Сейнт Джордж. Още през ХI век, при крал Ричард Лъвското сърце, великомъченикът става покровител на Британската армия, а три столетия по-късно е провъзгласен за покровител на цялата империя. Знамето на Сейнт Джордж - червен кръст на бял фон, се е развявало в битките като символ на Великобритания. Именно този знак, обграден от кръг, украсява днес парадното облекло на рицарите на жартиерата. Един от първите носители на високото звание е първородният син на Едуард III, по прякор Черният принц. Носители на ордена са херцог Единбургски, съпругът на кралица Елизабет II, престолонаследникът принц Чарлс, както и принцеса Ана. Всяка година в средата на юни, 25 - имата рицари на Ордена на жартиерата (по устав те не могат да бъдат повече едновременно) се събират в парадната зала на двореца "Уиндзор", наречена "Ватерло", в чест на победата над Наполеон.

971 г. Йоан Цимисхий е пред стените на Дръстър, където се е намира княз Светослав. Йоан Цимисхий е византийски император (969-976 г.). Заема престола след убийството на император Никифор II Фока. През 971 г. предприема поход срещу България и превзема столицата и Преслав и др. градове. Завладените от него територии между р. Дунав, Стара планина, Черно море и р. Искър включва в пределите на Византийската империя, с което поставя началото на покоряването на българите под византийско владичество.

303 г. В Палестина по заповед на римския император Диоклетиан е обезглавен Георги Победоносец, който по-късно е канонизиран от църквата. Георги Победоносец е кападокийски княз, умрял мъченически през царуването на Диоклециан (303 г.). През 800 г. Англия го приема като свой покровител. Георги победоносец е почитан и в България и Русия. Св. Георги Пободеносец е покровител на войниците. Неговият триумф над дракона е символ на победата му над езичеството. Паметта му се почита на 6 май. Патрон на българския манастир "Зограф" в Света гора. http://www.focus-news.net