изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2019-07-20 @ 11:08 EEST
Омраза затисна Тервел    
ОбществоСъобщения за ромски погром върху българи в Тервел се появиха по вестникарските страници миналата седмица. Според публикациите на 9 октомври 30 пияни роми, връщащи се от сватба, пребили 14 младежи, събрани на рожден ден в кафене. Мургавата компания строшила с камъни витрината на заведението и заплашила да избие всички българи в града.

На униформените бил нужен повече от час, за да прекратят кръвопролитието.

Има ли скрити пластове в среднощния конфликт и могат ли те да очертаят територии на етническа неприязън са въпросите, с които тръгнахме към добруджанския град.

--------------------------

По пътя за Тервел отбиваме на север към Алфатар. Предприемаме допълнителната обиколка от 40 км по съвет на местни хора. Те, въпреки поскъпналия бензин пътуват из околността по същия зиг-заг. Така се избягват огромните ями по шосетата в този край, твърдят добруджанците. Преминаваме на слалом по път, осеян с не чак толкова дълбоки дупки, и пристигаме в града с ханско име в началото на работния ден.

В кафенето на автогарата, където неотдавна са се размахвали юмруци, цари тишина. Жена на средна възраст седи зад щанда, срещу нея на малка масичка ромска двойка закусва банички и боза. Съдържателката Веселина Георгиева - съпруга и майка на трима от пребитите, гледа клиентите през рамо. Тя и мъжът й Динко, който още e със синини под окото, разказват своята версия за нападението. Събрали се на рождения ден на дъщеря им Ана с приятели. Малко след полунощ тумба пияни роми, връщайки се от сватба, налетели да бият момче от компанията с обвинението, че задиря жената на един от тях. В последвалото меле Динко и синовете му Станимир, Иван и Васил били повалени с юмруци и ритници, а витрините на заведението строшени. Екшънът, разиграл се на 150 метра от полицията, бил съпроводен с викове:

”Ще ви избиеем, българи!”

Динко и Веселина ни разказват патилата си в задната стаичка на сладкарницата. Говорят тихо. Докато се сбогуваме, очите на ромите се вторачват в нас тревожно. Подозират, че разследваме “оня случай”, но не смеят да кажат нищо.

На следващия ъгъл се сблъскваме с бригада мургави строители в униформи с емблемата на ЕС. Работят по проект за насърчаване на младежката заетост, финансиран от програма ФАР. Седеммесечният им договор приключва в края на ноември. Боят се, че след това ги чака отново безработица.

“Много сме доволни от тая работа. Кметът се грижи за нас. Като вземам заплата, всички ми дават на вересия. Свърши ли проектът, оставам пак на улицата”, обяснява 23-годишният Али Джевджет. Той за първи път работи на трудов договор за заплата около минималната и се чувства щастлив. Същите условия обаче никак не харесват на българина Георги Златев, който е на 28 години и има семейство. Той е работил на черно в строителството и предпочита високата заплата в сивия сектор.

В общината действат пет програми, чрез които местната власт се опитва да осигури препитание за трайно безработните, голяма част от които са роми. Ремонтират се детски градини и читалища, изгражда се канализация. Финансираните от държавата проекти през изминалите две години са на стойност 2.71 млн. лева. Още 50 хиляди евро са отпуснати от ЕС за обектите, на които работят Али и Георги.

За 19-хилядна община като Тервел, в която работят само две сравнително големи предприятия като химическата фабрика “Пластхим” и един шивашки цех, субсидираната от държавата заетост е предимство, от което никой кмет не може да се откаже. Така прави и Живко Георгиев - освен че целенасочено търси способи за бюджетно финансиране, чрез което

трихилядната ромска общност получава шанс

за работа, залага и на програми, насочени към децата в тези квартали.

В детска градина №2, където 90% от децата са роми, цари чистота и спокойствие. На 26 октомври тук ще празнуват Деня на плодородието. Затова учителки и лели усилено шият карнавални костюми за малчуганите. Ще ги облекат като патладжани, тикви, зелки. Идеята е чрез играта децата да усвоят хигиенни навици, които липсват в семействата им, да придобият знания за живота вън от гетото.

"Този проект не е изолирано явление", обяснява Дияна Илиева, заместник-кмет на Тервел. Местната власт има стратегия за образование и интеграция на ромските деца. В училището в с. Орляк има фолклорен състав за ромски танци, всеки месец децата изнасят концерти в общинския център. Возят ги до града безплатно, организират им разходки. Така те излизат от затворената си общност и опознават свят, различен от техния, убедена е Илиева.

Нейният ентусиазъм обаче не се споделя от всички в Тервел. “Хвалят се с детската градина за циганчетата ли? Там едно дете от социално слабо семейство, за каквито се пишат те, яде три пъти на ден за 7.50 месечно. Мият го, къпят го, пеят му песни. Циганките изсипват сутрин по 3-4 деца и после цял ден обикалят улиците. Държавата им гледа децата и те раждат ли, раждат... А една българска майка на 20-25 години напуска работа, за да гледа едничкото си бебе вкъщи, и за да могат да се издържат, мъжът тръгва на гурбет”, казва жена, която не желае да се представи.

Същата гледна точка застъпва и собственик на едно от най-посещаваните кафенета в града: “ Разгледайте хората по масите - само "сачове". Аз трябва да съм доволен, защото от техните пари живея. Но ме е яд! Българите идват тук със стотинки за по една бира или кафе, а циганите харчат със замах. Вечер само те са по заведенията. Плъпнат ли да излизат към 9-10 вечерта, нашите хора се прибират по домовете си. В тъмното по улиците българин не можеш да видиш, а те обикалят на тумби. Като са толкова бедни, откъде имат пари за харчене? На всичкото отгоре общината прави проекти, за да ги интегрира. Истината е, че те избират кметовете и всички им се кланят.” Говорещият е малко над трийсетте, с висше образование и сравнително добър бизнес. Моли името му да остане в тайна, за да не попадне под прицела на общинските чиновници.

На всеки въпрос, свързан със сбиването, получаваме отговор: не знам нищо за този случай, научих от вестниците. Но

вибрациите на глух ропот

се долавят навсякъде. В кафенето на хотела пием фанта с две момичета от гимназията. Те признават, че вечер ги е страх да ходят сами по улиците. От тях разбираме, че дискотеките са обособени и ясно сегрегирани. В едните ходят младите българи, в другите връстниците им роми. Съберат ли се заедно, избухват скандали и стават побоища дори по незначителни поводи.

В РПУ-то не казват има ли регистрирани подобни инциденти. Дежурният ни информира, че началникът и всички офицери са на съвещание в Добрич. Според него единственият сигнал е подаден от семейството на Веселина и Динко.

За да разберем как ромите оценяват случващото се, отиваме в махалата. Там ни посреща тумба скучаещи мъже, която нескрито мрази журналистите: "Тези глупости за етническите войни ги измисля пресата." Считат, че случаят е описан манипулативно. Разгорещено защитават тезата, че става дума за "пиянски бой, нищо повече". Напомнят, че горещи схватки избухват често между мъжете, но когато удари си разменят представители на един етнос, никой не се интересува. Сега случайността сблъскала подпийналите роми с почерпени българи и вестниците побързали с генералните обобщения: "Пишат, че сме щели да убиваме българите. Това са глупости! Та ние винаги сме живели заедно, национализма го насаждат медиите."

Ромите знаят, че

бедността е обща болест

в Тервел, но считат себе си за най-онеправдани. Не приемат упреците на съгражданите си към кмета, че толерирал хората от квартала, защото бил избран с техните гласове. Напомнят, че в махалата живеят 1100 избиратели, а на последните кметски избори вота си за Живко Георгиев са дали 300 души. Що се отнася до програмите за заетост, ромите недоумяват как някой може да бъде против такава политика. Нали работа получават и българите, дивят се те.

Млад мъж, видимо с лидерска позиция в квартала, който отказва да ни съобщи името си, напомня, че 90% от съкварталците му не работят. "Какво все за помощите ни ядат, като нямаме работа от глад ли да умрем", пита той с патос. Според Азис Сюлейман българите няма защо да се възмущават, че ромите вземат помощи от държавата, защото тези пари идват от Запада специално за тяхната общност.

Докато върви дискусията за външното финансиране, някак между другото един се сеща, че пари европейците сигурно дават и за неща, които далеч не са в полза на ромите. В квартала битува мнението, че Волен Сидеров и неговата “Атака” са подпомагани от чужбина. Признават открито, че журналистът от телевизия “Скат” е опасен човек, който заразявал с национализма си. Молят да напишем срещу всички, които проповядват етническа омраза. Не признават страха си с ясен глас, но всячески ни подсказват, че ескалацията на подобни конфликти ги плаши.

"Всички писаха, че циганите пребиват българите в Тервел. Но никой не каза, че най-тежко ранен е Назми Калчев, който още е в болница", припомнят съкварталците му. И в гетото, и в града те се чувстват незащитени не по-малко от българите, които се страхуват от тях.

http://www.dnevnik.bg СТЕЛА КОВАЧЕВА

 


Сходни връзки

Омраза затисна Тервел | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2019 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.09 секунди